5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
гр. София, 11.05.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1527 по описа за 2014г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца С. Д. Х. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. В. К. срещу решение № 156 от 20.12.2013г. по в. т. дело № 365/2013г. на Бургаски апелативен съд, търговско отделение, с което е потвърдено решение № 79 от 11.10.2013г. по т. дело № 19/2013г. на Окръжен съд Ямбол и ищецът /въззивник/ е осъден да заплати на ответника /въззиваем/ [фирма], [населено място] сумата 500 лв. – разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен предявеният от С. Д. Х. от [населено място] против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна като незаконосъобразни на всички решения, взети на Общо събрание на [фирма], проведено на 22.01.2013г., като неоснователен и ищецът е осъден да заплати на ответното дружество направените от него разноски за първоинстанционното производство в размер 300 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и приложено към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК – обжалваният въззивен съдебен акт е в противоречие с решение № 581/12.09.2006г. по т. д. № 74/2006г. на ВКС и спорът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторът поддържа, че спорният въпрос по делото касае наличието или липсата на кворум при провеждане на общото събрание на 22.01.2013г., а правният въпрос се отнася до тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл. 126, ал. 3, т. 3, чл. 137, ал. 3, изр. 2 и чл. 140, ал. 4 ГЗ: как следва да се тълкува и прилага законът при изключване на съдружник в О. и следва ли изключваният съдружник да гласува по други въпроси от дневния ред на общото събрание. Релевира доводи, че решението е в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която при определяне на кворума за провеждане на общо събрание, дружествените дялове на изключвания съдружник се вземат предвид, при положение, че в дневния ред са включени и други точки за гласуване.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. М. М. Й. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като обжалваният съдебен акт е решен при спазване на действащото законодателство и постоянната практика на ВКС. Претендира присъждане на направените разноски за настоящата инстанция – платено адвокатско възнаграждение.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирано лице в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и доводите на страните и след проверка на данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че ищецът, Ж. Иванова и С. И. са били съдружници в ответното дружество, като и тримата са го управлявали заедно и поотделно. Относно редовността на свикване на Общото събрание, проведено на 22.01.2013г., съдебният състав е констатирал, че ищецът е бил уведомен редовно с връчена лично на 12.01.2013 г. от нотариус Т. Д., рег. № 243 и район на действие РС Я. покана с обявен дневен ред, а преди провеждане на Общото събрание, на 24.11.2012г. на ищеца е връчено писмено предупреждение.
По отношение на кворума за вземане на решенията на Общото събрание – за изключване на съдружника С. Х., освобождаването му като управител без освобождаване от отговорност, както и освобождаването на С. И. като съдружник поради прехвърляне на дяловете на съдружника Ж. Иванова, респективно освобождаването му като управител без освобождаване от отговорност, въззивната инстанция е приела, че са взети с единодушие. Изложила е съображения, че С. И. е гласувал при приемане на решенията, тъй като все още не е бил освободен като съдружник, независимо, че е прехвърлил дружествените си дялове. Поради това, че съдружникът Ж. Иванова в качеството си на притежател на всички останали дялове е гласувала по всички решения от дневния ред, съдебният състав е направил извод за наличие на кворум за приемане на решенията по дневния ред.
При преценката за наличието на необходимия кворум за вземане на решенията от Общото събрание на 22.01.2013г. въззивният съд се е аргументирал с разпоредбата на чл. 137, ал. 3, изр. 3 ТЗ, предвиждаща, че изключваният съдружник не гласува и неговият дял не се взема предвид при изчисляване на мнозинството, както и с обстоятелството, че в отношенията между дружеството и изключения съдружник решенията влизат в сила незабавно, а вписването в Търговския регистър касае действието на това решение по отношение на третите лица. Поради това е направил извод, че изключеният съдружник загубва правото си да гласува по следващите точки от дневния ред от момента на вземане на решението за неговото изключване.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора въпроси, твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Материалноправният въпрос „има ли изключеният съдружник право да гласува по останалите точки от дневния ред на същото общо събрание след като е изключен като съдружник“ е релевантен, тъй като е от значение за изхода на спора и е обосновал правните изводи на въззивната инстанция.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречие с решение № 581/12.09.2006г. по т. д. № 74/2006г. на ВКС е неоснователен. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Когато по същия въпрос е постановено решение по реда на чл. 290 от сега действащия ГПК, с което въззивният съд не се е съобразил, е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Посоченото от касатора решение е постановено по реда на отменения ГПК. Към настоящия момент са приети решения на ВКС в производство по чл. 290 ГПК, които представляват постоянна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г. Съгласно задължителната за първоинстанционните и въззивните съдилища практика на ВКС, обективирана в решение № 690/03.12.2008г. по т. д. № 349/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 135/09.11.2009г. по т. д. № 184/2009г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 39/15.04.2011г. по т. д. № 526/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., решенията на Общото събрание относно избора и освобождаването на управител, промяната в капитала и персоналния състав на съдружниците, включително изключването на съдружник, пораждат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници. Поради това, че във вътрешните отношения между съдружниците действието на решението за изключване на съдружник настъпва веднага, съдружниците са обвързани от това решение и следва да го изпълняват веднага. Предвиденият в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването им намира своето проявление само спрямо третите за търговското дружество лица. Правновалидният за дружеството и неговите съдружници момент на настъпване на подлежащите на вписване и произтичащи от взетото от Общото събрание на съдружниците решение промени е моментът на постигане на необходимото съгласие, формиращо волята на Общото събрание на съдружниците. Следователно след вземане на решение за изключване на определен съдружник, същият няма право да гласува относно последващите решения на Общото събрание, тъй като решението за неговото изключване е произвело незабавно действие в отношенията между съдружниците.
По тези съображения, настоящият състав приема, че практиката на ВКС е дала отговор на поставените въпроси от касатора, като обжалваното решение на въззивния съд съответства на тази практика, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантния за спора материалнпоравен въпрос е налице постоянна практика на ВКС, обективирана в горепосочените решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, която не се налага да бъде променяна.
Поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът трябва да заплати на ответното дружество сумата 500 лв. – направени разноски за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 156 от 20.12.2013г. по в. т. дело № 365/2013г. на Бургаски апелативен съд, търговско отделение.
ОСЪЖДА С. Д. Х. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 1 чрез адв. Г. В. К. да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.