1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
гр. София, 11.05.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1441 по описа за 2015г.
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответниците М. С. Г. и И. С. Ш. чрез процесуален представител адв. Камелия Голосманова срещу определение № 5581 от 10.03.2015г. по гр. дело № 4651/2014г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ-А състав. С посоченото определение е изменено на основание чл. 248 ГПК решение от 25.12.2014г. по същото дело в частта за разноските като ищецът [фирма] е осъден да заплати на М. С. Г. и И. С. Ш. на всеки един от тях по още 145,83 лв. – разноски по делото и молбата на ответниците в останалата част е оставена без уважение. Посоченият съдебен акт на възизвната инстанция е обжалван в частта, с която частично е оставена без уважение молбата за изменение на въззивното решение.
Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на определението на Софийски градски съд поради нарушение на материалния закон. Поддържат становище, че въззивният съд неправилно е приел, че минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се определя върху интереса, а не за всеки иск поотделно. Излагат съображения за приложимост по аналогия на разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ГПК. Молят определението да бъде отменено в обжалваната част и на частните жалбоподатели да бъдат присъдени още по 305,34 лв. – разноски за въззивното производство.
Ответникът [фирма], [населено място] /ищец в първоинстанционното производство и въззивник във въззивното производство/ чрез „Адвокатско дружество Н. и Т.“, представлявано от адв. К. И. Т. и адв. З. Х. Н. оспорва частната жалба и релевира доводи за правилност на обжалваното определение. Поддържа становище, че въззивният съд е приложил правилно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да присъди допълнително разноски за въззивното производство на въззиваемите /ответници по иска в първоинстанционното производство/ по 145,83 лв. на всеки от тях и да остави без уважение молбата в частта за разликата над тази сума до претендираните допълнително по 451,17 лв. на всеки, въззивният съд е приел, че минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно разпоредбата на чл. 7 от НМРАВ се определя върху интереса, а не за всеки иск поотделно. При интерес от 22 291,45 лв. по отношение на всеки ответник по исковата молба съдебният състав е направил извод, че минималният размер на възнаграждението на пълномощника възлиза на 895,83 лв. и предвид присъдените с решението разноски по 750 лв. на всеки ответник, молбата е уважена за сумата по 145,83 лв. на всеки от ответниците, а в останалата част е оставена без уважение.
Определението на Софийски градски съд е правилно.
Доводът на частните жалбоподатели за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неоснователен. Приложимата правна норма е разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от посочената Наредба, тъй като исковете са оценяеми, и въззивният съд законосъобразно е определил минималния размер на адвокатското възнаграждение като е съобразил интереса по отношение на всеки ответник по исковата молба като база за определяне минималния размер на адвокатското възнаграждение. Възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес се изчислява на база на интереса по конкретното дело, а не на база на цената на всеки иск поотделно. Това означава, че когато с една искова молба са предявени в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, какъвто е настоящият случай, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ГПК не намира приложение по аналогия, тъй като не са налице предпоставките на чл. 46, ал. 2 ЗНА. Съобразно посочената правна норма, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, а ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. По отношение на базата за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение по дела с определен интерес не е налице непълнота в нормативната уредба.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определението в обжалваната част е правилно, поради което следва да бъде потвърденои. С оглед изхода на спора разноски на частните жалбоподатели не се дължат. Разноски на ответника по частната жалба не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5581 от 10.03.2015г. по гр. дело № 4651/2014г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ-А състав в частта, с която е оставена без уважение частично молбата на М. С. Г. и И. С. Ш. за изменение на решение № 19497 от 25.12.2014г. по в. гр. дело № 4651/2014г. на Софийски градски съд, II-А състав по чл. 248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.