6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
София12.04.2011година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 876/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] -[населено място] срещу Решение № 510 от 9.VІ.2010 г. по гр.д. № 261/ 2010 г. на П. апелативен съд, с което е оставено в сила Решение № 241 от 23.VІІІ.2007 г. по т.д. № 293/ 2003 г. на П. окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма] -[населено място] срещу [фирма] -[населено място] (сега [фирма]) искове за обезщетение за имуществени вреди от нелоялна конкурентна търговска дейност, с оплакване за неправилност и необоснованост. С Молба от 15.VІІІ.2010 г. жалбоподателят излага съображения за недопустимост на решението, като счита, че съдът е излязъл извън рамките, очертани с решението на ВКС – вместо да започне от това процесуално действие, което е дало основание за отмяна на решението – определяне на размера на обезщетението по реда на чл. 130 ГПК(отм.), съдът е преразгледал спора, с което не е изпълнил указанията, дадени с отменителното решение на ВКС, и жалбоподателят сочи в този смисъл Р.№822/30.ХІІ.2003 г. по гр.д.№ 372/2001 г. на ВКС и иска да се допусне касационно обжалване. Евентуално поддържа, че са налице основания по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – по въпросите за действията на въззивния съд при повторното разглеждане на делото – в какви рамки се движи производството и може ли съдът да не изпълни дадените указания в отменителното решение на ВКС, в това число и за прилагане на чл. 130 ГПК (отм.), по които въпроси поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – ТР №1/4.І.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, и които въпроси се решават противоречиво от съдилищата – Р.№612/15.V.2000 г. по гр.д.№1610/1999 г., Р.№ 201/13.ІІІ.2003 г. по гр.д. № 854/2002 г. и Р.№822/30.ХІІ.2003 г. по гр.д.№372/2003 г., всички на ВКС – основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] (сега [фирма] -[населено място]) по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв. (чл. 280 ал. 2 ГПК – редакция Д.в. бр.59/2007 г.), намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанцион – ното решение, с което са отхвърлени исковете за обезщетение за имуществени вреди от осъществeна от ответното дружество нелоялна конкурентна търговска дейност, като съдът е посочил, че ищецът поддържа претенция за присъждане на точно определена сума 40 558.239 лв., която според него е стойността на претърпените вреди, причинени му от ответника с извършена нелоялна конкуренция в периода 24.ІІ.1998 г. – 23.ІІ.2001 г., сбор от стойността на сделките, чрез които е осъществена нелоялната конкуренция – така спорният предмет на делото е: претърпял ли е ищецът през посочения период вреди от нелоялната конкуренция на ответника, които вреди да са в размер на сбора от получените от ответника приходи от дейност, съставляваща нелоялна конкуренция. Съдът е приел, че има доказателства за размера на иска – за стойността на приходите на ответника – като ищецът поддържа, че размерът на вредата е общата стойност на всяка сделка по фактурите, че ищецът иска присъждане на обезщетение за вреди, равностойно на сбор от получени от ответника счетоводни приходи, твърдяна пропусната полза, равностойна на получено от ответника плащане по посочения брой сделки, затова не е налице чл. 130 ГПК (отм.). По основния въпрос: възможно ли е вредите, причинени от нелоялната търговска дейност на ответника, да са идентични по размер на приходите, получени от тази дейност, съдът е изложил, че са извършени при условията на нелоялна конкуренция посочените сделки и ответникът е получил по тях насрещни престации, но няма законова презумпция, че при липса на нелоялна конкуренция, ищецът би получил същите престации, включително и по размер, като получаването на самите престации, като счетоводен приход за ответника, все още не е печалба, чието пропускане от ищеца би било основание да търси обезщетение за вреди. Съдът е изложил, че няма доказателства дали ищецът би сключил процесните сделки при същите финансови условия и какъв би бил несбъднатият финансов резултат в случай, че той би сключил тези сделки, няма доказателства каква би била разликата между предполагаемата реализирана от ищеца печалба, ако той беше реализирал сделките и действително реализираната от него печалба за същия период, в който сделките са били реализирани от ответника, която разлика би била пропуснатата полза, предмет на иска за вреди от непозволено увреждане, осъществено от ответника с търговска дейност, представляваща нелоялна конкуренция.
По оплакването за недопустимост на решението: съгласно т. 1 от ТР №1 от 19.ІІ.2010 г. по тълк.д. №1/2009 на ВКС, ОСГТК, Върховният касационен съд, при вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, е длъжен и служебно, да го допусне до касация, като не е необходимо жалбоподателят да сочи основания за допускане на касационно обжалване, и преценката на валидността и допустимостта на решението, ВКС ще извърши с решението по същество на касационната жалба.
Обжалваното решение не е недопустимо на соченото от жалбоподателя основание – че въззивният съд излязъл извън рамките, очертани с отменителното решение на ВКС и вместо да започне от това процесуално действие – да определи размера на обезщетението по реда на чл. 130 ГПК, е преразгледал спора, с което не е изпълнил указанията, дадени от ВКС. С отменителното Решение № 215/22.ІІ.2010 г. по т.д.№ 805/2008 г. ВКС е приел, че с влязло в сила Решение по гр.д.№ 955/2001 г. на П., потвърдено[населено място] № 234/21.ІІ.2002 г. по гр.д.№ 1052/2001 г. на ВКС, е установен фактът на осъществена от ответното дружество нелоялна конкуренция, изразяваща се в изброената стопанска дейност на посочените търговски дружества и правилно, за да постанови обжалваното решение, въззивният съд е допуснал експертиза за установяване на претърпените от ищеца вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в резултат на осъществената от ответника нелоялна конкуренция. ВКС, като е посочил, че от изслушаната експертиза не може да се установи размерът на пропуснатите ползи, е приел, че въззивният съд е нарушил чл. 130 ГПК (отм.) да определи размера по своя преценка, посочил е, че съдът и служебно може да допусне експертиза, на която да определи задачите и е върнал делото за ново разглеждане, при съобразяване на указанията по приложението на чл. 130 ГПК (отм.). При повторното разглеждане на делото във въззивния съд пълномощникът на ищеца е заявил, че с оглед указанията на ВКС, следва съдът служебно да назначи експертизата. Въззивният съд[населено място] от 8.ІV.2010 г. е обосновал, че има достатъчно данни за размера на иска, като има доказателства за стойността на приходите на [фирма] и тъй като претенцията на ищеца за обезщетение за вреди, равностойно на сбор от получени от ответника счетоводни приходи, пропусната полза, равностойна по размер на полученото от ответника плащане по точно определен брой сделки, с които е осъществил нелоялна конкуренция и ищецът не заявява никакъв друг вид вреди, предмет на делото, поради което съдът не може по свой почин да събира доказателства за установяване на друг произход и друг различен начин на формиране на твърдяните от ищеца вреди. Затова е указал на ищеца, че няма да определя размера на иска по своя преценка, нито затова ще взема заключение на вещо лице, дал е възможност на страните ако желаят, да ангажират доказателства, след което ищецът е заявил, че няма да сочи доказателства.
С така извършените от ищеца и от възивния съд процесуални действия, не може да се приеме, че решението е недопустимо, като постановено от въззивния съд извън рамките, очертани с отменителното решение на ВКС и затова, че въззивният съд не е определил размера на обезщетението по реда на чл. 130 ГПК (отм.), а е преразгледал спора, с което не е изпълнил указанията, дадени от ВКС. Съгласно трайноустановената съдебна практика, недопустимо е решението, постановено при липса на право на иск или ненадлежното му упражняване, решение, постановено от съда, въпреки че е бил десезиран, решение, постановено при отрицателна процесуална предпоставка или при липса на положителна процесуална предпоставка, решение на въззивния съд, с което делото е било решено по същество по недопустима или просрочена жалба или при оттеглена жалба, каквото не е обжалваното решение. Дори и да се приеме, че въззивният съд е излязъл извън указанията, дадени от ВКС с отменителното решение, обжалваният съдебен акт не съставлява недопустимо решение – решение, който да не отговаря на изискванията, при които делото да не може да се реши по същество.
Неоснователно жалбоподателят се позовава на Р.№ 822/ 30.ХІІ.2003 г. по гр.д.№ 372/2001 г. на ВКС, което е постановено в делбено производство и с което въззивното решение е обезсилено, тъй като въззивният съд недопустимо се е произнесъл по въпросите между кои страни и за кои имоти е допусната делбата, по които има влязло в сила решение, а делото е върнато само за определяне частите на страните.
По искането за допускане на касационно обжалване по въпроса за действията на въззивния съд при повторното разглеждане на делото – в какви рамки се движи производството и може ли съдът да не изпълни дадените указания от ВКС в отменителното решение, в това число и за прилагане на чл. 130 ГПК (отм.), на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, съобразно ТР №1/4.І.2001 г. по т.д.№1/2000 г. на ВС, ОСГК. Искането е неоснователно. Както се изложи по-горе, въззивният съд, в изпълнение на указанията по приложение на чл. 130 пр. 2 ГПК (отм.), дадени от ВКС [населено място] № 215/22.ІІ. 2010 г. по т.д.№ 805/2008 г., е постановил Определение от 8.ІV.2010 г., а и т.10 на ТР №1/4.І.2001 г. по тълк.д.№1/2000 г. на ВС, ОСГК е по въпроса: може ли въззивният съд по свой почин да допуска изброените доказателства, включително да назначава експертиза независимо от позицията на страната, в който връзка ВКС, ОСГК е основал съображенията си на чл. 130 ГПК (отм.).
По искането за допускане на касационно обжалване по изложения въпрос на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Искането е неоснователно. Жалбоподателят не доказва да е налице противоречива съдебна практика по въпроса за приложението на чл.130 ГПТК(отм.) – Р.№612/15.V.2000 г. по гр.д.№1610/1999 г. на ВКС е за задължението по ЗВСОНИ на възстановените собственици, които дължат само необходимите, но не и полезните разноски за имота, Р.№ 201/13.ІІІ.2003 г. по гр.д. № 854/2002 г. на ВКС се отнася за недопустимо произнасяне от въззивния съд при новото разглеждане на делото по допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение, тъй като този въпрос е преклудиран с касационното решение, а съдът е следвало да разгледа спора по същество – да започне от онова опорочено действие, което е послужило като основание за касиране на първото въззивно решение, Р.№822/30.ХІІ.2003 г. по гр.д.№372/2003 г., цитирано по-горе, е за делбеното производство, и трите посочени от жалбоподателя решения не доказват противоречива съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №510 от 9.VІ.2010 г. по гр.д. № 261/ 2010 г. на П. апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: