О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
гр. София, 12.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 210/12г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Й. Г. от [населено място] срещу въззивно решение № 562 от 15.11.11г., постановено по в.гр.д.№ 889/11г. на Русенския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 1328 от 01.07.11г. по гр.д.№ 3825/11г. на Русенския районен съд, с което е допусната съдебна делба на земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място], Р. област – нива с площ от 18, 991 дка в м. “Ц.”, нива с площ от 22,006 дка в м.”О. екенлик”, нива с площ от 4, 860 дка в м.”Б.” и нива с площ от 5, 646 дка в същата местност между Н. С. Й. с квота 3/12 ид.части, П. И. Х., С. И. К., И. П. К. с квоти по 1/12 ид.част и И. Й. Г. с квота ? ид.част.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение № 25 от 19.06.09г. по гр.д. № 595/09г. на Русенския районен съд (същото е потвърдено с решение № 436 от 26.11.09г. по гр.д.№ 883/09г. на Р.) са определени правата на съделителите върху процесните земеделски земи и в това производство са разгледани и възраженията на ответницата И. Г. срещу иска, като е прието, че отказът от наследство на наследодателката на ищците не е произвел правно действие и че ответницата не е придобила правото на собственост върху имотите по давност.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторката сочи, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпросите длъжен ли е съдът да се произнесе по всички наведени от страната възражения за правата й на собственост в производството по допускане на делба на недвижим имот; за придобиване на права на собственост при реституция на земеделски земи и дали придобивната давност следва да е за период от 10 години или за период от 5 години. Поддържа се, че първият и третият въпрос са решени в противоречие с практиката на ВКС, а вторият е от значение за точното прилагане на закона.
Ответниците по жалбата считат, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Материалноправния или процесуалноправния въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай с оглед изложените от съда съображения за постановяване на решението, а именно че правата на съделителите върху процесните имоти са определени с влязло в сила съдебно решение, респ. че възраженията на касаторката относно тези права са преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението, поставените от същата въпроси не обуславят изхода на спора и не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване.
Освен това представената незадължителна съдебна практика се отнася до други хипотези и противоречие с нея не е налице, а във връзка с последното основание за допускане на касационно обжалване не са изложени релевантни съображения за обосноваване наличието на визираните в т.4 на посоченото тълкувателно решение предпоставки.
С оглед на казаното подадената от И. Й. Г. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 562 от 15.11.11г., постановено по в.гр.д.№ 889/11г. на Русенския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: