О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№241
София, 13.05.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 677 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците Г. Д. Г., Д. Г. Г. и В. Г. П. чрез пълномощника им адвокат В. К. и касационна жалба на ответника Б. И. В., приподписана от адвокат Й. М. против решение № 377 от 23.10.2018 г., постановено по гр.д. № 171 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е:
потвърдено решение № 520 от 20.01.2018 г. по гр.д. № 796/2017 г. на Районен съд-Горна Оряховица в частта, в която е прието за установено, че източната кадастрална граница на ПИ № * към ПИ № * в кв.* по действащия кадастрален план на Горна О., одобрен със заповед № 2762/1998 г. на Кмета на община Г.О. е заснета погрешно в плана и
същото решение е отменено в останалата си част, като вместо него е постановено друго за:
признаване за установено по отношение на Г. Д. Г., Д. Г. Г., В. Г. П. и Б. И. В., че вярната кадастрална граница между ПИ № * и ПИ № * в кв.* по действащия кадастрален план на Горна О., одобрен със заповед № 2762/1998 г. на Кмета на община Г.О. е парцелната граница по кадастралния и регулационен план на [населено място], одобрен със Заповед № РД-02-14-185/1988 г., която представлява права линия, минаваща в частта на построената в УПИ *-*,* в кв.* двуетажна сграда точно по северозападния ръб на сградата и която граница съвпада с линията, формирана от точките А-Е-Г на скицата на лист 9 от гр.д. № 796/2017 г. на Районен съд-Горна Оряховица, която скица е неразделна част от решението;
за отхвърляне на предявения от Г. Д. Г., Д. Г. Г. и В. Г. П. против Б. И. В. иск за приемане за установено, че вярната източна граница на ПИ № * и ПИ № * в кв.* съвпада с означената по буквите Б-В-Г линия на скицата на лист 9 от гр.д. № 796/2017 г. на Районен съд-Горна Оряховица, неразделна част от исковата молба и решението;
за приемане за установено по отношение на Г. Д. Г., Д. Г. Г., В. Г. П. и Б. И. В., че реална част от имот, оцветена с червен цвят, заключена в очертанията на линията, формирана от буквите Г-Д-Е на скицата на лист 9 от гр.д. № 796/2017 г. на Районен съд-Горна Оряховица, неразделна част от исковата молба и решението, е била собственост на собствениците на поземлен имот № * в кв.* по плана на гр.Г.О. към момента на одобряване на кадастралния план от 1998 г., а към момента е собственост на Г. Д. Г., Д. Г. Г. и В. Г. П.;
за отхвърляне на предявения от Г. Д. Г., Д. Г. Г. и В. Г. П. против Б. И. В. иск за приемане за установено, че реалната част от имот, оцветена с червен цвят, заключена в очертанията на линията, формирана от буквите А-Б-В-Г-Е на скицата на лист 9 от гр.д. № 796/2017 г. на Районен съд-Горна Оряховица, неразделна част от исковата молба и решението, е била собственост на собствениците на поземлен имот № * в кв.* по плана на гр.Г.О. към момента на одобряване на кадастралния план от 1998 г., а към момента е собственост на Г. Д. Г., Д. Г. Г. и В. Г. П..
Ищците Г. Д. Г., Д. Г. Г. и В. Г. П. атакуват въззивното решение в частта в частта, с която е отхвърлено искането им за приемане за установено, че вярната имотна граница е по означената по буквите Б-В-Г линия на скицата на лист 9 от гр.д. № 796/2017 г. на Районен съд-Горна Оряховица, неразделна част от исковата молба и решението и съответно, че са собственици на реалната част от имот, оцветена с червен цвят, заключена в очертанията на линията, формирана от буквите А-Б-В-Г-Е на скицата на лист 9 от гр.д. № 796/2017 г. на Районен съд-Горна Оряховица. Считат, че неправилно съдът е счел, че имотната граница съвпада с регулационната по плана от 1957 г. вместо да съобрази съществуващата на място граница по старата ограда, която е меродавната имотна граница и е следвало да бъде отразена в кадастралния план.
Ответникът Б. И. В. атакува въззивното решение в частта, с която е прието, че имотната граница е съвпада с линията, формирана от точките А-Е-Г на скицата на лист 9 от гр.д. № 796/2017 г. на Районен съд-Горна Оряховица и парцелната граница по плана от 1957 г. и ищците са признати за собственици на реална част, оцветена с червен цвят, заключена в очертанията на линията, формирана от буквите Г-Д-Е на скицата на лист 9 от гр.д. № 796/2017 г. на Районен съд-Горна Оряховица. Счита, че съдът е следвало да съобрази описанието на имотите в актовете за придобиването им и действалата към съответния момент нормативна уредба.
Б. И. В. в писмен отговор на касационната жалба на ищците, подаден по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
Г. Д. Г., Д. Г. Г. и В. Г. П. не са подали по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор на касационната жалба на ответника.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
Въззивният съд е приел за установено, че ищците се легитимират като съсобственици на УПИ *-* в кв. * по ПУП на [населено място] по силата на сделки /НА № */*** г. за закупуване на празно дворно място в гр.Г.О., съставляващо парцел *-* в кв.* по регулационния план на града, НА № */*** г., НА № */*** г., НА № */*** г./, а за Г. и Д. Г. и наследяване от П. Х. Г.. Констатирал е, че в договора от 30.05.1970 г. и във всички цитирани нотариални актове с изключение на акта за дарение от *** г. имотът на ищците е посочен като парцел *-* в кв.* и няма отразена площ на същия. По делото е представен и НА */* г. за придобиване от съсобствениците на маломерна част от съседен имот – пл. № * по регулация, където имотът им е посочен като парцел *-*. В НА за дарение № */*** г. имотът е посочен като парцел *-* в кв.* по регулационния план на гр.Г.О. и е отразена площ на същия 420 кв.м. Съгласно действащия ПУП на гр. Г. О., одобрен през 1998 г., имотът на ищците съставлява УПИ *-* в кв.*. Ответникът е собственик на съседния УПИ *-*, * в кв.* по действащия ПУП на гр.Г.О. от 1998 г., като е придобил имота чрез покупко-продажба с НА № */*** г. Праводателят му И. Х. В. е бил съсобственик на целия ПИ № * в кв.* към 1970 г., когато е извършено разпореждането със западната половина на същия в полза на праводатели на ищците. Въз основа на експертното заключение съдът е приел, че за имота има одобрени следните кадастрални и регулационни планове: от 1957 г., по който за имот пл. № * са отредени парцели *-* и *-*, от 1988 г. по който имотите са с нови планоснимачни номера и тях са отредени парцели *-* и *-*, границата между които съвпада с регулационната граница по плана от 1957 г. и от 1998 г., по която за имотите са отредени УПИ VIII-* и УПИ *-* в кв.* като регулационната граница между тях минава приблизително по границата по предходния план /има известно изместване/ с изключение на зоната на разширението на сградата /за което съдът е приел, че е извършено преди 1970 г./, построена в ПИ № *, където границата е установена върху контура на външното стълбище и площадката, образувайки по този начин начупена линия. Според проучванията на вещото лице, освен основните планове от 1957 г., 1988 г. и 1998 г. няма данни за междинни частични изменения на кадастъра и регулацията в зоната на процесните имоти. В съдебно заседание на 14.11.2017 г. вещото лице сочи, че през 70-те години между двата имота е имало изградена ограда с бетонова основа с метални и бетонни колове, чиито вертикални елементи понастоящем са премахнати. Въз основа на Разрешение за строеж № 52/17.03.2008 г. на П. Х. Г. е разрешено изграждането на пристройка, северно от съществуващата в имота сграда и пристройката е изградена почти точно по контура на горепосочената ограда. За пристройката има одобрени строителни книжа, като преди извършването на СМР, на 15.11.2007 г., е дадено нотариално заверено съгласие от Б. В. за построяване на пристройката на границата с неговия имот, която обаче според геодезически заснемания навлиза до 50 см в УПИ VII-* в кв.* – собственост на ответника, като видно то скица-Приложение № 3 към заключението, източната стена на пристройката е изнесена източно от регулационната граница по плана от 1988 г.
При така възприетите факти, въззивният съд е счел, че имотната граница се определя от парцелата граница по плана от 1957 г. Изложил е съображения, че имотите са образувани за първи път по плана от 1957 г. от един имот пл. № *, който е бил съсобствен на няколко лица. Когато един поземлен имот бъде урегулиран с повече от един парцел, всички новообразувани парцели са собственост на лицето или лицата – собственици на поземления имот, и регулацията се счита приложена от влизането на плана в сила. Това е така, защото в такава хипотеза няма придаваеми части между парцелите, които да се придават от един недвижим имот към парцел /парцели/ на други правни субекти с цел образуване на дворищнорегулационни парцели чрез урегулиране на пълномерни имоти или на маломерни имоти при съответно упълномеряванене и съответно не се поставя въпросът за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти и за уреждане на регулационни сметки. Съгласно действащия към 1957 г. Закон за плановото изграждане на населените места /ЗПИНМ-отм./ по отношение на процесните имоти дворищнорегулационният план от 1957 г. следва да се счете за приложен с влизането му в сила. Разпоредбата на чл.33 ал.3 З. – отм. предвижда, че при създаване на нови подробни планове за урегулиране на цели населени места или на части от тях, парцелните граници се приемат за имотни граници, като са предвидени особености в тази насока, касаещи заемането на придадени имоти, което е неотносимо към настоящия казус. Т.е. всеки нов план възпроизвежда границите на имотите такива, каквито те са по предходния план, доколкото междувременно не са настъпили законоустановени факти, довели до изменения в границите. Основанията за промяна в дворищнорегулационните планове са изчерпателно изброени в §70 от ППЗПИНМ-отм., в сила до 01.06.1973 г. и в чл.32 ал.1 З.-отм., в сила до 01.01.2001 г. В случая частични изменения на кадастъра и регулацията в зоната на процесните имоти няма както за времето от 1957 г. до 1988 г., когато е изработен и одобрен последващият дворищнорегулационен план, така и от 1988 г. до 1998 г., когато е одобрен сега действащият дворищнорегулационен план. Това означава, че предвижданията на плана от 1957 г. са били меродавни при изготвянето на плана от 1988 г., който е следвало да заснеме парцелната регулационна линия между двата имота като кадастрална основа и ако това е спазено, то границата между имотите по плана от 1988 г. е меродавна при изготвянето на плана от 1998 г. По делото е установено, че при плана от 1988 г. съобразяването с регулацията от 1957 г. е пълно – парцелната граница е взета предвид при изработването на новия план, като кадастралната и регулационната граници съвпадат изцяло и представляват права линия. В частта на построената към 1970 г. в имота на жалбоподателя – УПИ *-*, * в кв.* – двуетажна сграда регулационната граница по плана от 1988 г. минава точно по северозападния ръб на сградата, а част от стълбището и площадката към него, водещи към втория етаж на сградата, графически са изобразени като попадащи в имота на ищците. За разлика от плана от 1988 г., който по отношение на процесните имоти е изработен при съобразяване с парцелните граници по предходния план, планът от 1998 г. чертае кадастрална и регулационна граница между имотите, която в частта на построената в имота на жалбоподателя двуетажна сграда не пресъздава имотната граница такава, каквато произтича от приетия, одобрен и неизменян за тези имоти план от 1988 г. По този начин в кадастралния план от 1998 г. при отразяване на имотната граница между съседните на страните имоти е допусната грешка, която засяга материалните права на собственост на ищците. Грешката се изразява в преместването на кадастралната линия в плана от 1998 г. в имота на ищците, като неправилно в пространствения обхват на поземления имот на ответника № * – УПИ VII-*, * в кв.* – е включен участъкът от земната повърхност под външното стълбище и площадката към него, водещи към втория етаж на сградата на жалбоподателя, който участък по плана от 1988 г. е част от имота на ищците – ПИ *. От имота на ищците графически е „отнета“ съответната площ. Тази част от земната повърхност никога не е принадлежала на жалбоподателя и на неговите праводатели, а още от разделянето на дворище пл. № * през * г. е част от имота на ищците. Това е признато и от праводателите на страните с договора, сключен между тях на 30.03.1970 г., в който е посочено, че част от терасата на стълбището от къщата на продавачите, е надвесена над парцела на купувачите.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите-ищци се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: когато един поземлен имот е разделен с регулационен план на два парцела без между тях да е имало кадастрална граница, но впоследствие собствениците на двата парцела са изградили ограда, която не съвпада напълно с парцелната граница и са владели имотите си по тази ограда повече от 10 години, следвало ли е съществуващата ограда да бъде заснета и нанесена на последващ кадастрален план /приет при действието на отменения З./ като кадастрална граница или е следвало да се приеме, че кадастралната граница съвпада с парцелната. Въпросът е обоснован с тезата на ищците, че в случая между имотите към 1957 г. е имало само парцелна граница, а имотната граница е възникнала по взаимно съгласие на съсобствениците чрез изграждане на ограда след което имотите са били владени по оградата повече от 10 години.
Въпросът не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като е свързан с неправилното разбиране на касаторите-ищци, че границите на правото на собственост могат да бъдат определени не от границите, следващи от придобивното основание, а от извършени впоследствие фактически действия, които не са елемент от уреден в закона придобивен способ /мотиви към тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г., ОГТК на ВКС/. В случая праводателите на ищците са придобили имот, индивидуализиран по регулационния му статут, а следователно и границите на собствеността им се определят от регулационния план от 1957 г., с който имотът е обособен чрез разделянето на един поземлен имот на два парцела. Поставянето на ограда и владението на реална част от съседен парцел няма вещно-правни последици, тъй като чл.59 З.-отм. забранява придобиване по давност на реална част от парцел, а понастоящем чл.200, ал.1 ЗУТ забранява придобиване по давност на реална част от УПИ щом двете части не могат да се урегулират самостоятелно. Като основание за прилагане на регулация владението е относимо само в хипотеза на придаваеми от съседни имоти площи, каквито факти по настоящото дело липсват.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът-ответник поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по въпросите:
1) длъжен ли е въззивният съд в решението си да прецени и обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, когато във възивната жалба се съдържат оплаквания за допуснати процесуални нарушения на първоинстанционния съд при преценката на тези доказателства или за необоснованост на основаните на тези доказателства фактически и правни изводи на първоинстанционния съд;
2) длъжен ли е въззивният съд при преценка на събраните доказателства да съобрази научните, логическите и опитните правил, включително при обсъждане и преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и да установи дали назначеното вещо лице има специални знания, признати с правоспособност по кадастъра, когато делото се води по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР.
Първият въпрос е обоснован с твърдението на касатора-ответник, че въззивният съд е взел решение без да има съответствие с документите на собственост на ищците по кадастралния и регулационен план от 1957 г. и без да има несъответствие на документа за собственост на ответника по същия план; взел е предвид проектна регулация на парцелите от 1972 г., а не когато ищците са закупили парцела си през 1970 г.; пропуснал е съществуващата граница към момента на покупко-продажбата по плана от 1957 г. и без да обсъди подробните съображения за нея във въззивната жалба; не е взел предвид юридическите факти след одобряване на плана от 1998 г. и какво материално право е придобил ответника през 2003 г., по кой план и при действието на кой закон; не се е произнесъл по възражението за придобивна давност, заявено с отговора на исковата молба и приложението на чл.99 ЗС; не е изследва влязлото в сила разрешение за построяването на прозирна ограда, което не може да се отменя с извънредни способи.
При посочената обосновка липсва противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, на която се позовава касаторът-ответник. От една страна част от твърденията не съответства на данните по делото – съдът е обсъдил и изложил мотиви защо приема, че индивидуализацията по последователни във времето нотариални актове на имота на ищците като парцел *-* и парцел *-* се отнася до един и същ имот; съобразил е именно границата между двата парцела по плана от * г. и не е формирал изводи по твърдяна от ищеца /но неустановена по делото/ проектна регулация от 1972 г. От друга страна останалата част от твърденията са неотносими към правни спор, поради което съдът не е дължал обсъждането им – липсват удостоверени по делото факти, осъществени след 1998 г., които да съставляват уреден от закон способ за промяна в границите на собствеността; давност върху реална част от парцел /УПИ/ е изрично забранена от закона /чл.59 З.-отм. и чл.200, ал.1 ЗУТ/; строителните книжа за построяването на ограда са изцяло неотносими към спора къде минава границата между двата съседни урегулирани имота при фактите, установени по делото.
Вторият въпрос е обоснован с твърдението на касатора-ответник, че назначеното по делото вещо лице няма правоспособност по кадастъра, необходима при спор по чл.54, ал.2 ЗКИР. В случая този факт е неотносим към изхода на спора, доколкото вещото лице е установило само фактите по първоначалното урегулиране на един имот с два парцела и последващото им урегулиране, както и липсата на частично изменение на някоя от действащите във времето регулации, което да засяга процесните съседни имоти. Това са единствените относими към настоящия спор факти и за тяхното установяване не е необходимо вещото лице да има правоспособност по кадастъра.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед изхода на основание за допускане на касационно обжалване по жалбите и на двете страни, същите не си дължат възстановяване на разноски за настоящото производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 377 от 23.10.2018 г., постановено по гр.д. № 171 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Велико Търново.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: