О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№241
С., 13.06.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1592 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Б. М., приподписана от адвокат Р. С., против решение № 2017 от 3.12.2015 г., постановено по гр.д. № 2260 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Варна в частта, с която е отменено решение № 2055 от 4.05.2015 г. по гр.д. № 12098/2014 г. на Районен съд-Варна, Х.-ти състав и вместо него е постановено друго за осъждане на М. Б. М. да заплати на основание чл.72 ЗС на С. Й. А. и П. И. А. разликата над 1314.07 лв. до 9 855.50 лв., представляваща стойност на извършени от последните в качеството им на добросъвестни владелци подобрения в периода 2002 – 2008 г. в УПИ IV-1149, кв.114 на [населено място], обл.В., с площ 1094 кв.м., съставляващи седем броя бунгала от 2002 г. с посочена Р.; водопроводна инсталация; ел.инсталация; мръсна канализация; телефонен пост; телена ограда с бетонен фундамент, метални колове и метална врата; 90 м пътека и площадка с тротоарни плочки; 40 кв.м. детска площадка с две люлки и пясъчник; 4 бр. метални стълба парково осветление; метално барбекю; склад за инструменти и навес 15 кв.м.; насаждения – 1 бр.орех, 1 бр. клен, 5 бр. лешници, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 29.09.2014 г. до окончателното изплащане на задължението.
С. Й. А. и П. И. А. са подали писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорват основателността на касационната жалба, но не изразява становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
В. съд е приел за установено, че ищците са придобили собствеността върху имота с договор за покупко-продажба от 28.09.2001 г. от К. Б. Ф. и Р. В. Ф.. С влязло в сила на 27.05.2004 г. съдебно решение, постановено по постъпила на 12.09.2008 г. искова молба, вписана на 29.05.2009 г., С. А. и П. А. са осъдени да предадат на основание чл.108 ЗС имота на М. М. и М. Б., като възстановен с решение № 1757б/16.12.2009 г. на ОСЗ-Долни Чифлик. Съдът е счел, че собствениците не са оспорили наличието в имота на претендираните подобрения, но са твърдяли, че не са извършени от ищците. Обсъждайки свидетелските показания, както и експертното заключение, че в имота са извършени всички претендирани в исковата молба подобрения, въззивният съд е направил извод, че подобренията са извършени именно от ищците.
При тези данни въззивният съд е направил извод, че ищците са получили владението на имота вследствие на действителна правна сделка, годна да ги легитимира като собственици и не са знаели, че праводателите им не са собственици, доколкото исковата молба по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ срещу тях не е била вписана, а и не е проведено реституционно производство, а правото на възстановяване на собствеността на ответниците е признато с решение по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ от 2002 г., поради което няма как към 2001 г. да са знаели, че праводателите им не са собственици.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът М. М. поставя следните въпроси:
1. Единствено към момента на придобиване на собствеността от владелеца-подобрител върху недвижимия имот, предмет на спора, ли е от значение незнанието, че праводателят не е собственик или има значение и дали е могъл да узнае, че се водят спорове за собствеността /без да е нужно това да бъде съдебно потвърдено/;
2. в случай, че в периода на извършване на подобренията върху недвижимия имот, предмет на спора или към момента на извършване на отделно подобрение, владелецът-подобрител узнае, стане му известно или е могъл да узнае, че се водят спорове за собственост за конкретния недвижим имот /без да е нужно това да бъде съдебно потвърдено/, то тогава от този момент какво качество притежава подобрителят – добросъвестен или недобросъвестен.
Представените към касационната жалба решения не удостоверяват противоречиво разрешаване от съдилищата на поставените въпроси. Решение № 196/15.11.2012 г. по гр.д. № 390/2012 г. на Апелативен съд-В. е отменено като неправилно с решение № 13/5.03.2014 г. по гр.д. № 2264/2013 , ВКС, І г.о. Решение № 305/5.12.2012 г. по гр.д. № 682/2012 г. на Окръжен съд-Сливен и решение от 3.07.2015 г. по гр.д. № 376/2015 г. на Окръжен съд-Плевен са постановени при различна от тази по настоящото дело фактическа обстановка – с първото се разглеждат отношения между съсобственици, а с второто претенция за разноски за чужд имот, направени от наемател.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отговорът на първия въпрос се съдържа в нормата на чл.70, ал.1, изр.второ ЗС, която е еднозначно посочва момента, релевантен за определяне на добросъвестността, поради което не се нуждае от тълкуване, а по вторият въпрос е налице практика на ВКС /напр. решение № 141/30.11.2015 г. по гр.д. № 2944/2015 г., II г.о./, според която добросъвестността отпада от момента, в който владелецът конкретно узнае за предявената претенция за връщане на вещта, което най-често става с връчването на съдебните книжа, с налагане на обезпечителна мярка или узнаване за заведеното дело и неговия предмет по друг начин, което тълкуване отхвърля тезата на касатора, че добросъвестността отпада, ако владелецът е могъл да узнае, че имотът е чужд.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд-Варна в атакуваната му част.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2017 от 3.12.2015 г., постановено по гр.д. № 2260 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Варна.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: