2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
София,14.02. 2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1045/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. И. В. от[населено място] , приподписана от адв. Ц. Р., против решение от 11.3.2010 г. по гр.д.№45/2010 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, г.к.
С обжалваното решение е потвърдено изцяло решение №809/06.11.2009 г. по гр.д.№1262/2009 г. по описа на Врачанския районен съд, с което И. И. В. е осъден да заплати на С. Г. А.-С. от[населено място] сумата 1245,20 лева – причинени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за ремонт на ап.19, следствие причинен теч от 01.11.2008 г., законната лихва върху обезщетението, считано от 01.11.2008 г. до окончателното му изплащане, както и 329,81 лева разноски по делото, както и да предприеме действия за възстановяване на топлоснабдяването през щранг лирата в банята в ап.19 от специалист с писмена гаранция със срок от един отоплителен сезон, в едномесечен срок от влизане на решението в сила.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, защото въпросите по които се произнесъл въззивният съд са съществени материалноправни процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за прилагането на закона. Твърди се също така, че въпросите са свързани с разпределението на доказателствената тежест и конкретно тежестта на доказване но причинната връзка между поведението на дееца и настъпилата вреда. Излага се, че възприетият от ГПК, съдебната практика и правната теория принцип е, че всяка страна носи доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Сочи се, че предявен иск с правно основание 45 ЗЗД в тежест на пострадалия е да докаже наличието на причинна връзка между поведението на ответника и настъпилите вреди.
Моли се за допускане а въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация – С. Г. А.-С., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответницата по касация намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява опит за формулиране на бланкетни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Освен това изложението съдържа и елементи на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.3.2010 г. по гр.д.№45/2010 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, г.к., по касационна жалба, вх.№А-538/16.4.2010 г., подадена от И. И. В. от[населено място], приподписана от адв. Ц. Р..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: