5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
гр. София, 14.02.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 7344 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение от 19.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 336/2013 г., постановено от състав на Окръжен съд – Шумен.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Съдът е приел, че ищцата е работела по безсрочен трудов договор в ответното дружество на длъжност „асистент офис” в Р. Ш. – Т.. Със заповед на представляващия дружеството – работодател от 20.09.2012 г., в длъжностната характеристика на „асистент офис” е променено едно от изискванията за заеманата длъжност, а именно, от изискване за висше образование, на висше техническо. В заповедта са посочени причините за това изменение. Ищцата е била уведомена за промяната, като тя е декларирала, че не притежава висше техническо образование. На 28.11.2012 г. е връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, на основание чл.328, ал.1, т.6, пр.първо КТ.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът е приел за установено, че трудовите функции на ищцата не са съдържали обработка, администриране и организиране на голям обем техническа документация, каквито са мотивите на работодателя за промяна в изискванията за образователен ценз за длъжността. От показанията се установява, че преди промяната, трудовите функции на ищцата на заеманата от нея длъжност са включвали единствено деловодна и секретарска дейност, като тя не е включвала изготвяне и самостоятелно подписване на документи. Съдът е приел, че с оглед оспорването от страна на ищцата на основателността на промяната, наложена от естеството на дейността за съответната длъжност, от страна на ответника не са ангажирани доказателства, че са променени трудовите функции на служителите на тази длъжност, което се установява и от новата длъжностна характеристика, както и трудовите функции, осъществявани от ищцата до този момент.
Въз основа на горното, съдът е приел, че с оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието, работодателят може да промени изискването за образование за съответната длъжност, като решението му за това е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Когато обаче, при оспорване законосъобразността на уволнението, работникът е навел доводи за злоупотреба с описаното по-горе право на работодателя, предмет на доказване в рамките на процеса е и това, дали работодателят е действувал добросъвестно при извършване на тази промяна, т.е. дали изменението е въведено с оглед нуждите на предприятието и доколко работодателят го е предприел добросъвестно по смисъла на чл.8, ал.1 КТ, което обуславя и преценката за законност на уволнението. Ищцата е посочила в исковата си молба, че липсва обективно наложена необходимост за промяна в изискването за образование за длъжността, на която е работила, като тежестта от доказването на законността на прекратяването на трудовото правоотношение е върху ответника по делото и с оглед установеното с доказателствата по делото, съдът е приел, че не са събрани доказателства, подкрепящи тезата на работодателя, че изискването за друго образование е обосновано. На това основание съдът е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно и е отмени заповедта за прекратяването и е възстановил е ищцата на заеманата длъжност.
В изложението на касационните основания по чл.280, ал.1, т.1, т2. и т.3 ГПК като основание за допускането на касационното обжалване. Въпреки това посочване, се сочат само основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, доколкото са посочени правни въпроси, разрешени според касатора в противоречие със съдебни решения, постановени по реда на чл.290 ГПК от състави на ВКС.
Първия правен въпрос е, съществува ли злоупотреба с право, когато освобождаване на служители на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ е в различни времеви периоди. Въпросът се поставя в контекста на обстоятелството, че различните служители, заемащи идентична длъжност с тази на ищцата, са освободени или предстои да бъдат освободени от длъжност на същото правно основание. По този правен въпрос съдът не се е произнесъл, като мотивите му за признаване незаконността на уволнението са различни и са посочени по-горе. Така поставения правен въпрос на това основание е неотносим към производството по чл.288 ГПК.
Втория правен въпрос е, необходимо ли е изменение на конкретни задачи, които се възлагат на служителя, за да упражни правото си работодателя да повиши образователните изисквания съгласно чл.328, ал.1, т.6 КТ. В тази връзка се сочи противоречие с възприетото от правна страна от въззивния съд, с решение № 321/31.10.2011 г. на ВКС, по гр.д.№ 13/2011 г. на ІІІ гр.отд, постановено по реда на чл.290 ГПК. С това решение, ВКС е приел в отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, че Изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по-нисък по степен нормативен акт или в длъжностната характеристика. Когато изискванията са предвидени в закон или друг нормативен акт, работодателят е длъжен да съобрази тези изисквания в длъжностната характеристика. С оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност, след възникване на трудовото правоотношение, чрез промени в длъжностната характеристика. Това правомощие е въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Само при довод за злоупотреба с право следва да се извърши проверка, дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл, дали работодателят е действал добросъвестно в съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението. Това са и буквално мотивите на въззивния съд, с които същия е обосновал незаконосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношението, като от фактическа страна е прието от решаващия съд, че не е налице изменение на конкретни задачи, като този въпрос не е правен, а е фактически и проверката на обосноваността на този извод на съда е недопустимо да се прави в производството по чл.288 ГПК. Пълната идентичност на правните изводи на въззивния съд с отговора на същия правен въпрос, даден с цитираното решение на ВКС, води и до липса на противоречие на възприетото от съда с практиката на ВКС в този смисъл.
Третия правен въпрос, сочен от касатора е, злоупотреба с право ли е повишаването на изискването за образователен ценз, при видима целесъобразност, като се твърди, че съдът се е произнесъл по този правен въпрос. Липсва произнасяне на съда в насока, че е налице видима целесъобразност при извършената от работодателя промяна в изискването за образователен ценз, поради което липсва и противоречие с цитираното решение, като така поставения правен въпрос е неотносим.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора в настоящото производство и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените за това производство съдебни и деловодни разноски, в размер на 450 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/15.11.2013 г.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 336/2013 г., постановено от състав на Окръжен съд – Шумен.
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на Н. К. Й. от [населено място], съдебен адрес [населено място], [улица], офис чрез адв. Ж. Й. сумата 450 /четиристотин и петдесет/ лева, на основание чл.78, ал.3 вр. чл.81 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.