4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
София, 14.05. 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 24/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 358 от 15.10.2012 г. по в. гр. д. № 495/2012 г. на Добричкия окръжен съд е потвърдено решение № 25 от 04.05.2012 г. по гр. д. № 4643/2011 г. на Добричкия районен съд, с което е признато за установено по отношение на Общината [населено място], че [фирма] [населено място] е собственик на поземлен имот с площ 2 598 кв. м. с кадастрален идентификатор 72624.610.329 по кадастралната карта на [населено място], представляващ обособена самостоятелна част от поземлен имот със стар идентификатор 72624.610.107, съответно – парцел VІ-7146 от кв. 13 с площ по нотариален акт 14.700 дка.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ответника Общината [населено място], като относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК.
От [фирма] [населено място] е получен писмен отговор, в който се поддържа становище за неоснователност на жалбата; от третото лице- помагач на страната на ищеца [фирма] [населено място], не е подаден писмен отговор.
При проверка по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение е прието, че имотът по исковата молба, обособен като самостоятелен обект на собственост, произлиза и е част от общинския парцел VІ-7146 от кв. 13, находящ се в промишлена зона „Север”.
С влязло в сила решение по в. т. д. № 210/2008 г. на Добричкия окръжен съд е прието, че доброволната делба, сключена с договор от 10.08.1995 г. между Общината [населено място] и [фирма], е нищожна, тъй като дружеството не е притежавало право на собственост върху поземления имот /а само право на собственост върху построена в него сграда и съответно – право на строеж/ и не е могло да придобие собствеността върху мястото от 14.700 дка. Съобразявайки този съдебен акт, въззивният съд посочил, че придобивното основание е нищожно единствено по отношение на [фирма], но сключеният от това дружество с [фирма] [населено място] договор за продажба на парцел VІ-7146 от кв. 13 с н. а. № 10 от 19.02.1998 г., не е нищожен, независимо, че не прехвърля права. [фирма] е придобило собствеността върху имота на основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик. Следователно е добросъвестен владелец и след изтичането на кратката придобивна давност, с начало на 5-годишния период от 08.11.1999 г., е придобил собствеността. Тогава е влязло в сила изменението на чл. 7, ал. 3 ЗОбС съгласно публикацията в ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г., според което имотите и вещите – частна общинска собственост, могат да се отчуждават и да се обременяват с вещни права, и, доколкото не е предвидено друго в ЗОбС, за тях се прилагат общите правила за собствеността, включително възможността за придобиване правото на собственост на оригинерно основание.
Срокът по чл. 79, ал. 2 ЗС е изтекъл на 08.11.2004 г., преди изменението на чл. 7, ал. 1 ЗОбС с ДВ, бр. 101 от 16.11.2004 г., в сила от 19.11.2004 г., когато отново е въведена забрана за придобиване изобщо на право на собственост върху имоти и вещи – общинска собственост, без значение публична или частна. Дружеството е упражнявало фактическата власт трайно и необезпокоявано, в каквато насока са събраните гласни доказателства, и е своило имота, при което положение добросъвестното владение се е трансформирало в право на собственост. Срокът е изтекъл и преди 31.05.2006 г., когато по силата на пар. 1 ДР на ЗДЗС е спряна давността за придобиване на държавни и общински имоти.
След като [фирма] е притежавало собствеността, валидно я е прехвърлило на [фирма] с н. а. № 54 22.07.2005 г., което, вече с наименованието [фирма], се разпоредило със спорния имот в полза на ищеца [фирма] с н. а. №54 от 15.06.2007 г. По тези съображения въззивният съд приел ищцовата претенция за основателна.
При основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК според касатора е разрешен въпросът: придобитото въз основа на нищожна сделка право на собственост може ли да бъде противопоставено на действителния собственик и запазват ли се правата на последващи правоприемници.
Касаторът счита, че след като правото на собственост върху терена не е придобито и не принадлежи на [фирма], защото според решението по в. т. д. № 210/2008 г. на Добричкия окръжен съд договорът за доброволна делба е нищожен, то и не може да бъде прехвърлено на правопремника [фирма], както и на следващите приобретатели.
Съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване може да се допусне по поставен от касатора процесуалноправен или материалноправен въпрос, който е включен в предмета на делото и е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение. В разглеждания случай такъв принципен въпрос, относим към тълкуването на конкретна правна норма и подвеждането на доказаните по делото факти към нея не се поставя. Отделно от това съдът не е изградил изводите си в противоречие с основните принципи на правото, че никой не може да прехвърли права, каквито сам не притежава, както и че с отпадане правата на праводателя отпадат правата и на правоприемника. Това е така, защото съдът е приел, че придобивното основание за купувача по договора, сключен с н. а. № 10/1998 г., не е разпоредителната сделка, а осъщественият в негова полза фактически състав на чл. 79, ал. 2 ЗС, така че не е налице правоприемство, а придобиване на оригинерно основание. Поради това и не се установява противоречие с решението по в. т. д. № 210/2008 г. на Добричкия окръжен съд, с което договорът за доброволна делба е приет за нищожен.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил въпроси, разрешени според него при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: следва ли владението, служещо като основание за придобиване на имот по давност, да е явно демонстрирано по отношение на собственика на имота и възможно ли е придобиване на имот по давност, без намерението за своене да бъде манифестирано по такъв начин, че да бъде доведено до знанието на невладеещия собственик. Позовава се и представя решение № 436 от 21.03.2006 г. по гр. д. № 1366/2005 г. на ВКС, ІV-то г. о., и определение № 354 от 15.06.2012 г. по гр. д. № 439/2012 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.
С представеното от касатора определение е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво разрешаване на следния правен въпрос: трябва ли при преценка наличието на фактическия състав на придобивна давност да се изследва освен непрекъснатостта и необезпокояваността на владението и неговата явност, т. е. дали извършваните действия по упражняване на фактическата власт са разкривали намерението за своене по начин, то да стане достояние на трети лица. Разрешението е дадено с решение № 262 от 09.10.2012 г. по гр. д. № 439/2012 г. на ВКС, II-ро г. о., постановено в производство по чл. 290 и сл. ГПК, като за правилно е прието становището, изразено в другия представен от касатора съдебен акт – решение № 436 от 21.03.2006 г. Прието е, че при наличието на спор съдът следва да постави на страните въпроси чрез какви действия е упражнявана фактическата власт и да формира изводи дали извършените действия по упражняването й са разкривали намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и конкретните твърдения за действията, чрез които е осъществявана фактическата власт, т. е. дали последните имат постоянен или сезонен характер.
Обжалваното решение не противоречи, а е в съответствие с посочената задължителна за съдилищата практика. След обстоен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд е приел, че след закупуването на 19.02.1998 г. имотът се е стопанисвал от купувача [фирма], което го владяло необезпокоявано, назначен бил пазач и предприет строеж на завод за рапично олио. Това са все действия по упражняване на фактическа власт, които са осъществявани с оглед конкретното намерение за развиване на производствена дейност и свързаното с нея строителство в имота, и са разкривали намерението на купувача по договора за своене по начин, който е могъл да стане достояние на заинтересованите лица, включително и на Общината [населено място]. Становището по основателността на правопрекратяващото възражение за придобиване на имота съгласно чл. 79, ал. 2 ЗС е резултат от дейността на съда по обсъждане на доказателствата и формиране на съответни правни изводи, а не се дължи на противоречие с практиката на Върховния касационен съд, което да обоснове основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В обобщение, не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Предвид заявеното искане, на ответника [фирма] следва да се присъдят 2 124 лева разноски за водене на делото във Върховния касационен съд, съставляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 074366 от 19.12.2012 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 358 от 15.10.2012 г. по в. гр. д. № 495/2012 г. на Добричкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Общината [населено място] да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], разноските за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 2 124 /две хиляди сто двадесет и четири лв./ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: