5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
[населено място], 15.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на
шестнадесети април, през две хиляди и осемнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 2934 по описа за две хиляди и седемнадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на синдиците на [фирма] /в несъстоятелност/ – А. Д. и К. М. , против решение № 1605/10.07.2017 год. по т.д.№ 3933/2016 год. на Софийски апелативен съд, в частта му,с която е отменено решение от 03.05.2016 г. и решение от 27.01.2017 г. по т.д.№ 2707/2015 г. на Софийски градски съд и вместо това е отхвърлен предявения от синдиците на [фирма] / в несъстоятелност / срещу [фирма] иск, с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН , за обявяване недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността прихващането, извършено от ответника с уведомление вх.№ 11503/10.11.2014 г.. Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон.Оспорва правилността на извода на въззивния съд,че активното вземане – придобито на основание сключен от ответника договор за цесия с клиент на банката, с което е извършено прихващането, е придобито от датата на сключване на договора за цесия, а не от уведомяването на длъжника, преди който момент за длъжника не съществува задължение да плати на цесионера. Касаторът споделя тезата, че вземането следва да се счита придобито от момента на уведомяването на длъжника за цесията, а не от датата на договора за цесия, тъй като само след този момент / уведомяване за цесията / цесионерът би могъл да упражни правото си срещу длъжника,вкл. правото на прихващане. Според страната следва да се прави разлика между момента , от който поражда действието си договора за цесия в отношенията между цедент и цесионер , и момента, от който поражда действие в отношенията между новия кредитор и длъжника и именно последният, в процесния случай , е релевантен.Тъй като уведомлението е от 10.11.2014 год., налице е и необоримата презумпция на чл.59 ал.4 ЗБН, предвид предходно на уведомяването вписване на решението на БНБ за отнемане лицензията за банкова дейност на [фирма] / на 07.11.2014 г./.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът е предявил главен и евентуален искове срещу [фирма]. С главния иск – на основание чл.3 ал.3 вр. с ал.2 ЗБН – ищецът е претендирал устанвяване за нищожно прихващане, предявено с уведомление на ответното дружество, входирано на 10 ноември 2014 год. в банката,на вземания, придобити от ответното дружество по силата на договор за цесия с физическо лице – цедент, с който на дружеството са прехвърлени вземания на М. К. по сключени с ищеца договори за платежни услуги на потребители и договори за депозит в лева и евро, срещу задължения на ответника към банката, по силата на договор за банков кредит от 02.07.2007 година. С евентуалния иск – в случай на отхвърляне главния – се претендира обявяване прихващането за недействително по отношение на кредиторите на банката в несъстоятелност, на основание чл.59 ал.3 ЗБН, като ищецът счита, че намира приложение презумпцията на чл.59 ал.4 от ЗБН, тъй като активните вземания са придобити след вписване решението за отнемане лиценза за банкова дейност на [фирма], доколкото за придобиване на вземането се приема датата на уведомяване длъжника за цесията. Главният иск е отхвърлен с първоинстанционното решение, влязло в сила, като необжалвано в тази му част от ищеца.Уважен е евентуалният иск по чл.59 ал.3 ЗБН.
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, с което предявеният евентуален иск по чл.59 ал.3 ЗБН е бил уважен и е отхвърлил същия .Изхождайки от целта на чл.59 ал.3 ЗБН – да преодолее поставянето на получилия удовлетворение чрез прихващането кредитор в по-добро положение / преференция /, в сравнение с това , в което той би бил при разпределение имуществото на длъжника, съгласно чл.94 ЗБН, ако това прихващане не беше извършено, съдът е приел, че съгласно хипотезиса на нормата на чл.59 ал.3 ЗБН, от значение е кога са придобити активните вземания и задълженията и само ако вземане или задължение е придобито преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, недействителността на прихващанията ще бъде обявена, при доказано към този именно момент знание у прихващащия, че е настъпила неплатежоспособност на банката или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност на банката. За момент на придобиване на активните вземания съдът е кредитирал датата на договора за цесия, с нотариална заверка на подписите от 04.11.2014 г., приет във въззивна инстанция. Счел е , че датата на уведомяването на длъжника / банката / за цесиите няма отношение към придобивния за вземането момент, а единствено предопределя момента от който възниква за цесионера правото да предяви вземането си към длъжника, респ. да упражни правото на прихващане и досежно валидността на евентуално междувременно изпълнение от длъжника на цедента . С оглед този решаващ мотив, съдът е приел, че активните вземания са придобити от цесионера на 04.11.2014 г., преди датата на вписване решението на УС на БНБ за отнемане лиценза за банкова дейност на [фирма] / 07.11.2014 г./ и следователно презумпцията на чл.59 ал.4 ЗБН е неприложима. Съдът не е намерил доказано и знание за неплатежоспособност на банката,съгласно ал.3 на разпоредбата, предвид липсата на други ангажирани доказателства.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът формулира следните въпроси : 1/ Кой е момента, който следва да се зачете като момент на придобиване вземането, в хипотезиса на чл.59 ал.3 ЗБН – този , в който спрямо длъжника цесията поражда действие / момента, в който настъпва изискуемостта на вземането срещу същия / или момента , от който цесията поражда действие в отношенията между цедента и цесионера ? – въпросът се обосновава в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – с влезли в сила реш.№ 684 по т.д.№ 4756/2015 г. на СГС и реш.№ 1340 по т.д.№ 2487/2015 г. на СГС, както и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 2/ Следва ли в производството по чл. 59 ал.3 ЗБН , банката в несъстоятелност да участва в процеса като ответник, за да се разпростре действието на решението и по отношение на нея ? и 3/ Ако в първата инстанция банката в несъстоятелност не е била конституирана като необходим другар и ако се приеме, че участието й в производството по чл.59 ал.3 ЗБН е задължително, то следвало ли е въззивният съд да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд, за ново разглеждане, с участието на този необходим другар ? – втори и трети въпроси обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Първият от въпросите покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като приложението на чл.59 ал.3 ЗБН е обосновано с придобиване на активните вземания от ответника към датата на сключване на договора за цесия, а не към датата на уведомяване банката – длъжник за цесиите, в какъвто смисъл – с оглед тезата на ищеца и решаващите мотиви на въззивното решение – в действителност е зададен въпроса. Именно момента на уведомяване длъжника за цесията е приел за относим към хипотезиса на чл.59 ал.3 ЗБН Софийски градски съд – в реш.№ 684 по т.д.№ 4756/2015 год.,противно на възприетото в настоящото въззивно решение. Момента на придобиване на активното вземане , по смисъла на чл.59 ал.3 ЗБН, е тълкуван като момента, от който би могло да се упражни компенсационното право. Междувременно, обаче, с решение по т.д.№ 986/2017 г. на настоящия състав на ВКС е даден отговор на така поставения въпрос, в смисъла споделен от въззивния съд, а именно : В хипотезиса на чл.59 ал.3 и ал.4 ЗБН, под „придобиване на вземането„ от кредитор – цесионер не е вложен различен, от изводимия от разпоредбите на чл.99 и чл.100 ЗЗД смисъл – сключването на договора за цесия, като момент на придобиване на вземането, а не момента на уведомяване на длъжника за цесията. Даденият в производство по чл. 290 ГПК отговор на същия правен въпрос изключва хипотезата на чл.380 ал.1 т.3 ГПК, при липса на междувременно формирана противоречаща му друга практика на ВКС. Наличието на съдебна практика на ВКС ,с която въззивното решение е съобразено / доколкото настоящата касационна жалба подлежи на разглеждане по досегашния ред – пар.74 от ПЗР на ЗИДГПК обн. ДВ бр. 86/2017 г./, изключва приложимостта на допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК / в редакцията му преди изм. обн.ДВ бр.86/2017 г. /, дори такъв формално да е обоснован .
Вторият от формулираните въпроси е относим към твърдение за вероятна недопустимост на въззивното решение, предвид неконституиран от първоинстанционния съд необходим и задължителен другар в производството – банката. Твърдението за вероятна недопустимост не предпоставя обосноваване на допълнителен селективен критерий, но такава не се споделя от настоящия състав, по съображенията , изложени в преждепосоченото решение по чл.290 ГПК – по т.д.№ 986/2017 г. : Съгласно чл.36 ал.7 ЗКИ, с отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност се прекратява дейността на банката,отнема се, още преди обявяването й в несъстоятелност, правоспособността й на търговец. Като последица от това банката е лишена от възможност да атакува дори решението за откриване на производство по несъстоятелност чрез управителните си органи /чл.16 ал.1 ЗБН/, задължително се обявява в несъстоятелност, с прекратяване правомощията на органите й и лишаване банката от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността / чл.13 ал.1 т.3 ,т.4 и т.6 ЗБН /, без възможност за оздравяване / чл.7 ЗБН /, банката не участва самостоятелно и с право на възражение и иск за защита срещу предявени вземания на кредитори / чл.68 вр. с чл.66 ЗБН /.Това е така, защото при банковата несъстоятелност развитието на производството е в една единствена посока – попълване масата на несъстоятелността и удовлетворяване на кредиторите.Обективно е немислима хипотеза,с оглед обявената несъстоятелност на банката, синдикът – едновременно, с едни и същи свои действия – да действа само в интерес на кредиторите, но в ущърб на интересите на банката, ограничени до това да удовлетвори кредиторите си. Логическата невъзможност на подобна ситуация, както и обективната липса на последващо производство, в което банката би могла да се позовава самостоятелно на правните последици от производството по чл.59 ал.3 ЗБН / оздравяване, с възобновяване дейността й е недопустимо от закона /, изключват правен интерес от участието й в същото.
Третият от формулираните въпроси е предпоставен от преценка за недопустимост на въззивното решение, предвид разглеждането на спора без участието на необходим и задължителен другар в производството, поради което, с оглед несподелянето на такава недопустимост, обосновано по-горе, се явява ирелевантен.Съответно и отговор на такъв въпрос развитието на производството не е изисквало от въззивния съд. Отделно е обстоятелството , че относно правомощията на въззивния съд, в хипотеза на неконституиран в процеса необходим другар, е налице задължителна съдебна практика, която изключва необходимостта от отговор на такъв въпрос : т. 6 от ТР № 1/ 2013 г. по тълк.дело № 1 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1605/10.07.2017 год. по т.д.№ 3933/2016 год. на Софийски апелативен съд, в частта му,с която е отменено решение от 03.05.2016 г. и решение от 27.01.2017 г. по т.д.№ 2707/2015 г. на Софийски градски съди и вместо това е отхвърлен предявения от синдиците на [фирма] / в несъстоятелност / срещу [фирма] иск с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН.
ОСЪЖДА [фирма] / в несъстоятелност /, на основание чл.59 ал.7 ЗБН, да заплати, чрез събиране от масата на несъстоятелността, държавна такса по сметка на ВКС, в размер на 30 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :