О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 241
София, 16.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на втори април две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 1630/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Х. А. , С. А. , И. А. и Р. А. чрез пълномощника им адв. И. Ц. са обжалвали въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 551 от 28.11.2013г. по в.гр.д.№ 876/2013г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответниците В. Х. Т. и М. Д. Т. са подали отговор, в който изразяват становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Ответникът ДП „Български спортен тотализатор” също изразява становище, че посоченият правен въпрос е разрешен в съответствие с практиката на ВКС.
С обжалваното решение Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил решението на Пазарджишкият районен съд № 515/28.06.2013 г., постановено по гр.д. № 5832/2010 г. , с което е отхвърлен иска за делба на поземлен имот с идентификатор 55155.503.339, ведно с построената в него сграда с идентификатор 55155.503.339.1. по кадастралния план на [населено място] като неоснователен.
В. съд е приел, че Х. А. , С. А. , И. А. и Р. А. са собственици на 145/262 ид.ч. от ПИ с идентификатор 55155.503.339, в който е построена сградата, предмет на делбата, като правата им са признати с влезли в сила съдебни решения. Българският спортен тотализатор владее самостоятелни обекти многофункционалната сграда от момента на построяването й през 1997г., и е признат за собственик с нот. акт № 63/1997г. Ответниците В. Х. Т. и М. Д. Т. също са индивидуални собственици на описаните в нот.акт № 139/1998 г. обекти в същата жилищна сграда. Те са ги владяли от лятото на 1997 г. включително и през времето, през което ищците са предявили ревандикационен иск по отношение на поземления имот, както и към момента на влизане в сила на съдебните решения и са ги придобили по давност.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя правният въпрос кога се прекъсва давността с предявяване на иск от собственика или с влизане в сила на решението по този иск и се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на практиката на ВКС, І г.о. № 170/2012г. по гр.д.№ 961/2011г. и решение № 401 от 12.01.2012г. по гр.д.№ 895/2010г. на ВКС, І г.о. Въпросът е от значение за делото , защото е обуслови решаващите изводи на съда и е налице поддържаното противоречие с второто от посочените решения, постановено по чл.290 и сл. ГПК. Неоснователен е доводът на ответниците в отговора на касационната жалба, че правният въпрос, по който съдът е формирал решаващите изводи не касае прекъсването на давността с предявяване на иск, защото искът по гр.д № 255/2002г. на Пазарджишкия районен съд е само за идеална част от дворното място. Дворното място също е предмет на делбата, а въззивният съд не е направил разграничение между последиците на предявяването на иска за собственост по отношение на земята и сградата върху нея.
С оглед на изложеното касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т. ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 551 от 28.11.2013г. по в.гр.д.№ 876/2013г.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер общо на 160 лв. , в противен случай жалбата ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: