4
Определение на ВКС-ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
С., 2.04. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Димитрова ч.гр.д.N 139 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц. И. М. – А. от [населено място], срещу разпореждане от 25.03.2011 г. по гр.д. № 11930/2010 год. на Софийски градски съд, ГК, ІІ-В състав, с което е върната въззивната й жалба срещу решение от 10.03.2010 г., постановено по гр.д. № 35808/2009 г. на Софийски районен съд, 77 с-в. В жалбата са изложени съображения за неговата неправилност, поради което моли, то да бъде отменено. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С разпореждане от 13.12.2010 г. по гр.д. № 11930/2010 год. на Софийски градски съд, е оставена без движение въззивната жалба на Ц. М. с указание в едноседмичен срок да внесе държавна такса по сметка на СГС в размер на 86,29 лв. като в противен случай жалбата ще бъде върната. С молба-възражение от 04.02.2011 г. частната жалбоподателка е възразила, че не дължи внасянето на държавна такса, тъй като спорът е трудов. С обжалваното разпореждане от 25.03.2011 г. съдът е върнал въззивната жалба като е приел, че в указания срок жалбоподателката не е отстранила нередовността й, а именно не е представила документ за внесена държавна такса по сметка на СГС, съгласно дадените й указания. Д. на държавната такса съдът е обосновал с това, че предмет на разглеждане във въззивното производство не е право на жалбоподателката, произтичащо от трудово правоотношение, а нейно задължение, което й придава качеството на ответник в първоинстанционното производство. А съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК от внасяне на такси и разноски в съдебното производство се освобождават ищците – работници, служители и членове на кооперации по искове, произтичащи от трудови правоотношения, а въззивницата не притежава това качество, респ. не е освободена от заплащане на такси и разноски.
Обжалваното разпореждане е неправилно.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Военна академия „Г.С.Р.” [населено място] срещу Ц. И. М. – А., с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 207, ал. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД, именно – за признаване за установено, че ответницата в качеството й на отчетник по трудово правоотношение дължи на ищеца сумите от 3 064, 64 лв., представляваща остойностени липси на материални запаси и сумата от 139,91 лв. мораторна лихва върху главницата. Исковете са уважени. Ответницата е депозирала въззивна жалба, която е оставена без движение с разпореждане от 13.12.2010 г. за внасяне в едноседмичен срок на дължимата държавна такса по сметка на СГС в размер на 86,29 лв. Тъй като тя не е изпълнила указанията на съда, с обжалваното разпореждане въззивната й жалба е върната поради неотстранена в срок нередовност.
Разпореждането за връщане на въззивната жалба трябва да се разглежда във функционална връзка и обусловеност с разпореждането, с което тя е оставена без движение за отстраняване нередовностите й. Допуснатите нарушения в разпореждането, с което въззивната жалба е оставена без движение, поради нередовност рефлектират и на разпореждането за връщането й. В конкретния случай решаващият съд в з.з. на 13.12.2010 г. е оставил въззивната жалба без движение за внасяне в едноседмичен срок на дължимата държавна такса по сметка на СГС в размер на 86,29 лв. и тъй като този недостатък не е отстранен, жалбата е върната като нередовна с обжалваното разпореждане. Разпореждането за оставяне въззивната жалба без движение за внасяне на дължимата държавна такса е неправилно, тъй като въззивницата – ответница в първоинстанционното производство по спор във връзка със съществувало между страните трудово правоотношение, не дължи внасяне на държавна такса, съгласно разпоредбата на чл. 359 КТ. По силата на тази разпоредба производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите независимо от тяхното процесуално качество – ищци или ответници. Безплатността се разпростира върху всички държавни такси и други разноски за производството и обхваща всички видове производства – както редовните, така и извънредните, във всяка инстанция. В случая като специална е приложима тази разпоредба, а не общия режим на гражданския процес – чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, според който безплатността се разпростира само до случаите, в които работници или служители са ищци по трудови спорове. Следователно, след като производството е образувано по искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 207, ал. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД, се касае до трудово дело, тъй като спорът произтича от изпълнението на съществувалото между страните трудово правоотношение, който спор с оглед дефиницията по чл. 357 КТ, е трудов спор. В случая не е налице колизия между разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК и тази на чл. 359 КТ, доколкото първата норма не е изключваща и ограничителна и с оглед на това не противоречи на разпоредбата на чл. 359 КТ. Последната, макар систематично да е разписана в един по принцип материален закон, какъвто е КТ, има процесуален характер и се явява допълваща нормата на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед на изложеното, частната жалбоподателка не е била длъжна да заплаща държавна такса по въззивната жалба, поради което неправилно съдът с разпореждането от 13.12.2010 г. е дал указания такава такса да бъде внесена. С оглед на това неправилно се явява и последващото разпореждане от 25.03.2011 г., предмет на касационния контрол, с което въззивният съд е постановил връщане на въззивната жалба като нередовна, което следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по нея.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 25.03.2011 г. по гр.д. № 11930/2010 год. на Софийски градски съд, ГК, ІІ-В състав, с което е върната въззивната жалба на Ц. И. М. – А. от [населено място] срещу решение от 10.03.2010 г., постановено по гр.д. № 35808/2009 г. на Софийски районен съд, 77 с-в.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивната жалба на Ц. И. М. – А. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: