5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№241
гр. София, 21.04.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 1836 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби: 1/ по касационна жалба на ищците А. С. А., Е. С. М., С. С. А. и Й. С. М. срещу решение № 702 от 26.03.2019г. по в.гр.д. № 2379/2017г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено решение № 1366 / 28.02.2017г. по гр.д. № 14362/2015г. на СГС за отхвърляне на предявените от ищците против „Евроинс” АД искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от по 95 000 лева до сумата от 150 000 лева за всеки от ищците, имащи за предмет обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния баща С. А. М., настъпила на 07.11.2015г. при ПТП, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2015г.; 2/ по касационна жалба на „Евроинс” АД срещу същото въззивно решение, в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, са уважени всеки един от исковете на ищците с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 60 000 лева до сумата от 95 000 лева вкл. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2015г. до окончателното плащане.
Касаторите – ищци, твърдят, че решаващият съд е определил занижен размер на справедливото дължимо обезщетение, несъобразен с Постановление № 4/23.12.1968г. на ВС и практиката на ВКС. Претендират разноските по делото по чл.78 ГПК.
Касаторът, „Евроинс” АД поддържа, че решението в обжалваната от него част е неправилно, тъй като противоречи на формалната логика и на материалния закон. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответните страни по жалбите в писмени отговори излагат становище за липса на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация по жалбата на насрещната страна, съответно за неоснователност на жалбата на другата страна.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въз основа на представената пред въззивната инстанция влязла в сила присъда е прието за установено, че на 07.11.2015г., в [населено място], на път PVN 2145/34012/, при управление на МПС л.а. „Тойота 4 Рънър“, водачът й е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като не изпълнил задължението си да съобрази скоростта си на движение с атмосферните условия и със състоянието на пътя (мъгла, мокър асфалт, завой с десен вираж и отрицателен наклон), за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, като движейки се с 40 км/ч, загубил контрол над управлявания от него автомобил, който поднесъл, преминал през лентата за насрещното движение, напуснал пътното платно и ударил намиращия се край пътя баща на ищците, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта му, което представлява престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК. Посочено е, че съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
По делото е прието за безспорно и наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество за л.а. „Тойота 4 Рънър“, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие с полица № BG/07/1150010248104 от 05.05.2015г., с начало на покритие 06.05.2015 г. и край на покритието – 05.05.2016г.
За да определи адекватно обезщетение за неимуществени вреди в конкретния случай, въззивният състав е взел предвид свидетелските показания на М. Й., съпруга на ищеца Е. С.. От показанията й се установява, че починалият е живеел в [населено място], където живеела и свидетелката заедно със съпруга си Е. и трите им деца. Останалите трима ищци, деца на С., живеят в с Пилишар, близо до [населено място]. Отношенията между децата и починалия им баща били много добри. Били едно задружно семейство, уважавали се много, виждали се много често, бащата много държал на семейството. Бил здрав, понякога ходел да работи в селото. Викали го като строител, шивач на обувки. Ходел на работа понякога, каквото изкарвал помагал на всичките си деца. В домакинството много помагал, особено за децата. Е. приел загубата на баща си много тежко, бил много тъжен, затворен и притеснен. От произшествието се променил много. А. също много тежко приела загубата на баща си. Няколко пъти припаднала на погребението. След това се поболяла. С. и Й. също много тежко приели загубата. Сега пак се събират, но не за хапване и пийване, а за да ходят на гроба на баща им. Всяка събота или неделя се ходи на гроба. Сега страданието не е по-малко, болката си остава, а когато става дума за баща им, те се разплакват. Въззивната инстанция кредитира показанията на свидетелката, въпреки пряката й заинтересованост от изхода на спора, тъй като са житейски логични. В случая е внезапно прекъснат живота на 55 годишния баща на ищците, като страданията на децата му, макар и пораснали, живеещи в отделни домакинства, са установени. При определянето на обезщетението е отчетена тази внезапна загуба, но от друга страна са съобразени и фактите, че ищците вече са пораснали и пълнолетни, със собствен живот – на 33, 29, 25 и 23 години към деня на смъртта и са живели отделно от баща си. Взет е предвид и фактът, че ищците са задружно семейство, според показанията на свидетелката, и се подкрепят един друг в преодоляването на негативните последици от смъртта на баща си. Посочено е, че
трябва да бъде съобразено и икономическото състояние и финансовия и социален стандарт в страната, както и обществените критерии за справедливост към момента на настъпването на вредите. Въз основа на изложеното, въззивният съд е приел, че справедливият размер за обезщетение за неимуществени вреди, с оглед на съдебната практика по сходни случаи за събития от 2015г., както и предвид изложените по-горе фактори, е в размер на 95 000 лева за всеки ищец. Посочено е, че определянето на по-голям размер не е оправдано от гледна точка на разбирането на обществото за справедливост.
За основателно е прието оплакването във въззивната жалба на ищците, че няма принос на пострадалия за настъпване на инцидента. Съгласно т.7 от ППВС 17/1963 г. на ВС принос на пострадалия е налице, когато с действието или бездействието си той обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му е било противоправно и виновно.
Съгласно приетите по делото писма от кметство Славяново и от Агенция „Пътна инфраструктура“ пътните знаци в участъка, в който е настъпило произшествието, са следните: А1 „Опасен завой надясно“, В24 „Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди“ и В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“ в съответствие с НАРЕДБА № 18 от 2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Разрешената скорост е 40 км/ч. От приетото и неоспорено заключение на САТЕ е установено, че скоростта на водача С. М. е била 61,77 км/ч. От заключението на АТЕ, от представените констативен протокол и протокол за оглед, както и от влязлата в сила присъда е установено, че е имало мъгла, завой с десен вираж и отрицателен наклон, а асфалтът е бил мокър. С оглед на това решаващият състав е счел, че поведението на бащата на ищците е било противоправно – в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, вследствие на което управляваният от него автомобил е излязъл извън пътя. Посочено е обаче, че тази противоправност няма отношение към настъпилия между загиналия и л.а. „Тойота 4 Рънър.“ удар. Счетено е, че липсва причинна връзка между двете противоправни деяния и съответно между вредите – настъпилата смърт, и правонарушението, извършено от водача на Рено „Шамад“.
В приложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК към касационната жалба на ищците са посочени следните правни въпроси, които, според касаторите, са от значение за изхода на спора: „1/ Следва ли при формиране на изводи относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя съдът да се съобрази с възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензивността на претърпените душевни болки и страдания и очаквания период, през който те ще се търпят?; 2/ Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по риск „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като критерий наред с всички останали за определяне на размера на обезщетението?“. Жалбоподателите – ищци се позовават на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК
В инкорпорираното в касационната жалба на застрахователното дружество изложение по чл.280 ГПК касаторът е посочил като обуславящи изхода на спора: „1/ Въпросът, дали е налице причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпването на вредоностните последици, ако вследствие на неправомерните си действия той сам се е поставил на мястото на ПТП; 2/ Въпросът, дали липсата на елементарни мерки създава условия или улеснява настъпването на увреждането?“. Твърди се осъществяване на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и на основанието по чл.280, ал.2 предл. 3-то ГПК..
Настоящият състав намира, че не са налице сочените от страните основания за допускане на касационно обжалване, предвид следното:
И двата въпроса на ищците в изложеното са свързани с приложение на критериите, по които се определя размера на обезщетението за неимуществени вреди. Тези въпроси не могат да предпоставят допускането на решението до касация в обжалваната от ищците отхвърлителна част, тъй като не се установява твърдяното от касаторите несъответствие на решението с цитираната практика на ВКС, доколкото съдът е съобразил относимите факти към критерия за справедливо определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като частичното неуважаване на исковете е обусловено от приетата за установена по делото фактическа обстановка, вкл. съобразена с икономическите условия към момента на произшествието, на които застрахователните лимите се явяват само една от проявните форми.
` Въпросите на ответното дружество също не предпоставят допускането на решението до касация в обжалваното от него част. Първия въпрос, така както е формулиран, не отразява коректно механизма на процесното ПТП, тъй като не сочи, че пострадалият е бил на два метра извън платното, което е от съществено значение за крайния извод на съда. Спрямо втори въпрос също не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като не е обсъждан от въззивната инстанция.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл.280, ал.2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Въпреки изхода на спора по жалбата на ответното дружество, на ищците не може да се присъдят претендирани по чл.78 ГПК за настоящото производство разноски, тъй като не се доказва такива да са направени.
На ответника по искове, предвид изхода на спора по жалбата на ищците, последните дължат заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 65 лева всеки един от тях.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 702 от 26.03.2019г. по в.гр.д. № 2379/2017г. на Апелативен съд – София в обжалваните от страните части.
ОСЪЖДА А. С. А., ЕГН [ЕГН], Е. С. М., ЕГН [ЕГН], С. С. А., ЕГН [ЕГН], и Й. С. М., ЕГН [ЕГН], всеки един от тях да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК], юрисконсултско възнаграждение в размер на по 65 лева, за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.