О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
София, 22.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Т. колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1032 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК-във вр. чл. 121 и чл. 118, ал. 2, изр. 1-во ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 220/19.І.2018 г. на габровското [фирма], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Г., против онази част от въззивното определение № 7 на Габровския ОС от 8.І.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 344/2017 г., с която е била оставена без уважение частна жалба на този търговец срещу определение № 4011/17.Х.2017 г. на РС-Габрово по чл. 118, ал. 2, изр. 1-во ГПК: за прекратяване на първоинстанционното производство по същото гр. дело № 1405/2016 г. и изпращането му по подсъдност на Габровския ОС по предявените обективно кумулативно 8 /осем/ съединени установителни иска срещу ответника С. П. П. от [населено място] /от общо 46 искови претенции/ конкретно относно търговските марки с рег. № …, с рег. №…. с рег. № … и с рег. № …. на П.в.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на въззивното определение на Габровския ОС в атакуваната негова потвърдителна част, търговецът настоящ частен касатор претендира за частичното му касиране.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна касационна жалба дружеството неин подател претендира допускане на въззивното определение на Габровския ОС в атакуваната негова част до касационен контрол единствено с позоваване на очевидната му неправилност – по чл. 280, ал. 2 in fine ГПК, инвокирайки довод, че цената на всеки от обективно кумулативно съединените установителни искове срещу ответника П. следвало да бъде определена „съобразно разпоредбите на чл. 69, ал. 1, т. 4, предл. 1-во ГПК”.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по касация С. П. П. от [населено място] писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК, както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на бланкетното оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на въззивното определение относно подсъдността в атакуваната негова част, претендирайки за потвърждаването му, както и за заплащането на разноски в размер на договорения адвокатски хонорар. Инвокирани са доводи, че в конкретния случай не било налице нито едно от основанията за допускане на касационно обжалване, както и че единствена цел на частния касатор била да избегне заплащането на дължимата държавна такса за разглеждане на предявените от него искове.
Върховният касационен съд на Републиката, търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Габровския ОС, настоящата частна касационна жалба на [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице очевидна неправилност на въззивното определение на Габровския ОС в атакуваната негова част досежно горепосочените 4 търговски марки, са следните:
„Очевидна неправилност” на обжалвания акт на въззивния съд по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, като предпоставка за допускане на касационен контрол, би била налице само ако неговото опорочаване се е проявило в такава дълбока степен, която да изключва необходимостта от анализиране или съпоставяне на съображения за наличието или липса на необоснованост, на нарушение на материалния закон или съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Следователно, като един вид квалифицирана форма на неправилност на съответния акт на въззивния съд /бил той решение, определение или разпореждане/, въпросната очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, налага разграничението между нея, от една страна, и неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК, като касационно отменително основание – от друга, да бъде проведено въз основа на обективни, а не на субективни критерии. В тази връзка в процесния случай може да се констатира, че в атакуваната си част въззивното определение на Габровския ОС относно надлежната родова подсъдност на делото по тази 8 обективно кумулативно съединени иска /досежно 4-те процесни търговски марки/ нито е постановено в директно нарушение на закона – материален или процесуален, нито е извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Решаващият му извод, че цената на всеки от осемте /от всички 46 предявени иска/, отнасящи се конкретно до 4-те търговски марки, е била увеличена по реда на чл. 70 ГПК в съответствие с приетото по делото заключение на вещото лице и надхвърля 25 000 лв., не противоречи на процесуалния закон и на установената съдебна практика във връзка с родовата подсъдност като абсолютна процесуална предпоставка.
В заключение, независимо от този изход на делото в настоящето частно касационно производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, искането на ответника по касация П. с правно основание по чл. 78, ал. 3 ГПК не следва да бъде удовлетворено, тъй като той не е представил доказателства, че реално е направил претендираните в случая деловодни разноски. В този смисъл: т. 1, изр. 2-ро от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Т. колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 7 на Габровския окръжен съд от 8.І.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 344/2017 г. В АТАКУВАНАТА МУ ЧАСТ – относно процесните търговски марки с рег. № .., с рег. № …, с рег. № … и с рег. № … на п.в..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2