О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
[населено място], 26.04.2017
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на осемнадесети април, две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 641/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. К. против решение № 2169/16.11.2016 год. по гр.д.№ 3582/2016 год. на САС , в частта му с която е потвърдено решение от 09.05.2016 год. по гр.д.№ 9719/2015 год. на Софийски градски съд, за отхвърляне предявения от касатора против Гаранционен фонд иск, с правно основание чл.288 КЗ / отм./, за заплащане на обезщетение за търпими неимуществени вреди, в причинна връзка с ПТП на 04.07.2013 год. ,с участието на незастрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„водач на мотоциклет, над сумата от 40 000 лева и до претендираните 200 000 лева. Касаторът сочи неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД – при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, предвид неправилно прилагане критерия за справедливост,въведен с нормата и в противоречие със задължителните указания , дадени с ППВС № 4/1968 год., както и в противоречие с чл.51 ал.2 ЗЗД, досежно приетото съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, до размера на 50 % – наравно с приноса на делинквента.
Ответната страна – Гаранционен фонд – оспорва касационната жалба на Н. К. и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.Счита, че касаторът е обосновал единствено основания за неправилност на въззивното решение – чл.281 т.3 ГПК , преценими в друга фаза на касационното производство и различни от основанията по чл.280 ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд,Търговска колегия, първо отделение, като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК, както и че атакуваното въззивно решение е допустим и подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, намира следното :
Производството е образувано по иск на Н. К. , с правно основание чл.288 КЗ /отм./, за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ПТП ,настъпило на 04.07.2013 год., по вина на водача на незастрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност ” мотоциклет. За да присъди обезщетение в размер на 40 000 лева, въззивният съд е приел, че справедливо обезщетение за претърпените и търпими неимуществени вреди възлиза на 80 000 лева, съобразявайки че ищецът е получил : тежка черепно-мозъчна травма – счупване на дясна скулна кост и орбита , счупване на две места основата на черепа, с проникване на въздух в черепната кухина, две контузионни огнища в челно-слепоочния дял на мозъчния паренхим вдясно, с кръвонапълване на лицевите пазухи и изпадане в безсъзнание ; коремна травма с разкъсване опорака на тънките черва и смъкване на част от серозната обвивка на дебелото черво,при което е изтекла кръв в коремната кухина и ретроперитонеална и разчленяване на лонното съчленение.Съдът е отчел няколкодневната кома на лицето, продължителността и интензитета на търпимите болки и страдания и свързаните с тях неудобства – вкл. при дъвчене / съобразени свидетелски показания / , в придвижването и обслужването, както и съдържанието и продължителността на лечението,вкл. допълнително наложилата се от коремната травма операция на херния. Временна опасност за живота е създала единствено черепно-мозъчната травма, предпоставила и търпимите по-продължително време болки и страдания от главоболие,а останалите увреждания са отчетени като затруднили ежедневието на ищеца,като всички са предпоставили определяне от ТЕЛК на 40 % намалена трудоспособност и инвалидизиране за две години, без данни за продължаване на инвалидизацията след 01.03.2016 година.Цялостния процес на възстановяване е приет с продължителност една година, като съдът е взел предвид и доказани, в причинна връзка със злополуката , промени в характера и начина на живот на ищеца – затвореност,страх при необходимост от пътуване,необщителност / въз основа на събраните свидетелски показания / . Определеното по справедливост обезщетение от 80 000 лева е намалено на 40 000 лева, поради прието съпричиняване от 50 % .За същото съдът е отчел както пътуването на пострадалия без каска, в нарушение на чл.137е от ЗДвП, така и предвид факта, че пострадалият е пътувал заедно с други две лица на двуместен мотоциклет.Съдът се е позовал на автотехническата експертиза, според която подобно претоварване затруднява управлението на мотоциклета и влияе на устойчивостта му върху пътното платно. Същата експертиза е приела, че вероятната причина за ПТП е нарушена координация на управлението. Знанието на пострадалия за доверяването на водач ,употребил алкохол ,не е основание за прието съпричиняване, изрично счетено за недоказано, въпреки въведено, при обобщаване основанията за съпричиняване, противоречие във финалната част на мотивите, което настоящият състав ирелевира,с оглед останалото им, достатъчно ясно обосноваващо действителните основания за прието съпричиняване, съдържание.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира най-общо въпроси : по приложението на критерия за справедливост, въведен с нормата на чл.52 ЗЗД – предвид противоречие на въззивното с ППВС № 4/1968 год., както и по приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД и за съразмерността на съпричиняването на вредоносния резултат и начина на определяне степента му – поради противоречие на въззивното с ППВС № 17 / 1963 год., реш.№ 97 по т.д.№ 745/2008 год. на ІІ т.о. и реш.№ 118 по т.д.№ 3871/2013 год. на І т.о. на ВКС. Неправилното приложение на чл.52 ЗЗД касаторът обосновава с наличието на шест телесни увреждания / съгласно описанието им в исковата молба / , част от които страната намира неотчетени от въззивния съд и всяко от които съставляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК. Намира, че приетият размер не кореспондира с интензитета на търпимите, особено в първия месец след злополуката, болки от причинената черепно-мозъчна травма, както и с интензитета и продължителността на всички останали болки и страдания. Касаторът акцентира и на възрастта си – твърде млада и в този смисъл на продължителността на търпимост на последиците – както физически,така и в психологичен аспект. В мотивиране въпроса по приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, касаторът обосновава недоказаност на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и вредите , поради липса на доказателства, че возенето на трима, вместо на двама души върху двуместния по предназначение мотоциклет е провокирало вредоносния резултат. Липсата на причинност се твърди и досежно неносенето на предпазна каска, с довода, че липсата на законово изискване какъв вид да е каската и възможността увреждания да настъпят и при каска тип „тенджера„ / макар пострадалият да не е носил и такава / ,изключват и това поведение, като основание за приемане съпричиняване от страна на пострадалия.
Никой от въпросите настоящият съд не намира достатъчно конкретен , с оглед отговор на правен въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД,съответно на чл.51 ал.2 ЗЗД, а дори да се приемат за правни с настоящата им формулировка, те не се явяват предпоставени от действителното съдържание на решаващите мотиви на въззивния акт.Изброените в касационната жалба телесни увреди,с тяхното съдържание, продължителност на търпимите последици и лечение,вкл. продължителност на последното, са отчетени от въззивния съд, макар в друга конфигурация и поредност. Възприетите за доказани увреждания, вкл. продължителност и наложило се лечение следват изцяло установените от съдебно-медицинската експертиза, която не е оспорена от ищеца , нито последният сочи опровержимост на изводите й от други, несъобразени от въззивния съд, доказателства. Възрастта не съставлява самостоятелен критерий при определяне на обезщетението за неимуществени вреди,а с оглед установената от експертизата благоприятна прогноза / няма данни за хронично неврологично заболяване, ако би имало проблеми с опорака е следвало да се проявят още първия месец, личното съчленение възстановява изцяло целостта си , вкл. с възможност да се остави плаката на място / настоящите и очаквани последици от увреждането не обуславят основание за коментирането на възрастта, в аспект на дългата продължителност на бъдещо търпими болки и страдания.Конкретно определеният размер на справедливо обезщетение,с оглед съдържанието на събраните доказателства / гласни и заключение на съдебно-медицинска експертиза /, е въпрос на преценка за правилност на изводите на въззивния съд, на основанията по чл.281 т.3 ГПК, дължима в друга фаза на касационното производство. Правният въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД следва да е обоснован с пренебрегването на основополагащо правило или принцип при определянето му, какъвто в случая не е изводим от съдържанието на въззивния акт. Поради това и с това си съдържание, поставения въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, нито допълнителния такъв . Т.11 на ППВС № 4/1968 год. не изброява изчерпателно съобразимите критерии при определяне на обезщетението, а изискването за мотивираност на решението, с оглед съобразяването – отделно и в съвкупност на всички релевантни факти и обстоятелства за същото – въззивният съд е спазил.
Вторият от въпросите е конкретизиран единствено досежно начина на съизмеряване приноса на пострадалия, спрямо приноса на делинквента, при определяне на съпричиняване , съгласно чл.51 ал.2 ЗЗД. Въпрос относно обосноваността на съпричиняване от наличието на пряка причинно – следствена връзка между поведението / действие или бездействие / на пострадалия и увреждането – макар да е мотивиран в касационната жалба и изложението по чл.280 ал.1 ГПК, не е изрично поставен.По отношение съпоставимостта на съпричиняването от всяко от въздействалите за настъпването на увреждането лица,така формулираният въпрос покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК . Единствено относимо към така конкретизирания въпрос решение е решение № 118 по т.д. № 3871 / 2013 год. на І т.о. на ВКС.Същото , обаче, е постановено в хипотеза по приложението на чл.108 ал.2 т.1 ЗДвП, при преценка наличие на съпричиняване вредоносния резултат от пострадалия при пътно произшествие пешеходец. Видно е от мотивите на настоящото въззивно решение, че съдът е отчел съпричиняване,както с оглед неспазено изискване за ползване на предпазна каска, така и предвид поведение, прието за повлияло управлението на мотоциклета, т.е. пряко въздействало върху стабилността на превозното средство и поведението му на пътното платно,съгласно заключението на автотехническата експертиза. Именно в този смисъл, предвид поведение на пострадалия равностойно въздействало върху управлението на превозното средство, ведно със съпътстващото друго основание,съдът е мотивирал съпричиняване в равна на делинквента степен. Отговорът на правния въпрос в цитираното решение не е от естество да обоснове отговора в настоящата хипотеза, доколкото изхожда от приложението на правна норма, възлагаща на управляващите превозно средство отговорност завишена спрямо тази на пешеходец,а не на лице, което и с оглед местоположението си по време на ПТП, е могло да въздейства върху управлението на автомобила.Във всички случаи, точната степен на съпричиняване е определима различно, съобразно конкретиката на спора и събраните по всеки такъв доказателства, което изначално предопределя характеристиката му на фактологичен въпрос,изключващ общ , еднозначен отговор по приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2169 / 16.11.2016 год. по гр.д.№ 3582 / 2016 год. на Софийски апелативен съд .
ОСЪЖДА Н. К. да заплати на Гаранционен фонд , на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. с чл.37 от Закона за правната помощ вр. с чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ , юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :