4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 241
София, 28.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 115/ 2011 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] -[населено място] срещу Определение № 15 289 от 28.ХІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 12 273/ 2009 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Разпореждане от 3.ІV.2009 г. по гр.д. № 14 162/ 2009 г. на СРС, 30 с., в частта, с което е отказано да се издаде заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу [фирма] и Р. Д. Р. за 13 864.59 евро – просрочена такса. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно – съдът е приел, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, който извод е необоснован, тъй в издадените и утвърдени от МП, съгласно чл. 425 ал. 1 ГПК образци, които заявителите попълват в заповедното производство, няма изискване за индивидуализиране на основанията за дължимост на сумите, а те са индивидуализирани в представеното от Б. извлечение от сметките на длъжниците. Тъй като съдът е преценил, че е редовно от външна страна и установява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците представеното от Б. Извлечение от сметките на длъжниците, Договор за банков кредит от 5.ІІІ.2007 г. и шест А. от посочените дати, и жалбоподателят във въззивната жалба е уточнил, че вземането произтича от този Договор, като се касае за ежегодна такса за управление на кредита, която не е изплатена в пълен размер, видно от Извлечението, жалбоподателят поддържа, че неправилно въззивният съд е отхвърлил искането. Сочи, че съгласно трайно установената практика на ВКС, задължение на съда е да провери дали извлечението от счетоводните книги на банката, е редовно от външна страна и установява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, които предпоставки в случая са налице, следователно съдът следва да издаде заповед за всички дължими суми по представеното извлечение и Писмото-покана за плащане и с оглед представените нови факти и обстоятелства.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – въззивният съд не е съобразил установената съдебна практика – като е приел, че извлечението е редовно от външна страна и установява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците, е следвало да издаде заповед за незабавно изпълнение за всички дължими суми по извлечението, посочени и в Писмото-покана,за което сочи съдебна практика:Опр. № 426/16.VІІ. 2009 г. по ч.т.д.№ 332/2009 г., Опр.№ 417/15.VІІ.2009 г. по ч.т.д.№ 381/2009 г. и Опр.№ 118/24.ІІ.2009 г. по ч.т.д.№ 25/2009 г. на ВКС. Поддържа, че е налице и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса за представените нови доказателства във въззивния съд, по който няма съдебна практика, затова произнасянето от ВКС ще е от съществено значение за точното и еднакво приложение на закона.
Ответниците по частната жалба [фирма] -[населено място] и Р. Д. Р. – от[населено място], [община] не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане, с което е отказано да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 13 864.69 евро – такса за управление на кредита, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
От изложените от жалбоподателя разрешени по делото въпроси, с оглед данните по делото и упражнявайки правомощието си, съгласно т.1 от ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№1/2009 г., да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на делото, съдът приема, че релевантният за делото въпрос е: какво следва да е съдържанието на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на договор за банков кредит и представеното извлечение от сметката на длъжника – следва ли в него да се посочат обстоятелствата, на които е основано вземането и характера му или е достатъчно тези данни да се съдържат в представените от заявителя документи – договор за банков кредит и извлечение от сметките на длъжника, въз основа на които съдът да извлече основанието и характера на вземането. Изложеният от жалбоподателя въпрос за значението на представеното от Б. извлечение от сметките на длъжниците не е релевантен за делото, тъй като от него не зависи изходът му.
За да потвърди разпореждането в частта, с която е отказано да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417 т. 2 ГПК за сумата 13 864.69 евро – неиздължена такса за управление на кредита, уговорена с договора за кредит и посочена в представеното от Б. извлечение от сметките на длъжниците, съдът е приел, че съгласно чл. 411 ал. 2 т. 1 ГПК се издава заповед, освен в посочените в нормата изключения, едно от които е, когато искането не е съобразено с чл. 410 ал. 2 ГПК, в който е предвидено, че заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 ГПК. Съдът е посочил, че в случая това условие не е налице – в заявлението не се съдържа изложение на обстоятелствата, на които е основано вземането за просрочена такса за управление на кредита – на какво основание се дължи таксата, какъв е характерът й, периода и падежа й и как е определен размерът й – а това обуславя невъзможност съдът да прецени налице ли е изискването по чл. 418 ал. 2 ГПК, като изпълнителен лист за незабавно изпълнение се издава за подлежащи на изпълнение вземания.
По разрешения от съда процесуалнопавен въпрос за съдържанието на заявлението – кога същото съдържа изложение на обстоятелствата, на които е основана вземането и кога са изпълнени изискванията на чл. 127 ал. 1 и 3 и чл. 128 т. 1 и т. 2 ГПК. Съгласно препращащата норма на чл. 410 ал. 2 ГПК и чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, заявителят следва да изложи обстоятелствата, на които основава искането, които обстоятелства са различни с оглед различния характер на конкретното вземане. Без заявителят да изложи тези обстоятелства, съдът не може да изведе от представените от заявителя доказателства: Договор за кредит, Извлечение от сметките на длъжниците и покана до длъжниците, какъв е характерът и размерът на задължението и да извърши проверката по чл. 418 ал. 2 ГПК – редовният от външна страна документ, представен от заявителя, удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Дали заявителят е изпълнил задължението по чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, е въпрос, който се преценява с оглед обстоятелствата по делото, също и преценката дали представеното Извлечение от сметките на длъжниците удостоверява вземането, за което се иска заповед за изпълнение, което ще е налице, когато в него се съдържат данни не само за размера на задължението, но и за вида му. Тук не става въпрос за редовността на извлечението, представено от Б., както се поддържа от жалбоподателя, който неуместно се позовава на Опр. № 426/16.VІІ.2009 г. по ч.т.д.№ 332/2009 г., Опр.№417/15.VІІ.2009 г. по ч.т.д.№ 381/2009 г. и Опр.№118/24.ІІ. 2009 г. по ч.т.д.№ 25/2009 г. на ВКС, а затова дали представеното от Б. извлечение удостоверява вземането, за което се иска издаване на заповед за изпълнение. По въпроса за необходимостта заявлението да отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, има задължителна съдебна практика: Опр.№420/25.VІ.2009 г. по ч.т. д.№409/2009 г., Опр.№362/30.ХІІ.2008 г. по ч.т.д.№ 322/ 2008 г., Опр. №37/19.І.2009 г. по ч.т.д.№ 286/2008 г., Опр. № 284/ 20.V.2009 г. по ч.т.д.№277/2009 г., Опр. № 364/ 8.VІ.2009 г. по ч.т.д.№ 385/ 2009 г., Опр.№ 402/ 23.VІ.2009 г. по ч.т.д.№ 376/ 2009 г. на ВКС, която е в смисъл, че е необходимо заявлението да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането, съгласно изискването на чл. 410 ал. 2 ГПК, в съответствие с която се е произнесъл въззивният съд.
Поради изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Не е налице и поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса за правомощието на въззивната инстанция да издаде заповед за незабавно изпълнение, тъй като без заявителят да е изпълнил задължението по чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, въззивният съд, сезиран с частната му жалба, не би могъл да постанови да се издаде заповед за изпълнение на неуточнено и неиндивидуализирано вземане.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 15 289 от 28.ХІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 12 273/ 2009 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: