О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
гр. София, 29.05.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4681 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 1.04.2016 год. по гр. д. № 992/2015 год. Благоевградският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 15.04.2015 год. по гр. д. № 2086/2010 год. на Благоевградския районен съд в частта му, в която К. А. М. е осъден да заплати общо с А. А. М. на С. Д. С. сумата 19 130 лв., представляваща обезщетение за периода от 8.07.2007 год. до 5.07.2010 год. за ползите, от които е лишена съобразно дела й от 22 478.10/74 272.40 ид. ч. в съсобствения имот, представляващ сграда с идентификатор 04279.610.1.1, състояща се от сутерен, партерен и мезонетен етаж, предназначена за художествена галерия и ателиета, ведно със законната лихва от 5.07.2010 год., като вместо това е отхвърлен предявения от С. Д. С. против К. А. М. иск за заплащане общо с А. А. М. сумата 9 565 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е била лишена в периода 8.07.2007 год. до 5.07.2010 год. съобразно дела й в горния съсобствен имот в размер на 22 478.10/74 272.40 ид. ч., ведно с претендираната законна лихва от предявяване на иска.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от ищцата С. Д. С. с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила с искане за отмяната му. Претендира присъждане на направените по делото разноски за всички инстанции.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по формулирания процесуалноправен въпрос: „Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по въпроси относно приложението на материалноправни норми, които не са императивни и които не са в предмета на въззивната жалба?”
Касаторката поддържа противоречие с т. 1 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС относно правомощията на въззивния съд при проверка на правилността на първоинстанционното решение за приложението на императивна материалноправна норма при липса на въведено основание за обжалването нейното нарушение. Доводът е обоснован с твърдението на касаторката, че нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство ответниците по иска са поддържали оплакване, че не са получили нотариалната покана, представена с исковата молба. Въпреки това въззивният съд се е произнесъл по този въпрос, относим към установяване на фактическата страна по спора, в противоречие на приетото разрешение с горното тълкувателно решение, според което в този случай съдът е ограничен от въведените от страните оплаквания.
Ответниците К. А. М. и А. А. М., чрез пълномощника им адв. Г. Ю., поддържат в представения писмен отговор становище за неоснователност на жалбата и липса на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Претендират присъждане на направените в настоящето производство разноски, съгласно представен списък.
Касационна жалба против горното въззивно решение е подадена от ответника А. А. М. /вх. № 1787/13.05.2016 год./, чрез пълномощника му адв. Г. Ю., с искане същото да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което той е осъден да заплати обезщетение на ищцата.
По тази касационна жалба не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.
Въззивното решение не съдържа потвърдителен диспозитив по отношение на ответника А. М., сега касатор. С оглед приетото от въззивният съд, че същият не е обжалвал първоинстанционното осъдително решение, същото е обявено за влязло в сила по отношение на него. Поради това и подадената от този ответник касационна жалба няма предмет и като такава се явява процесуално недопустима.
По повод твърдението на този ответник, че е обжалвал първоинстанционното решение заедно с другия ответник К. М. с обща въззивна жалба, и подадена в този смисъл молба по чл. 250 ГПК, въззивният съд е постановил допълнително решение от 25.05.2016 год. С него е отхвърлена молбата за допълване на първоначалното въззивно решение с диспозитив по отношение на А. М., с изложени съображения, че същият не е обжалвал първоинстанционното осъдително решение.
Срещу допълнителното решение е подадена касационна жалба вх. № 2712 от 18.07.2016 год. от А. М. и К. М., чрез пълномощника им адв. Г. Ю., с искане за отмяната му като неправилно. Приложено е изложение за допускане на касационното му обжалване при релевирани основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК с приложена съдебна практика /определения на ВКС по чл. 274, ал. 2 ГПК/. Въз основа на изложените доводи на касаторите следва да се конкретизира като поставен въпрос този, свързан с правомощието на въззивния съд да определи пределите, в които е сезиран и при наличие на нередовност на въззивната жалба по отношение реквизитите на съдържанието й да даде съответните указания за отстраняване не нередовностите, съгласно чл. 262, ал. 1 ГПК. В тази насока е представената съдебна практика, приложена към изложението.
В писмения отговор на С. С. се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване на допълнителното решение, респ. се поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендират се присъждане на разноски по представен към писмения отговор договор.
Ответникът К. М. няма правен интерес от обжалване на допълнителното решение, тъй като предмет на същото е молбата на другия ответник – А. М., поради което и подадената от първия касационна жалба е недопустима. По отношение жалбата на втория, настоящият състав приема, че не е налице общата предпоставка за допускане до касационно обжалване на допълнителното решение, тъй като, за да отхвърли искането за допълване на първоначалното въззивно решение съдът е приел, че производството пред него е образувано по подадената от К. М. въззивна жалба, чрез упълномощения и от двамата ответници техен пълномощник, а такава от А. М. не е подадена. Поради това е отказал исканото допълване с произнасяне по жалба на А. М.. Въпрос за нередовност на въззивната жалба не е поставян нито при проверката на подадената въззивна жалба, нито в хода на въззивното производство е имало такъв спор. С оглед неотносимостта на поставения въпрос в изложението, касаещ редовността на въззивната жалба и правомощията на съда в тази насока, представената към изложението съдебна практика също не е относима и не може да обоснове нито едно от поддържаните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед на горното подадената от К. М. касационна жалба против допълнителното решение следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, а по тази на А. М. не следва да се допуска касационно обжалване на същото решение.
По касационната жалба на ищцата С. С., Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да постанови решението си по отношение иска по чл. 31, ал. 2 ЗС на касаторката срещу единия от двамата ответници – К. М., като отменил частично осъдителното решение и вместо това отхвърлил предявения срещу него иск, въззивният съд приел, че макар да са налице предпоставките на закона за основателност на иска – страните са съсобственици на недвижимия имот, в исковия период същият е ползван само от ответниците, които са препятствали ползването му от ищцата съобразно притежавания от нея дял в съсобствеността /съгласно разясненията в ТР № 7/2012 год. на ОСГК на ВКС/, то не е установено наличието на писмено поискване до този ответник. От представената по делото нотариална покана не се доказва К. М. да я е получил на 8.07.2007 год., когато е връчена на другия ответник, негов брат, нито има данни последният да го е уведомил. С оглед оспорването на това обстоятелство от страна на ответника К. М. във въззивната му жалба и при липса на доказателства за осъществяването му, въззивният съд приел, че не е налице тази предпоставка на закона по отношение на този ответник. С оглед начина на предявяването на исковете за общата претендирана от ищцата сума от двамата ответници и при липса на доводи от последните за различно ползване на имота от тях, съдът приел за неоснователен иска срещу К. М. за половината от установеното от заключението на приетата експертиза обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот.
С оглед доводите на касаторката, че ответниците по иска не са оспорвали твърдения от нея факт на изпратеното им и получено от тях на 8.07.2007 год. писмено поискване да й платят дължимото обезщетение за ползването на съсобствения имот, както и въз основа на данните по делото за съдържанието на въззивната жалба /с неясно изразено становище и позоваване на нотариална покана от 2002 год., т. е. различна от представената по делото/ въпросът за правомощията на въззивния съд по чл. 269 ГПК се явява релевантен за направените изводи за липса на писмено поискване до ответника К. М. като предпоставка за основателността на иска срещу него. В горния смисъл следва да се възприеме съдържанието на формулирания в изложението правен въпрос, въз основа на поддържаните доводи в касационната жалба и изложението на касаторката, като произнасянето на съда следва да се приеме да е в противоречие на разясненията по т. 1 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС относно обхвата на въззивната дейност при установяване на фактическата страна по спора и приложимия закон. Касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне по жалбата на С. С. в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед изхода в настоящето производство относно касационната жалба срещу допълнителното въззивно решение и претендираните от насрещната по тази жалба страна разноски, касаторите М. следва да понесат направените разноски в размер на 500 лв., претендирани в отговора на С. С. и установени с приложения към него договор за правна защита и съдействие по тази жалба.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на допълнителното въззивно решение № 2796 от 25.05.2016 год. по гр. д. № 992/2015 год. по описа на Благоевградския окръжен съд по подадената от А. А. М., чрез адв. Г. Ю., касационна жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената срещу горното допълнително въззивно решение от К. А. М., чрез адв. Г. Ю., касационна жалба и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото в тази част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от А. А. М., чрез адв. Г. Ю., касационна жалба срещу въззивното решение № 1864 от 1.04.2016 год. по гр. д. № 992/2015 год. на Благоевградския окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото в тази му част.
ДОПУСКА касационно обжалване на горното въззивно решение № 1864 от 1.04.2016 год. по гр. д. № 992/2015 год. на Благоевградския окръжен съд по подадената от С. Д. С. касационна жалба.
Указва на С. Д. С. да внесе в едноседмичен срок от съобщението по сметката на ВКС държавна такса в размер на 191.30 лв. и в същия срок да представи вносния документ.
Осъжда А. А. М., ЕГН [ЕГН] и К. А. М., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица] да заплатят общо на С. Д. С. от същия град, [улица], ет. 3 направените по делото разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението в частите му, с които са оставени без разглеждане касационните жалби на К. и А. М. подлежи на обжалване с частни жалби пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на тези касатори, на които се изпратят и преписи от определението.
В останалите му части горното определение не подлежи на обжалване.
След влизане в сила на същото в частите, подлежащи на обжалване, и след внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: