4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
С., 05.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 28.03.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 1395 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК .
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], гр.П. против въззивното определение на Хасковския окръжен съд №118 от 05.02.2013 год., постановено по възз.ч.гр.д.№ 81/2013 год., с което е отменено определение №1/02.01.2013 год., по гр.д.№ 1092/2012 год. на Свиленградския районен съд за уважаване на направеното от ответника възражение, основано на чл.108 ГПК, за месна неподсъдност на делото и същото е върнато на РС [населено място] за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора.
Въведено е оплакване за неправилност на обжалваното определение, поради необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, като се иска отмяната му и изпращане на делото на ПРС. Частният касатор изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че процесуалното правило на чл.113 ГПК, въвеждащо изборна местна подсъдност, дерогираща общата местна подсъдност по чл.108, ал.1 ГПК е приложимо по иск на всеки потребител, независимо от качеството на същия на ФЛ или ЮЛ и характера на възникналия правен спор.
В изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, към които в хипотезата на чл.274, ал.3 ГПК законодателят препраща, частният касатор е обосновал касационно обжалване по приложно поле, поддържайки, че възприетото от въззивния съд разрешение на процесуалноправния въпрос: „Как следва да се тълкува понятието ”потребител”, съдържащо се в чл.113 ГПК, който предвижда особена местна подсъдност за исковете на потребител и следва ли в този случай да намери приложение легалното определение, съдържащо се в § 13, т.1 ДР на З. или то може да бъде тълкувано разширително и да се прилага и в други хипотези, когато дадено лице е „потребител” по см. определен в други закони- ЗЕ,ЗЕС,ЗЕТ и др.”е в противоречие със съдебната практика. Като израз на последната са посочени определения на ВКС: № 214 от 15.03.2010 год., по ч.т.д.№ 173/2010 год. на ІІ-ро т.о. и № 95/05.02.2010 год., по ч.т.д.№ 70/2010 год. на ІІ-ро т.о., както и определения: на Бургаския районен съд, по гр.д.№4218/2010год. и на Хасковския окръжен съд № 244/24.08.2010 год., по възз.ч.гр.д.№ 471/ 2010 год..
Ответната по частната касационна жалба страна [фирма] в срока по чл.276, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на визираното от частния касатор противоречие, като алтернативно е изразено и несъгласие с въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивния съд, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че изборната местна подсъдност, създадена с чл.113 ГПК, по силата на § 1, т.41б,б.”а” от ДР на Закона за енергетиката, е приложима и към искови претенции във вр. с потреблението на ел.енергия, предявени от потребителите на същата, независимо ФЛ или ЮЛ, поради което при упражнено от ищеца право на изборна местна подсъдност, общата местна подсъдност по чл.108, ал.1 ГПК в случая се дерогира и за първоинстанционният съд липсва процесуална възможност да уважи направеното в тази насока възражение на ответника, независимо от своевременното му заявяване.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставеният от частния касатор въпрос на процесуалното право, като релевантен за крайния правен резултат по делото, попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Неоснователен по отношение на същия е въведеният селективен критерии по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения в т.3 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС конкретният правен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението му в обжалваното въззивно решение е в противоречие с възприетото негово разрешение, касаещо приложението на конкретната правна норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК.
В случая посочените съдебни актове на Бургаския районен съд са без отметка да са влезли в сила, поради което въобще не могат да бъдат възприети като част от създадената и обективно съществуваща съдебна практика.
Що се касае до определение № 214/2010 год., по ч.т.д.№ 173/2010 год. на второ търговско отделение на ВКС, на което частният касатор се позовава, то обстоятелството, че възприето с него разрешение, изцяло съвпада със становището на Хасковския окръжен съд, изразено в обжалвания съдебен акт, че изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК не е предвидена само за потребителските спорове, произтичащи от правата, уредени в З., а е приложима и по отношение на потребителите на енергийни услуги по см. на § 1, т.42 в правноважимата към този момент редакция на нормата, т.е. и във вр. със спорове, произтичащи от сключен договор за предоставяне на електрическа енергия, вкл.за връщане на недължимо заплатени суми или суми на отпаднало основание, изключва да е налице твърдяното противоречие.
Отделен в тази вр. остава въпросът,че горепосоченото определение на ВКС,ТК, предвид характера му, би могло да бъде източник на противоречие само по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, което селективно основание частният касатор не въвежда.
Определение № 95/2010 год., по ч.т.д.№ 70/2010 год. на ІІ-ро т.о. на ВКС е неотносимо, доколкото с него е даден отговор на въпрос, различен от разрешения от Хасковския окръжен съд, а именно – дали потребителят на застрахователни услуги по см. на § 1 ДР на КЗ, търсещ правата си въз основа на този специален закон- Кодекса за застраховането, би могъл да се ползва от установената с чл.113 ГПК изборна местна подсъдност.
Липсата на допълнителната процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване, такава, каквато частният касатор е въвел, изключва и наличието на процесуална възможност настоящият съдебен състав да се произнесе по основателността на поддържаните касационни оплаквания, дори и при евентуална тяхна основателност.
Само за прецизност в тази вр. следва да се посочи, че последователно в практиката си, израз на която е и служебно известното на настоящия съдебен състав определение № 1019/09.11.2012 год., по ч.т.д.№ 783/2012 год. на ІІ-ро т.о., ВКС е поддържал становището, че възможността за изборна подсъдност по чл.113 ГПК не е предвидена само за потребителски спорове, произтичащи от правата в З., поради което намира приложение за всички спорове между потребители и доставчици на услуги, когато тези услуги да не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и ищецът изрично е основал подсъдността пред сезирания от него съд с наличие на предпоставките на тази специална подсъдност, т.е. позовал се е на същата – арг. от чл.6 ГПК.
Ответната по частната касационна жалба страна е претендирала деловодни разноски, които с оглед изхода на делото в настоящата инстанция и приложения договор за правна защита и съдействие от 27. 02.2013 год., удостоверяващ реално внасяне на сумата 200 лв., възнаграждение на адв. В. В.- Х. следва да и бъдат присъдени, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, в размер на сумата 200 лв./ двеста лева/.
Водим от гореизложеното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Хасковския окръжен съд №118 от 05.02.2013 год., постановено по възз. ч.гр.д.№81/2013 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА [фирма], гр.П. да заплати на Б. 93” О., гр.С. сумата 200 лв./ двеста лева/, деловодни разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: