О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
гр. София, 08.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1251/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. А. Ж. от[населено място] срещу въззивно решение № 202 от 03.05.10г., постановено по гр.д.№ 1182/09г. на Софийския окръжен съд, ІІІ с-в, с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 67 от 12.06.09 г. по гр.д.№ 43/07г. на Е. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Ц. А. Ж. против Т. А. А., М. Г. А., К. Г. Г., И. С. А. и А. С. А. иск за признаване за установено, че ищцата е собственик на ? ид.част от осем ниви, находящи се в землището на[населено място] хан, Софийска област и за предаване владението върху тези имоти на основание чл.108 ЗС.
По делото е установено, че правото на собственост върху процесните земеделски земи е възстановено на С. А. А., починал през 2003г., който е брат на ищцата в първоинстанционното производство и наследодател на ответниците. За да отхвърли предявения ревандикационен иск въззивният съд е приел, че ищцата не се легитимира като собственик на имотите, тъй като не е поискала от поземлената комисия да й бъде възстановено правото на собственост върху ? ид.част от същите и не разполага с издадено в нейна полза решение на административния орган.
Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за възможността на лицата, който не са подали заявление за възстановяване собствеността върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ, да потърсят правата си по съдебен ред, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Т. прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая относно посочените предпоставки никакви доводи не са изложени, а освен това във връзка с поставения въпрос не съществува непълнота или неяснота на правната уредба и има богата съдебна практика (задължителна и незадължителна), която не се налага да бъде променяна, поради което следва да се приеме, че релевираното основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
С оглед на казаното подадената от Ц. А. Ж. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 202 от 03.05.10г., постановено по гр.д.№ 1182/09г. на Софийския окръжен съд, ІІІ с-в.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: