ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№241
София, 12.03. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 8 март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1403/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община гр. С. против въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 119 от 24.04.2009 год. по гр. д. № 138/2009 год., с което е оставено в сила решение № 132 от 09.01.2009 год. по гр. д. № 106/2007 год. на Х. районен съд, с което е призната за незаконна и отменена заповед № 393 от 21.09.2006 год. на Кмета на Община С., с която на Г. Н. З. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „домакин” с месторабота почивна база, собственост на Община С., находяща се в м. „Предела”, гр. Р. и работодателят е осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение в размер на 1328,58 лв. със законна лихва от 24.11.2006 год. до окончателното изплащане на сумата.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя процесуалноправния въпрос – чия е доказателствената тежест за установяване предпоставките на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и материалноправния въпрос, доказани ли са тези предпоставки. Въпросите се отнасят само до обжалваната част на решението, като с представените две съдебни решения на Върховния касационен съд по гр. д. № 5/2002 год. и гр. д. № 1521/2001 год. се обосновава приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът Г. Н. З. в писмен отговор излага съображения в подкрепа правилността на решението в обжалваната му част.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 225, ал. 1 КТ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният процесуалноправен въпрос е от значение за делото, но не дава основание за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната му част. Трайно установената съдебна практика по въпроса, включително и с представените съдебни решения установява, че тежестта на доказване предпоставките на акцесорния иск по чл. 225, ал. 1 КТ е възложена на ищеца по отношение определяне размера на обезщетението, за времето пред което е останал без работа, но не повече от шест месеца, тъй като с уважаването на главния иск, признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, основанието на иска е установено. В доказателствена тежест на ищеца е да установи размера на брутното си трудово възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяването на трудовия договор. В случая решаващият съд е задължил работодателят да представи посочените доказателства, който не е възразил и ги е представил, а съдът ги е съобразил при уважаването на иска. Това процесуално нарушение не се е отразило върху изхода на делото, т. е. поставеният правен въпросът, макар и разрешен в противоречие с установената съдебна практика, не е обусловил изводите на решението в обжалваната му част, поради което не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Така е така, защото не е достатъчно поставеният процесуален въпрос с обжалваното решение да е разрешен в противоречие със съдебната практика. Необходимо е, разрешаването му да е засегнало правата на страната, която го поставя, респ. да има отношение към правилността на решението, да обуславя извода на съда в неправилна посока, което е наложило обжалването му от страната. В процесния случай такива последици за обжалващата страна няма.
Поставеният материалноправен въпрос, доказани ли са предпоставките на иска по чл. 225, ал. 1 КТ, касае правилността на решението по чл. 281 ГПК и не може да бъде разгледан в настоящето производство. Обсъждането се прави в друго производство, ако се допусне касационно обжалване.
При тези съображения, основание за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната му част по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не се установява, поради което Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 119 от 24.04.2009 год. по гр. д. № 138/2009 год. на Хасковския окръжен съд в частта, с която е уважен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 1328,58 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ