О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
София, 19.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 3813/2008 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба на Р. с. гр. Л. срещу решение на Великотърновския апелативен с. по гр. д. № 39/2008 год.., с което е оставено в сила решение от 10. 12. 2007 г. по гр. д. № 45/2007 г. на Плевенския окръжен съд. С това решение е признато за незаконно уволнението на Я. Б. , извършено със заповед от 28. 2. 2007 г. на Председателя на Р. с. . и е отменена заповедта, Б. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „съдебен секретар” и Р. с. . е осъден да й заплати обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение, в размер на 3426.18 лв.. Към касационната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
При извършената проверка и преценка по чл. 288 ГПК касационният с. приема следното:
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК се твърди, че въпросът за уволнението на Б. е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, т.е . заявява се основанието по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК. В изложението обаче не се сочат обстоятелствата, установяващи, че въззивният с. се е произнесъл по съществен правен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, свързан с прилагането на закона. Изложението съдържа констатации за работата на съдебната система, за отговорността на съдебните служители, за психологическите реакции на хората и „европейските наблюдатели от безхаберното поведение” на служител, получаващ висока заплата и необходимостта „да се засили строгостта на решенията на съдилищата по трудови дела”. Тези констатаци и субективни преценки на автора на изложението могат да бъдат обсъждани и преценявани от други органи или институции, но не касаят произнасянето на касационния с. по въпроса за допускане на касационно разглеждане на въззивното решение. Не представлява основание за допускане на касация и посоченото от касатора фактическо обстоятелство, че по искане на ищцата Б, делото е иззето и разгледано от Плевенския окръжен с. като първа инстанция, вместо да бъде определен еднакъв по степен /на Р. с. . с. от същия съдебен район, както е процедирал Плевенския окръжен с. в друг аналогичен случай – по дело за отмяна на уволнение на служител от Плевенския районен с. и отвод на съдиите от този с. , делото е изпратено за разглеждане на Р. с. .. Въпросът за инстанционното разглеждане на делото по правилата на родовата подсъдност е решен, съобразно предвидената в чл. 80 ал. 2 ГПК /отм./, възможност на окръжния с. да изземе и реши дело, което е подсъдно на районния с. , т. е. при точно прилагане на закона. Предположението, че това изземване е резултат на специално отношение към ищцата и създава у работодателя съмнения за безпристрастното решаване на спора, не са основания за допускане на касация.
По изложените съображения Върховният касационен с.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен с. от 16. 6. 2008 г. по гр. д. № 39/2008 год..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: