О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
София 01.04.2011 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. №111 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по две частни касационни жалби на “Т. П.” – АД, подадена чрез изпълнителния директор на дружеството М. Р. и НАП – София, подадена чрез упълномощеното със заповед на директора на НАП К. С. правоспособно лице Д. М., срещу определение № Н-80 от 6.10.2010г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 6 състав, постановено по т.д. №20/2010г., с което са оставени без разглеждане въззивните жалби на частните касатори срещу решението от 24.03.2010г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по т.дело №615/2006г.
Доколкото с определението на САС е даден едномесечен срок за обжалване на определението му, следва да се приеме, че частните жалби са подадени в срок.
В писмен отговор [фирма] счита, че не са налице предпоставките на чл.274, ал.3 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК за допускане на определението на САС до касационен контрол. По съществото на частната жалба счита за правилно определението на САС за липсата на правен интерес на длъжника в несъстоятелност да обжалва плана за оздравяване, извод изведен от императивните правила на чл.700, на чл. 703 и чл. 704 ТЗ.
В писмен отговор синдикът на дружеството в несъстоятелност Д. Б. счита двете частни жалби за процесуално недопустими и неоснователни, по подробно изложени съображения.
По делото е постъпил писмен отговор от [фирма] срещу частната жалба на [фирма], с молба да не бъде допускана до касационно обжалване, поради непредставяне на изложение на основания за достъп до касация по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, алтернативното искане е да се остави в сила определението на САС.
[фирма],[населено място] в писмен отговор поддържа искането на [фирма] за отмяна на определението на САС и произнасяне по съществото на жалбата му срещу решението на съда за утвърждаване на плана за оздравяване на дружеството в несъстоятелност.
В отговор на частната жалба на НАП – София дружеството [фирма] счита, че агенцията няма правен интерес от обжалване на решението на съда по несъстоятелността след като е гласувала с 100% от вземанията си “за” приемане на плана за оздравяване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предмет на обжалване с частните жалби е определение на въззивен съд, което по своя характер е преграждащо развитието на производството по делото, образувано по жалби срещу акт на съда, който подлежи на обжалване – чл.707а, ал.1 ТЗ. Съгласно чл.274, ал.2 във връзка с ал.ал.1, т.1 ГПК определението на САС подлежи на обжалване с частна жалба.
Въззивната жалба на [фирма] е оставена без разглеждане от въвзивния съд, по съображения за липсата на правен интерес и активна легитимация длъжникът да оспорва приетия от кредиторите предложен от дружеството план за оздравяване. Счетено е, че длъжникът може само да участвува в събранието, но не и да гласува за приемането на плана, поради което не може да възразява срещу приетия план.
Липсата на правен интерес да обжалва решението за приемане на плана за оздравяване на НАП – София, САС обосновал с участието на агенцията в събранието на кредиторите на 30.11.2009г. и гласуването й “за” приемането на плана със сто процента от приетите й вземания. Прието е, че по делото липсват данни АДВ, сега НАП да попада в кръга на кредиторите с признато право на глас по смисъла на чл.273, ал.3 ТЗ за частни държавни вземания и доколкото с въззивната жалба са представени доказателства за предявен иск по чл.694 ТЗ за тези вземания, то това е станало месеци след провеждане на събранието на 30.11.2009г.
И по двете въззивни жалби САС е приел, че право на жалба срещу решението за утвърждаване на плана за оздравяване принадлежи на кредиторите, които не са внесли план за оздравяване и не са гласували за приемането му.
Жалбите са неоснователни.
Решението, с което се утвърждава или се отказва утвърждаването на оздравителен план, подлежи на обжалване – чл.613а, ал.1 във връзка с чл.705, ал.2 ТЗ. Законът не посочва лицата, които имат право да обжалват решението. Легитимацията на лицата, които имат право на жалба срещу решението на съда за утвърдения план или отказа да бъде утвърден приетия оздравителен план, следва да бъде изведена от разпоредбата на чл. 703, ал.1 ТЗ. Разпоредбата посочва страните в производството по приемане на допуснатия от съда план за оздравяване. Това са кредиторите с прието вземане и приравнените на тях кредитори. Следователно, правото на жалба принадлежи само на кредиторите, които имат право да гласуват плана за оздравяване – кредитор с прието вземане или приравнените на тях кредитори – с признато право на глас по чл.673, ал.3 ТЗ. Кредитор с неприето вземане, или който не е приравнен на кредитор с прието вземане по чл.673, ал.3 ТЗ, не е легитимиран да обжалва решението на съда по утвърждаване на плана. Кредитор, с неприето вземане, който е предявил иск за установяване на вземането си по чл.694 ГПК, има само право на възражение срещу решението на събранието на кредиторите, съгласно чл.703, ал.5, изр.2 ТЗ, защото не е страна в производството по приемането му. За длъжника липсва правен интерес от обжалване на решение на съда, с което е утвърден приетия от кредиторите план за оздравяване, тъй като плана го ползва и производството по несъстоятелност се прекратява. Длъжникът само участва в събранието по приемането на плана, но не участва в гласуването / чл.702, ал.2 ТЗ/, т.е. не е страна в производството по приемане на оздравителния план.
По частната жалба на [фирма]:
Жалбата е неоснователна. С оглед на изложените по – горе съображения, правилно въззивният съд е приел, че [фирма] – длъжник в производството по несъстоятелност не е от кръга на легитимираните лица, които имат право и интерес да обжалват позитивното решение на съда, с което е утвърден плана за оздравяване.
По частната жалба на НАП – София:
Жалбата е неоснователна. Частният жалбоподател е участвувал в събранието на кредиторите като кредитор с прието публично държавно вземане по чл.722, ал.1, т.6, ТЗ и е гласувал “за” приемането на плана за оздравяване. НАП обосновава правният си интерес от обжалване на решението с недопускането му до участие в събранието за гласуване на плана като кредитор с неприето частно държавно вземане, срещу което е подал писмено възражение по чл.690, ал.1 ТЗ и с обстоятелството, че в плана за оздравяване са предвидени вземания в размери и при условия на погасяване, несъответстващи на договорите и без да е взето съгласието на Министъра на финансите. Така изложените доводи не могат да обосноват извод за наличие на правен интерес за НАП за обжалване на решението на съда, с което е утвърден плана за оздравяване на [фирма]. В случая основанията за обжалване на решението не се отнасят до нарушение на изискванията за утвърждаване на плана от съда. Условията за утвърждаване на плана са изрично изброени чл.705, ал.1 ТЗ, като е достатъчно само някое от тях да не е налице, за да бъде постановен отказ на съда за утвърждаването му. За да бъде утвърден плана трябва да са спазени изискванията на чл.703, ал.2 и ал.3 ТЗ за приемане на плана от отделните класове кредитори и при посоченото в чл.705, ал.1, т.2 ТЗ мнозинство. В този смисъл, във фазата на приемане и утвърждаване на плана за оздравяване не могат да се поставят за разрешаване спорни въпроси за неприети вземания на кредитори и по тази причина не включени в плана за оздравяване. Съгласно чл.700, ал.1 ТЗ / ДВ бр.84 от 2000г./ планът трябва да съдържа степента на удовлетворяване, начина и времето за плащане на всеки клас кредитори за вземанията, включени в одобрените от съда списъци към момента на внасяне на плана в съда, както и гаранции за изпълнението на оспорените неприети вземания, които са предмет на установяване във висящи искови производства към датата на предлагане на плана, какъвто не е случая с оспорените частните държавни вземания. Частните държавни вземания са предявени от жалбоподателя с молби до Пернишкия окръжен съд от 28.10.2009г. и 16.11.2009г., след предлагането на плана за оздравяване от синдика и неговото изменение и допълнение от 21.10.2009г. Исковата молба за установяване на оспорените неприети частни държавни вземания е подадена в Пернишкия окръжен съд на 24.03.2010г., т.е. след датата на гласуване на плана от събранието на кредиторите на 30.11.2009г. Изводът е, че към датата на провеждане на събранието, жалбоподателят не е имал право на глас на кредитор от четвърти клас, защото не е кредитор с прието частно държавно вземане, нито приравнен кредитор, с признато от съда право на глас. Разпоредбата на чл.673, ал.3 ТЗ изчерпателно посочва случаите, в които съдът може да предостави право на глас на кредитор с неприето вземане и не може да бъде тълкувана разширително. От това следва, че подаденото възражение по реда на чл.690 ТЗ не представлява основание за предоставяне право на глас на кредитора с неприето от синдика вземане. Като взе предвид правното положение на жалбоподателя относно частните държавни вземания към датата на гласуване на плана за оздравяване и обстоятелството, че основанията за обжалване на утвърдения план са извън основанията по чл.705 ТЗ, обжалваното определение като правилно ще следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № Н-80 от 6.10.2010г., постановено по т.д. по несъстоятелност № 120/2010г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: