О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
С., 01.04.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1592 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу Определение № 203 от 23.01.2013г. по ч.гр.д. № 2413/2012г. на Бургаския ОС, с което е оставено без разглеждане възражението на длъжника [фирма] по чл.423 ГПК срещу издадената срещу дружеството заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 5899/2012г. на Бургаския РС.
С частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение. Твърди се, че възражението пред въззивния съд по чл.423 ГПК е подадено в едномесечният срок от узнаването на 16.11.2012г. на заповедта за изпълнение, като е налице предпоставката по т.1 на чл.423,ал.1 ГПК за приемане на възражението- ненадлежно връчване на заповедта. Поддържа се, че самата редовност на връчването е обсъждана от въззивния съд като условие за допустимост на възражението с оглед спазване на едномесечния срок, а е следвало тази преценка да бъде извършена при обсъждане на предпоставката на т.1 на чл.423,ал.1 ГПК-при произнасянето по приемането на възражението, по произнасянето по основателността на искането.
Въз основа на безспорните по делото факти: че за издадената на 18.07.2012г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК длъжникът е уведомен 24.08.2012г. чрез връчване на адреса по седалището на дружеството и приемането от вписания към момента в Търговския регистър управител Е. С. Ж. на поканата за доброволно изпълнение по образуваното въз основа на заповедта изпълнително дело, въззивният съд е счел, че подаденото на 17.12.2012г. от новия управител на дружеството възражение по чл.423 ГПК е извън месечния срок от датата 24.08.2012г. когато дружеството е било надлежно уведомено за издадената заповед.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, тя е процесуално допустима като насочена срещу определение, с което възражение по чл.423 ГПК е оставено без разглеждане, но по същество е неоснователна.
Законосъобразно окръжният съд е приел, че вътрешните отношения в дружеството –поведението на бившия управител Е. Ж., която според твърденията във възражението укрила издаването на заповедта са ирелевантни при преценката за спазването на срока за предявяване на възражението пред окръжния съд по чл.423 ГПК. Надлежното сезиране предпоставя спазването на преклузивния едномесечен срок по чл.423, ал.1 ГПК за подаване на възражението, броен от момента на узнаването на заповедта. Този момент е датата на връчването на поканата за доброволно изпълнение приета на адреса на управление на дружеството от вписания в търговския регистър управител. Обстоятелството, че настоящият управител /вписан в ТР на 09.12.2012г./ е разбрал за тази заповед по-късно, не означава, че срокът за подаване на възражението тече от датата, на която той е известен.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 203 от 23.01.2013г. по ч.гр.д. № 2413/2012г. на Бургаския ОС
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.