О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
София, 10.04.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 4379 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. В. против решение № 1226 от 14.07.2017 г., постановено по в.гр.д. № 1455 по описа за 2017 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е отменено решение № 1470 от 11.04.2016 г. по гр.д. № 1049 по описа за 2017 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено друго решение за отхвърляне на предявените от К. И. В. против Технически университет – В. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.
Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени процесуални нарушения–основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи всички точки на чл. 280, ал. 1 от ГПК /редакция преди изменението в ДВ бр. 86/2017 г./ по следните въпроси:
1. Отнасят ли се разпоредбите на Правилника за вътрешния трудов ред една към друга като специална към обща и прилага ли се правилото lex specialis derogat legi generali? Според касатора при положителен отговор на този въпрос в процесния случай липсва дисциплинарно нарушение, тъй като касаторът е ползвал недвижимо имущество, което е разрешено според Правилника за вътрешния трудов ред.
2. Достатъчно ли е изписването на номера на текст от КТ, за да се приеме, че от работника са поискани обяснения надлежно? Касаторът счита, че не е достатъчно, тъй като работниците не са длъжни да познават трудовото право.
3. Надлежно ли са поискани обясненията, когато работникът е поканен да даде обяснения по едни факти, а е наказан за други?
4. Могат ли изявленията на работника пред държавен орган в рамките на друго производство да бъдат приемани за признание в дисциплинарното производство?
Ответникът по жалбата Технически университет – В. счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на 552 лева адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
По силата на безсрочно трудово правоотношение К. И. В. е заемал длъжността „старши огняр“ в отоплителната централа на Техническия университет в [населено място], когато със заповед от 30.11.2016 г. на ректора на университета е бил дисциплинарно уволнен. Причината за наказанието е установено при извършена проверка в сградата на отоплителната централа нерегламентирано използване на имуществото и ресурсите на учебното заведение за лични нужди. В помещение в сградата на отоплителната централа К. В. е оборудвал, инсталирал и използвал устройство за преработка на спиртни напитки, внасял и държал суров материал за производство на алкохол, преработвал и съхранявал готовия алкохол, като извършвал всички тези действия по време на работната си смяна. В заповедта е посочено, че по този начин служителят е допуснал виновно неизпълнение на основни трудови задължения по чл. 126, т. 10 КТ и раздел III, т. 1.11 във връзка с раздел VIII, т.5 от Правилника за вътрешния трудов ред на ТУ – В., с което е нарушил чл. 187, т. 10 КТ. К. В. не е дал обяснения пред работодателя за извършеното дисциплинарно нарушение, въпреки че са поискани с покана изх. № 6300 от 17.10.2016 г., получена лично от служителя.
В исковата си молба за отмяна на уволнението К. И. В. е заявил, че не са му били поискани надлежно обяснения от работодателя в дисциплинарното производство. Оспорил е, че е извършил деянието и че е бил запознат с Правилника за вътрешния трудов ред.
В отговора на исковата молба работодателят е изтъкнал, че с длъжностната характеристика на ищеца са възложени функции по контрол върху спазването на производствените инструкции, правилата за техническа безопасност и дисциплината в смяната. Посочил е, че при извършената проверка на отоплителната централа са присъствали и служители на Агенция „Митници“, които са съставили протокол за наличие на самоделен казан за ракия, подписан от ищеца без възражения. Позовал се е на поканата за обяснения, връчена на ищеца. Заявил е, че с правилата за вътрешния трудов ред ищецът е бил запознат още през м. май на 2012 г.
Първоинстанционният съд е счел уволнението за незаконосъобразно, тъй като работодателят не е изискал обяснения от служителя съобразно чл.193, ал. 1 КТ. Според този съд от формулировката на поканата от 17.10.2016 г. не става ясно, че обясненията се искат във връзка със започнало дисциплинарно производство срещу ищеца. В поканата не се сочи по същество извършено от него нарушение и неспазване на Правилника за вътрешния трудов ред, а и осъществяването на самото деяние не е категорично доказано по делото.
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил исковете. Приел е, че е спазена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като преди налагането на дисциплинарното наказание работодателят е поискал обяснения от работника именно във връзка с извършената проверка в отоплителната централа. Счел е, че наказанието отговаря на тежестта на нарушението съгласно чл. 189, ал.1 КТ. Според длъжностната характеристика ищецът е бил длъжен по време на дежурство да ръководи непосредствено подчинения му персонал, да съблюдава правилата по техника на безопасността, за чистотата и реда и реда в котелното помещение, а също и да следи за дисциплината в смяната и за строго съблюдаване на Правилника за вътрешния трудов ред. Когато е приел изпълнението на тези трудови функции, ищецът се е запознал с правилника за вътрешния ред. Извършването на деянието е доказано от обясненията на ищеца пред Агенция „Митници“ и направеното от него признание.
С оглед мотивите в обжалваното решение първият въпрос би бил относим към извода за извършено дисциплинарно нарушение, ако обаче съответният довод беше повдигнат своевременно от касатора и е бил обсъден от съда. В случая доводът се формулира едва в изложението към касационната жалба, поради което не е бил разгледан от въззивния съд, затова въпросът не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Доводът на касатора е и несъстоятелен. Според касатора прилагането на правилото, че специалният закон изключва общия позволява на работника да използва помещението в отоплителната централа за производство и складиране на алкохол. Такъв извод обаче не може да се направи при анализ на Правилника. В т.1.1 изрично е посочено, че работниците и служителите не могат да използват имуществото на учебното заведение за лични цели, без да е предвидено изключение за недвижимото имущество. За ползването на помещенията на университета за други цели изрично е въведено изискването в т.5 на раздел осми от Правилника за писмено разрешение на ректора или неговия помощник. Наред с това деянието на касатора е нарушило и т.6, б.”а” от същия раздел на Правилника, която забранява внасянето на алкохол в помещенията, накърнило е доброто име на учебното заведение и е създало опасност за сигурността на помещенията. Следователно отговорът на първия въпрос не би могъл да доведе до различен изход на спора.
Другите въпроси на касатора са свързани с изводите на въззивния съд, че искането за обяснения е законосъобразно и ищецът е признал извършеното деяние пред митническите органи, като целят с отговорите да опровергаят тези изводи. Въпросите всъщност отразяват схващането на касатора, че дисциплинарното производство е самостоятелно и строго формално. Според него искането за обяснение също трябва да отговаря на стриктни изисквания за посочване на деянието, неговата квалификация, от кого е извършено и други подобни, а извънсъдебното признание може да се вземе предвид само когато е извършено в дисциплинарното производство. Това схващане е отречено от практиката на ВКС. В решения № 74 от 22.04.2016 по гр. д. № 4792/2015 г. на Трето Г.О., № 722/2011 г. по гр.д. №518/2009 г. на Четвърто Г.О., № 68/2014 г. по гр.д. №3145/2013 г. на Четвърто Г.О. и № 270/2013 г. по гр.д. № 1328/2012 г. на Четвърто Г.О., № 68 от 28.04.2014 г. по гр.д. №3145/2013 г. на Четвърто Г.О. и много други е прието, че както в искането за обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението да бъде посочено по разбираем за работника начин. Не е необходимо посочване на обективните и субективни елементи на деянието и правната му квалификация. Искането и вземането на обяснения не е подчинено на никакви изисквания за форма. Според тази практика дисциплинарното производство не е строго формално. Целите, които преследва, не задължават работодателя да се придържа към точно определени писмени изявления, да дава правна квалификация, да посочва всички обективни и субективни признаци на дисциплинарното нарушение. Достатъчно е само работодателят да осигури възможността на работника или служителя да се защити. Затова съдът при преценката дали е спазена разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ не може да се ограничава само до чисто формалното съдържание на искането, а трябва да се съобрази и с обстановката, при която то е направено и с другите обстоятелства по делото. Това означава, че когато работникът е запознат по друг начин с обстоятелствата, свързани с нарушението, липсата на конкретно описание в искането за обяснения не води до неговата незаконосъобразност. В случая например, присъствайки при проверката на митническите служители, касаторът е узнал за какви негови деяния работодателят ще му иска обяснения. Затова не е било нужно нито да се досеща, нито да тълкува поканата, за да разбере какви обяснения трябва да даде. Същите изводи за неформалния характер важат и за извънсъдебното признание, което може да бъде дадено по всеки повод, а не само в дисциплинарното производство. Следователно дадените от въззивния съд разрешения на втория, третия и четвъртия въпрос на касатора съответстват на приложимата практика на ВКС, поради което касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд по тези въпроси също не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 552 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1226 от 14.07.2017 г., постановено по в.гр.д. № 1455 по описа за 2017 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение.
ОСЪЖДА К. И. В.-[ЕГН], да заплати на Технически университет-В. 552/петстотин петдесет и два/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: