2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
ГР. София, 10.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 17.04.19 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1053/19 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. И. срещу въззивното решение на Сливенски окръжен съд по гр.д. №412/18 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от касаторката/като държавен служител от надзорно – охранителния състав на ответната ГДИН с длъжност „командир на отделение”/ срещу Министерство на правосъдието – ГДИН иск по чл.229, ал.4 ЗМВР отм., вр. с чл.212, ал.4 ЗМВР за разликата над 4134 лв. до присъдения от първата инстанция размер от 5197 лв. и тя е осъдена да заплати разноски съответно на отхвърлената част. Прието е, че обезщетението за допълнителен годишен отпуск е погасено по давност след 1.01.11 г. до 31.12.12 г. и не се дължи, поради субсидиарното приложение на чл.59а, ал.1 ЗДС, според която, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползване се погасява по давност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 ГПК по правните въпроси от предмета на спора: погасяват ли се по давност неупражнените права на допълнителен платен годишен отпуск и прилагат ли се по аналогия чл.59а, ал.1 ЗДСл. и чл.176а КТ за допълнителните платени годишни отпуски за положен извънреден труд по специалния ЗМВР; налице ли е празнота в специалния ЗМВР, която да се попълни със субсидиарно приложение на общия закон или правото на ползване на допълнителния платен отпуск за положен извънреден труд в системата на МВР се урежда със специална регламентация по силата на изрична делегираща специална правна норма – чл.212, ал.5 ЗМВР от 2006 г.. Намира, че въпросите са разрешени в противоречие с цитираната практика на ВКС, на КС на РБ и на СЕС и са от значение за точното прилагане на закона, както и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като констатира, че повдигнатите от касатора въпроси, касаещи приложимостта на погасителната давност за правото на допълнителен отпуск за положен извънреден труд са предмет на Тълкувателно дело № 6 от 2017 г. ОСГК ВКС (в т.ч. въпроса погасява ли се по давност вземането на военнослужещия за компенсиране на труда при удълженото работно време с почивка) намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на Тълкувателно решение по тълк.д. № 6/2017 г. В този смисъл са и постановените по сходни казуси опр. по гр.д. №640/19 г. на трето г.о. на ВКС и опр. по гр.д. №897/19 г. на четвърто г.о. на ВКС.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по гр.д. № 1053/2019 година на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд до постановяване на Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 6/ 2017 г. ОСГК ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: