О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
[населено място], 14.11.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на
дванадесети ноември , през две хиляди и осемнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 558 по описа за две хиляди и осемнадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалба на всяка от страните против решение № 2309/09.11.2017г. по т.д.№ 3541/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 831/02.05.2017 г. по т.д.№ 3147/2017 г. на Софийски градски съд, както следва :
Синдиците на „Корпоративна търговска банка„АД /в несъстоятелност/ – А. Д. и К. М. атакуват въззивното решение, в частта му в която със същото е потвърдено първоинстанционното решение ,за отхвърляне на предявените, като главни, искове на синдиците на „КТБ„АД / в несъстоятелност / срещу „Аркус„АД, с правно основание чл.59 ал.5 ЗБН, за обявяване недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността прихващания, извършени от ответника с 12 уведомления, в периода 22.07.2014 г. – 11.11.2014 г. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, предвид съобразяване нормата на чл.59 ал.5 ЗБН в редакцията й преди изменението й / ДВ бр.98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. /.Счита, че приложима следва да е редакцията към момента към който е възникнало потестативното право на синдиците да предявят относителната недействителност на извършените прихващания, а не тази към момента на извършване на самите прихващания. В евентуалност намират, че понятието „длъжник„ в разпоредбата на чл.59 ал.5 ЗБН, дори ако би била приложена редакцията й преди изменението в сила от 28.11.2014 г., не визира банката в несъстоятелност, като заявяващ прихващането субект, изхождайки от терминологичната специфика на ЗБН, последващата редакция на чл.59 ал.5 ЗБН / ДВ бр.98 в сила от 28.11.2014 г. / и обстоятелството, че извършилият прихващането кредитор, по силата на договори за цесия, обективно има качеството длъжник на банката. В аспект на тези му касационни доводи са и формулираните въпроси в изложението по чл.284 ал.3 ГПК, обобщими до това коя е приложимата редакция на чл.59 ал.5 ЗБН по отношение оспорените прихващания.
„Аркус” АД атакува въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното, за уважаване на предявените срещу него от синдиците на „ КТБ „ АД / в несъстоятелност / искове / евентуални спрямо тези по чл.59 ал.5 ЗБН / с правно основание чл. 59 ал.3 ЗБН, за обявяване за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността, в съответствие с предпоставките на фактическия състав на нормата, на същите прихващания. Поддържа недопустимост на произнасянето по предявените в евентуалност искове по чл.59 ал.3 ЗБН, тъй като в противоречие с чл.214 ал.1 ГПК съдът е приел за разглеждане същите, независимо, че се касае за недопустимо последващо обективно съединяване на нови искове. Оспорва извода на въззивния съд за наличие на знание за неплатежоспособността на банката, към момента на извършване на прихващанията, доколкото намира, че не следва да се приравнява популяризираната към същия момент опасност от неплатежоспособност на КТБ, с действително съществуваща неплатежоспособност, както и че не почива на законова разпоредба или правен принцип схващането на въззивния съд, че под знание следва да се разбира представата на средностатистическия гражданин, а не констатациите на експерт , на база обоснован финансово-икономически анализ на счетоводните документи и финансовите отчети на банката . С оглед последното, касаторът намира , че изискуемото от чл. 59 ал.3 ЗБН знание би било налице след обявяване на решението на БНБ за отнемане на банковия лиценз на 06.11.2014 г., защото единствено релевантна относно състоянието на неплатежоспособност на кредитна институция е преценката на Централната банка , респ. и на ВАС, в случай на обжалване решението на БНБ за отнемане на лиценза. В съответствие с касационните доводи са и формулираните въпроси по допускане на касационното обжалване.
Междувременно , с пар.8 на ЗИД на ЗБН , обн.ДВ бр.22 / 13.03.2018 г., е внесено законодателно изменение, съгласно което разпоредбите на чл.59 ал.5,6,7 от ЗБН се прилагат от 20.06.2014г. . Изменението е прието по време на висящността на настоящото дело, във фазата по чл.288 ГПК.С определение от 03.07.2018 г. по конст. дело № 11/2018 г. Конституционният съд допусна до разглеждане по същество искането на Общото събрание на съдиите от ТК на ВКС, за установяване противоконституционност на пар.8 от ПЗР на ЗИДЗБН / обн.ДВ бр.22 от 13.03.2018 г. / в частта : „Чл.59 ал.5 и ал.6 се прилагат от 20.06.2014 г. „. Касаторът „ Аркус „ АД е отправил нарочна молба, за сезиране на Конституционния съд на Република България с искане за обявяване противоконституционност на изменението.
Изходът на образуваното пред Конституционния съд дело ще бъде от значение при произнасянето по искането за допускане на касационното обжалване по касационната жалба на синдиците на „КТБ„АД, а като имаща за предмет произнасянето на съда по главните искове по чл. 59 ал.5 ЗБН, от значение и за съдбата на разгледаните евентуални искове по чл.59 ал.3 ЗБН, поради което настоящият състав счита, че производството по т.д. № 558/2018 г. на І т.о. на ВКС следва да се спре, на основание чл. 229 ал.1 т.6 ГПК.
Предвид изложеното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по т.д.№ 558/2018 г. на І т.о. на ВКС, до приключването на конституционно дело № 11/2018 г. на Конституционния съд на Република България .
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: