2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
гр. София, 16.3.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 851 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. Г. против решение № 1063/18.08.2017 г., постановено по гр.д.№ 1678/2017 г. от ІХ състав на Окръжен съд – Пловдив.
Ответника оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по основателността на предявения обективно съединени искове за лишаване от родителски права на майката на детето на страните по делото, предоставяне на родителските права по отношение на малолетното дете на бащата, определяне на размер на издръжка, както и разрешение на детето да пътува и да живее извън Република България.
Съдът е приел, че исковете за лишаване от родителски права на майката на детето на страните по делото, предоставяне на родителските права по отношение на малолетното дете на бащата, както и разрешение на детето да пътува и да живее извън Република България са неоснователни, като е предоставил упражняването на родителските права на майката и е определил размер на дължимата от бащата издръжка.
По отношение на иска за лишаване от родителски права, съдът е приел, че не са налице предпоставките за лишаване на майката от родителски права – не се установя същата да не полага трайно грижи за детето и да не му осигурява дължимата издръжка, не се установява с поведението си майката да създава риск за отглеждането и възпитанието на детето и да поставя в реална опасност неговото правилно развитие и изграждане като личност. Прието е, че обстоятелството, че майката е осъдена за умишлено престъпление и за предходен период е изтърпявала наказание лишаване от свобода не могат сами по себе си да мотивират извод, че същата следва да бъде лишена от родителски права. В тази насока съдът е посочил, че след като същата е изтърпяла наказанието си, тя е поела трайната грижа за своето дете, майката и детето живеят заедно в дома на бабата по майчина линия, майката полага труд и реализира доходи от надомна работа – изработване на сувенири и други артикули за украса. Въззивният съд е приел, че майката изпълнява съвестно родителските си задължения като посреща по адекватен начин,материални и емоционални потребности на детето, обгрижва детето с внимание и любов, между тях има изградена силна емоционална връзка и от гледна точка на детето за него тя е социално значимият родител, тя е този родител, който реално присъства в живота му и който се ползва с авторитет, доверие и обич от страна на детето. Прието е, че майката полага ежедневни старания и усилия детето да расте в подкрепяща го среда, в среда, в която то се чувства, сигурно и обичано, материално задоволено, като осъществява и адекватен контрол върху поведението детето, тя се ползва с нужния авторитет на родител, показва възпитателски подход с цел изграждане на детето като отговорна, социално пълноценна и самостоятелна личност
По отношение на иска за предоставянето на упражняването на родителските права съдът е приел, че майката притежава необходимия родителски капацитет да отглежда и възпитава детето, като спомогне за неговото правилно развитие и формиране като обществено полезна, социално отговорна и самостоятелна личност. От събраните по делото доказателства, прецени в тяхната съвкупност, съдът е приел за установено, че майката е в състояние да задоволява основните потребности на детето, да му осигури необходимите грижи и внимание и да упражнява необходимия родителски контрол върху поведението му. Прието е, че майката е в състояние да осигури нормална за растежа и развитието на детето среда, в която детето да бъде отглеждано и възпитавано и то да се чувства сигурно и обичано, като при отглеждането и възпитаването на детето майката се ползва с подкрепата на бабата на детето – майчина линия, с която живеят заедно и с която детето има също силно изградена емоционална връзка. Посочено е, че при майката има подходящи условия за отглеждане и възпитание на детето, че последната има качествата и желанието да отглежда детето, до настоящия момент същото е живяло при нея, под нейния надзор и грижи, и в интерес на детето е същото да не променя средата и начина си на живот, както и че майката обича детето и го обгражда с нужната любов, търпение и внимание, задоволяват всички негови потребности от дом, храна, дрехи, образование, медицинско обслужване, игри и занимания, подходящи за дете на неговата възраст. Съдът е преценил в тази насока, че между детето и бащата не съществува каквато и да е била емоционална връзка. Посочено е, че детето не познава своя баща, същият не контактува с него, като причините за това определено не биха могли да бъдат квалифицирани като обективни и стоящи извън волята и възможностите на бащата да поддържа връзка със своето дете. Съдът е приел за установено, че от страна на майката и бабата по майчина линия не се наблюдава поведение, насочено да отчужди детето от своя баща, не се установява майката да препятства контактите на детето с бащата, като е посочил че до завеждане на настоящото производство се установява поведение от бащата, което сочи на дезинтересиране от детето, което поставя под съмнение по принцип неговия родителски капацитет.
Съблюдавайки интереса на детето, съдът е приел, че не е в интерес на детето то да промени установения начин на живот и обкръжение, т.е да промени средата, в която живее, по следните съображения: от събраните по делото доказателства се установява, че детето има изключително силна емоционална връзка с майка си и роднините на майката, като майката е тази, която е социално значимият – „присъстващият“ родител за детето, тя е тази която му дава обич и подкрепа, която полага ежедневните грижи, която посреща ежедневните му нужди, съответно тя е тази, която се полза с нужния родителски авторитет и която е в състояние да осъществява необходимия родителски контрол.
Съдът е приел, че не са налице предпоставките за уважаването на иска по чл. 127а, ал. 2 от СК, тъй като даването заместващо съгласие от майката за издаване на задграничен паспорт и разрешение на детето да пътува с баща си извън пределите на Република България не е в интерес на детето. В тази насока съдът е посочил, освен изложеното по-горе по отношение на предоставянето на родителските права за упражняване, че връзката между бащата и детето е напълно прекъсната, бащата не познава нуждите на детето, не познава същото в емоционален план, неговите навици и интереси, а съответно детето не познава също бащата и в тази връзка последният не се ползва със съответното отношение и доверие от страна на детето като към близък човек. За да бъде разрешено детето да бъда пътува самостоятелно с бащата, съдът е посочил, че е необходимо на първо време същите да осъществят контакт, да изградят трайна връзка по между си, да се опознаят, като към настоящия момент предвид липсата на емоционална и доверителна връзка между детето и бащата, не е в интерес на детето да бъде уважено искането на бащата за даване заместващо от майката съгласие за издаване на задграничен паспорт и разрешение детето да пътува извън пределите на страната.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Първият правен въпрос е свързан със задължението на съда да прецени моралните качества на родителя, който ще упражнява родителските права във връзка с преценката за наличие на възпитателски умения и следва ли съдът да следи служебно за това.
Съдът е извършил горната преценка, като е преценил моралните качества на майката, отчел е обстоятелствата, сочени от касатора във връзка с наличието на осъдителната присъда, сочена от касатора, като е направил преценка за наличието на възпитателски кацества за същата, въпреки наличието на осъдителната й присъда. В тази насока, не е налице соченото противоречие с цитираните решения на ВКС, които, както и трайната съдебна практика сочат, че при преценката на възпитателните качества на родителя, комуто съдът предоставя за упражняване родителските права, следва да се преценяват моралните му качества. Съдът в конкретния случай не се е отклонил от тази практика, както твърди касаторът, като неговия извод относно наличието на морални качества у майката за отглеждане и възпитаване на детето е фактически извод, който не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК, доколкото е въпрос на обоснованост на съдебното решение и следва да се преценява при разглеждане на касационната жалба по същество, но след като са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване.
Поставя се въпрос относно преценката на интереса на детето, при произнасянето по отношение на предоставяне на родителските права за упражняване, като същия въпрос се сочи и при преценката на съда относно разрешението за пътуването извън Република България. Съдът не е отрекъл това свое задължение, напротив, видно от мотивите на въззивния съд, неговите изводи относно това, на кой от двамата родители да се предоставят за упражняване родителските права изцяло са насочени и свързани именно с интереса на детето, като на тази основа е направен извода както относно това на кой от двамата родители да се предоставят за упражняване родителските права, така и относно това, следва ли на детето да бъде издаден задграничен паспорт и да му се разреши на тази етап и на тази възраст пътуване и пребиваване извън Република България. В тази насока следва да се посочи че липсва противоречие и по посочения трети правен въпрос, който е в насока, следва ли да се ограничи режима на лични отношения с единия родител само и единствено въз основа на обстоятелството, че същия живее в чужбина. Съдът не е основал своето изводи за режима на лични отношения с бащата само и единствено на обстоятелството, че същия живее и работи в чужбина, напротив, решаващите изводи на съда и мотиви в тази насока са липсата на каквито и да е отношения на детето с бащата и липсата на установени отношения и връзка между тях, поради което така поставен, правния въпрос е неотносим към производството по чл.288 ГПК.
Сочения правен въпрос относно задължението на съда да изиска социален доклад и за родителя, който не упражнява родителските права и задължението на съда в тази насока би бил относим към производството в случай, че съдът би обосновал своите изводи относно това, на кой от двамата родители да предостави за упражняване родителските права, на липсата на такъв доклад, респ. на липсата на доказателства относно битови и материални възможности на бащата, докато съдът не е обсъждал тези доводи, напротив, неговите изводи са основани изцяло на липсата на каквито и да е отношения на детето с бащата и липсата на установени отношения и връзка между тях. Решаващите изводи на съда по иска за упражняването на родителските права са различни от поставения правен въпрос, поради което същия е неотносим.
С въззивното решение съдът, в своите мотиви изцяло се е ръководил от интереса на детето, предвид предмета на произнасянето си, като касационното инстанция също следи служебно за този интерес, но както от данните по делото, така и от изложението на касационните основания и от самата касационна жалба не се установяват обстоятелства, които да налагат служебно да се допусне касационното обжалване, предвид интереса на детето.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване, като разноски не следва да се присъждат, доколкото няма данни по делото такива да се сторени от ответника по касационната жалба.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1063/18.08.2017 г., постановено по гр.д.№ 1678/2017 г. от ІХ състав на Окръжен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.