Определение №242 от 17.5.2016 по ч.пр. дело №1943/1943 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 242
гр. София, 17.05.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1943 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Й. Е. против определение № 83/17.02.2016 г., постановено по гр.д.№ 93/2016 г. от трети състав на Апелативен съд – Пловдив.
Ответникът оспорва частната жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, състав на въззивен съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 284,ал.3, т.4 от ГПК към касационната жалба трябва да се приложи документ за внесена такса. Прието е, че платежен документ за внесена ДТ от 30 лв. по сметка на ВКС не е бил представен заедно с касационната жалба, подадена на 18.11.2015 г. и получена в съда на 19.11.2015 г. Въззивният съд е приел, че правилно окръжният съд като въззивна инстанция, в изпълнение на своите задължения по чл. 285, ал.1 от ГПК, е разпоредил с разпореждането от 20.11.2015 г. да се уведоми жалбоподателката в едноседмичен срок да представи документ за внесена такса. Съобщението до жалбоподателката ведно с разпореждането на съда от 20.11.2015 г. са надлежно връчени на жалбоподателката при условията на чл. 39,ал.1от ГПК чрез нейния пълномощник по делото адвокат А.Е. лично на датата 26.11.2015 г., както е ясно посочено в разписката за извършеното връчване. В тази връзка, съдът е приел за неоснователно твърдението на жалбоподателката, заявено в частната жалба, че получаването било осъществено на датата 30.11.2015 г. Прието е за установено, че дадения от съда едноседмичен срок за отстраняване на нередовността по чл. 285, ал.1 от ГПК е изтекъл на 3.12.2015 г., а молбата с платежния документ от 7.12.2015 г. е изпратен по пощата на датата 7.12.2015 г. Съдът е приел, че са налице основанията по чл. 286, ал.1, т.2 от ГПК – допуснатата нередовност не е отстранена в срок, тъй като вместо в срок до 3.12.2015 г., таксата е внесена на 7.12.2015 г. и на 7.12.2015 г. документът е изпратен от жалбоподателката на съда, като съгласно нормата на чл. 101, ал.3 от ГПК при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване. Сочения от касатора правен въпрос „налице ли е редовно изпълнение на процедурата по чл.262, ал.1 във вр. с чл.275, ал.2 ГПК ако съдът даде указания и при неизпълнение на тези указания да бъде приложена санкцията на чл.262 и чл.261 ГПК”. Съдът не е отрекъл необходимостта от даване на указания относно ксонстатирана от него нередовност на подадена жалба, като както съдебната практика, така и разпоредбата на чл.261 и чл.262 ГПК при неизпълнението на тези указания са ясни и категорични. Съдът е приел, че не са изпълнени дадени указания в дадения от съда и законоустановен срок, поради което неговото произнасяне не противоречи на представените съдебни актове, поради което и не са налице основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като с оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по частната касационно жалба ще следва да се присъдят направените за това производство съдебни разноски, в размер на 400 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 013774/15.04.2016 г., на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 83/17.02.2016 г., постановено по гр.д.№ 93/2016 г. от трети състав на Апелативен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА М. Й. Е. съдебен адрес [населено място], [улица], адв. Е. да заплати на [фирма] Е.[ЕИК] сумата 400 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.

Scroll to Top