О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
Гр. София, 19.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1679/2016 г. за да се произнесе, взе предвид
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] София срещу Решение № 411/2 март 2016 г. по т.д.№ 2287/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 142, постановено на 22 януари 2015 г. по т.д.№ 2164/2013 г. на СГС, VІ ТО, 8 състав. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл.403 ал.1 ГПК, предявен като частичен – за сумата 146 678,25 лв., представляваща част от обезщетение за вреди с общ размер 2428 000 лв., срещу [фирма]. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на неправилно изключено от доказателствата по делото споразумение от 10.11.2008 г., поради непредставянето му в оригинал от ищеца по искане на насрещната страна, заявено пред първоинстанционния съд. Претендира се отмяна на въззивното решение и уважаване на иска. Ответникът по касация [фирма] изразява становище в срока за отговор на жалбата, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос „подлежи ли на изключване от доказателствата по делото заверен от страна и представен препис на документ ако вместо оригинал при поискване страната е представила негов нотариално заверен препис.
Настоящият съдебен състав, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Софийския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за недоказано по несъмнен начин твърдението, че наложената на 22 октомври 2007 г. възбрана на недвижими имоти е в обезпечаване на П. иск, производството по който е прекратено, тъй като ответникът е предявил и иск за нищожност на апорт, уважен с влязло в сила решение, също обезпечен с възбрани, заличени три месеца по-късно. Прието е в съобразителната част на решението, че не са ангажирани доказателства, установяващи претърпени от ищеца вреди – елемент от фактическия състав на обезпечителната отговорност по чл.403 ал.1 ГПК, липсват доказателства за плащане на цената по договора за продажба на търговско предприятие след приспадане на уговорената неустойка по описания в споразумението начин. Във връзка с оплакване на въззивника за неправилно приложение на разпоредбата на чл.183 изр.2 ГПК съдът е приел, че не е налице нарушение на съдопроизводствените правила при изключване на споразумението, представено в заверен от ищеца препис и оспорено от ответника, тъй като не са изпълнени указанията на първоинстанционния съд за представяне на оригинала на документа, а представеното нотариално заверено копие не съответствува на приложеното към исковата молба споразумение и не е годен обект за изследване чрез графологическа експертиза, чиято задача е била да установи авторството на подписите. В заключение въззивният съд приема, че изключването на документа от доказателствения материал по делото не би могло да обоснове промяна в изхода на спора доколкото доброволното поемане на задължения чрез споразумението не може да представлява вреда.
Тези мотиви дават основание да се приеме, че формулираният от касатора правен въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд по предмета на спора и е от значение за правилността на обжалваното решение. Непосочването на правен въпрос, значим за изхода на конкретното дело, е основание за недопускане на касационно обжалване.
Независимо от горното утвърдителният отговор на формулирания от касатора процесуалноправен въпрос в хипотезата на оспорен от заинтересованата страна частен документ, който не носи подписа й, е съобразен с трайно установената съдебна практика по приложението на чл.183 изр.2 ГПК, която задължава съда да изключи от доказателствата по делото представения в оригинал документ, чиято истинност е оспорена. При допусната графологична експертиза официално завереното копие не позволява като негоден обект на изследване от вещо лице изключването на евентуално извършена подправка на подписа. По изложените съображения следва да се приеме, че жалбоподателят не е установил наличието на поддържаните от него основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 411/2.03.2016 г. на Софийския апелативен съд, постановено по в.т.д.№ 2287/2015 г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: