О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
София, 19.04.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2881/2017г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК във връзка с пар.74 от ПЗР на ЗИДГПК (ДВ.бр.86/26.10.2017г.).
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1255 от 02.06.2017г., постановено по в.т.д.№4469/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 9 с-в, с което е потвърдено решение №946/30.05.2016г. по т.д.№5800/2015г. на СГС, ТО, VІ-16 с-в.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора въззивният състав, въпреки събраните по делото доказателства, не е вникнал в същността на спора и не е изтълкувал правилно уговорките в споразумението от 18.06.2014г. В жалбата се акцентира върху обстоятелството, че по силата на договорните отношения между страните, ответникът [фирма] е бил ексклузивен получател и дистрибутор на процесната козметика, което обуславя извода, че единственият начин за ищеца [фирма] да реализира печалба е било точното изпълнение на задълженията на ответника по споразумението. Излагат се съображения, че непредставянето от дистрибутора на прогноза за продажбите на продуктите по реда на т.3.9.1. от споразумението препятства изпълнението на неговото задължението по т.3.9.2 за представяне на отчет за тази прогноза, което от своя страна препятства възможността за доставчика да се освободи от задължението си към дистрибутора за изключителност. Същевременно в касационната жалба се твърди, че апелативният съд не е отчел доказаните в хода на процеса факти, както и че не е анализирал и не е взел предвид заключението по извършената пред въззивната инстанция съдебно-счетоводна експертиза. Претендира се отмяна на въззивното решение и уважаване изцяло на предявените искове с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните въпроси, които според касатора обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, а именно:
1. „Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените действия от страна на съда непълно обсъждане на всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност?”. Твърди се, че въпросът е решен от въззивната инстанция в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в: решение №159/15.03.2010г. по гр.д. №1654/2009г. на ВКС, ІV г.о, решение №609/15.01.2009г. по т.д.№323/2008г. на ВКС, І т.о, решение №217/09.06.2011г. по гр.д. №761/2010г. на ВКС, ІV г.о., решение №331/04.07.2011г. по гр.д. №1649/2010г. на ВКС, ІV г.о, решение №815/15.02.2011г. по гр.д. №1713/2009г. на ВКС, ІV г.о и решение №346 /30.12.2011г. по гр.д. №810/2010г. на ВКС, ІV г.о
2. „Ако страна по договора прави изрични признания за неизпълнението си по договора, трябва ли съдът да вземе предвид тези признания и трябва ли да направи тълкуване на договора, преди да се произнесе от фактическа и правна страна по спора?”
3. „Има ли право екслузивният доставчик да продава и доставя на други дистрибутори ако дистрибутора не изпълнява задълженията си по договора?”
4. „Непредставянето на прогноза за продажбите на продуктите представлява ли неизпълнение от страна на ексклузивния дистрибутор?”
5. „Непредставянето на отчети за неизпълнението на договореното от ексклузивния доставчик съгласно определени точки от договора, представлява ли неизпълнение от страна на ексклузивния дистрибутор?”
6. „Ако има възражения от страна на ответника за неизпълнение на договорните задължения поради неизпълнение от страната ищеца, а в процеса бъде доказано, че няма неизпълнение от страна на ищеца, следва ли съдът да прецени това обстоятелство?”
7. „Преждевременно ли е предявен иска, ако ответникът е поканен с нотариална покана за изпълнение?”
8. „Как се изчислява размера на пропуснатите ползи? Може ли същият да бъде доказан чрез изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която изчислява средномесечната печалба на ищеца и по този начин да бъде установен размера на пропуснатите ползи?”.
По отношение на въпросите от №2 до №8 включително, касаторът поддържа наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, обосновавайки тезата, че поставените въпроси са от значение на точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с обстоятелството, че по тях липсва съдебна практика.
9. „Ако съдът е разпределил доказателствената тежест, но страната не е доказала това, за което има указания, следва ли съдът да вземе предвид това неизпълнение при постановяване на решението?”. Касаторът твърди, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, посочена към въпрос №1, както и че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ответното дружество [фирма], в който се поддържа, че не са налице твърдените от касатора предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Сочи се, че в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не е формулиран нито един правен въпрос, който да е решен в противоречие с представените от касатора решения на |ВКС, както и че произнасянето по поставените въпроси не би могло да допринесе за промяна или осъвременяване на неправилна съдебна практика. Същевременно се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение №1255/02.06.2017г. по в.т.д.№4469/2016г. на САС, въззивният състав е потвърдил решение №946/30.05.2016г. по т.д.№5800/2015г. по описа на СГС, ТО, VІ-16 с-в., с което са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма] искове по чл.79 ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата 392 845.20лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от нереализирана печалба от продажби на продукти с марката „D.” за времето от 01.06.2014г. до 31.05.2015г. поради неизпълнение на задълженията на ответника по т. 3.9.1, т. 3.9.2. и т. 8.1 от споразумение от 18. 06..2014г., и за заплащане на сумата 58 375.44лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана печалба от продажби на продукти с марката „S. Line“ за времето от 01.06.2014г. до 31.05.2015г. поради неизпълнение на същите задължения.
На базата на събраните по делото доказателства въззивният състав е приел за установено, че страните са сключили на 18.06.2014г. споразумение, а на 30.06.2014г. анекс №1 към него, с които ответникът [фирма] (правоприемник на [фирма]) се задължил да дистрибутира продукти с марки „D.“ и „S. Line“ на територията на Р. България, както и че ответникът не е изпълнил задълженията да представи отчети по т. 3.9.2 от споразумението и задължението по т.3.9.1 да представи прогноза за количествата за 2015г. Съдът е посочил, че съгласно цитираното споразумение ищецът [фирма] – ексклузивен доставчик, е възложил, а ответникът-дистрибутор, е приел да действа като ексклузивен получател и дистрибутор на територията на Р България на продуктите, произведени от „D.“, Франция и „S. Line“, Швейцария, като осъществява покупката, маркетинга и последващата продажба на трети лица /дистрибуция/ на договорените продукти на посочената територия. С цитирания анекс страните са се съгласили на годишни прогнозни количества за 2014г. за продажба на стойност 10 000 лева за марката „D.“ и 5 000 лева за марката „S. Line“, както и брой точки за продажба за първата марка от 40 обекта и за втората марка – от 5 обекта. В т. 8.1 от споразумението е закрепено съгласието на страните за минимални годишни количества за 2015г. за марката „D.“ – на стойност 340 000лв. при 75 обекта за продажба, а за марката „S. Line“ – 60 000лв. при 10 обекта за продажба. В т. 8.3. е предвидено, че при неизпълнение на задължението по т. 8.1. на дистрибутора, считано от момента на установяване на неизпълнението по реда т.3.9.2, ще се счита, че същият е загубил изключителните си права за дистрибуция и такива могат да се извършват от ексклузивния доставчик самостоятелно или чрез трети лица до размера на непостигнатите за съответния период минимални прогнозни количества за закупуване.
В обжалваното решение е отразено, че срокът на споразумението е от датата на сключването му 18.06.2014г. до 31. 12. 2016г. В т. 3.2. от документа е предвидено, че дистрибуторът-ответник изготвя годишните прогнози за планираните количества за продажба по реда на т.3.9. и 3.9.1, включително количества за маркетинг, промоции и кампании за продажби, съобразени с договореностите по т.8.1. Съгласно т.3.9.1 прогнозните количества и брой точки на продажба, описани в анекс 1, могат да се предоговарят в писмена форма, като за всяка следваща година от действието на споразумението, дистрибуторът се задължава до края на месец октомври на предходната година да изготви и представи за съгласуване на ексклузивния доставчик прогноза за продажбите на продуктите за следващата календарна година, която след одобряването й се счита за план продажби за следващата година и неразделна част от споразумението. В т.3.9.2. е обективирано задължението на дистрибутора да изготвя и представя, в писмена форма на съконтрахента, при изтичане на всяко календарно тримесечие от годината отчет за изпълнение на договореното досежно минималния брой обекти /т.3.5.1/, изготвянето на прогноза /т.3.9.1/ и достигането на минималните договорени количества на продажби /т. 8.1/.
Съдът е акцентирал върху клаузата на т.12.7 от споразумението, в която е закрепено съгласието на страните с подписване на споразумението от 18.06. 2014г. да бъде прекратено действието на предходното споразумени от 14.06. 2013г., като дистрибуторът поръчва и заплаща непостигнатите количества за 2013г. и за периода януари –май 2014г. на обща стойност 229 835.41лв. В т. 12.10 от сключеното на 18.06.2014г. споразумение страните са декларирали, че считат отношенията си по споразумение за дистрибуция от 14.06.2013г. за напълно прекратени и уредени, ако бъдат заплатени продуктите по т.12.7 в срок. Въззивният състав, позовавайки се на представените по делото стокови разписки, преводни нареждания и фактура, е приел за установено, че ответникът е заплатил на ищеца по споразумение от 18.06.2014г. сума в размер на 229 835.41лв. без ДДС, с което е било осъществено условието за прекратяване действието на споразумението от 14.06.2013г.
Апелативният съд е посочил, че с нотариална покана, връчена на ответника на 03.04.2015г., ищецът е поканил ответното дружество в 7-дневен срок от получаването й да предостави информация за брой точки за продажба по тримесечни периоди, считано от м. юли 2014 г. до м. март 2015 г. за всяка от марките с посочване на датите на зареждане и адресите на обектите, както и прогноза за продажбите през 2015г., съгласно т.3.9.1 от споразумението за дистрибуция. Съдът е приел за безспорно обстоятелството, че такава информация не е предоставена от ответника. С последваща нотариална покана,, връчена на ответника на 01.06.2015г., последният е поканен от ищеца в 14-дневен срок да изпълни задълженията си по споразумение за дистрибуция от 18.06.2014г., като заплати 392 845.20лв. за марката „D.“ и 58 375.44лв. за марката „S. Line”, като поканата обективира и изявление на ищеца, че при неизпълнение на задължението същият ще счита договорът за развален.
В решението е отразено, че в отговор на горната покана на дистрибуторът –ответник е поканил с нотариална покана ищеца в 1-месечен срок да замени посочени в приложение към поканата продукти с недостатъци или да заплати стойността им, възлизаща на сума от 82 829.60лв. с ДДС. В писмо на ищеца е потвърдена готовност за замяна на продукти от извършените през 2013г. доставки на марка „D.“, които са предмет на рекламации като по отношение на продуктите с марка „S. Line” редукции не са предложени.
Във въззивното решение са обсъдени: 1.) заключението на вещото лице по извършената пред първата инстанция съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което след сключване на споразумението от 18.06.2014г. ответникът поръчал продукти и заплатил продукти от марка „D.“ на нетна стойност 9 999.37лв. и от марка „S. Line” – на нетна стойност 5001.78лв. (при уговорени в анекс №1 стойности от 10 000 лева и 5 000 лева); 2.) заключението по съдебно-стокова експертиза, от която се установява, че за периода 18.06. 2014г. – 15.09.2015г. от ищеца на ответника са доставени продукти на обща стойност 293 807.77лв. с ДДС като по отношение на два от доставените през 2014г. продукти срокът на годност бил по-малък от уговорените 18 месеца и 3.) заключението по извършената пред въззивната инстанция съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице е определило печалба на ищеца от продажбата на процесните два продукта в размер на 96 895.13лв. за „D.“, и 25 816.11лв. за „S. Line” (или по 61 355.62лв. средномесечно за извършените доставки за двата месеца юли и август 2014г.). Въззивният състав изрично е посочил, че заключението е изготвено по искане на въззивника-ищец, въз основа фактура №1313/20.06.2014г. за извършени доставки на стоките в рамките на месец юли и август 2014г., при отчетена доставната цена на продуктите с двете марки от производителите във Франция и Швейцария на ищеца и продажната цена, на която последният е продавал стоките на ответното дружество.
На базата на така установената фактическа обстановка, апелативният съд е приел за неоснователни исковете поради отсъствие на фактическия състав, пораждащ спорните права исковете по чл. 79 ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД. Посочил е, че предмет на спора са искове за заплащане на обезщетения за вреди – пропуснати ползи, от нереализирането на продажби за исковия период от неизпълнение на конкретно визирани договорните задължения на ответника по споразумението за дистрибуция от 18.06.2014г., а именно за представяне на прогноза за продажбите, на отчет за изпълнение на договореното и за закупуване на минимални годишни количества от стоките, предмет на договора. Съобразно твърденията на ищеца (липсата на позоваване на развален договор и на искане за обезщетяване на вреди при разваляне на двустранен договор поради неизпълнението му), съдът е приел, че претенциите на ищеца са предпоставени от съществуваща валидна сделка между страните, източник на визираните задължения на ответника, неизпълнение на тези задължения и настъпване на вреди – пропуснати ползи от нереализирана печалба при продажби на стоките за исковия период, които са пряка и непосредствена последица и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението на ответника (чл. 82 ЗЗД). Според въззивния състав, с оглед характеризиращите сделката условия, претендираното обезщетение за пропуснати ползи за исковия период е в зависимост от дължимост на закупуването на определени количества продукти от ответника за исковия период. В тази връзка съдът е извел извода, че претендираните имуществени вреди биха могли да бъдат последица от неизпълнение само на договорно задължение, имащо отношение към минималните количества продукти, които трябва да се закупят за този период като е посочил (позовавайки се на Тълк.решение №3/12.12.2012г. по т.д.№3/2012г. на ОСГТК на ВКС), че пропуснатите ползи като елемент от фактическия състав на обезщетението за вреди, следва да са реални или да е доказана възможност за увеличение на имуществото на кредитора, осуетена от неизпълнението.
При горните разяснения на апелативния съд за предмета на задължението на дистрибутора, с който би могло да се свържат претенциите на ищеца за имуществени вреди, въззивният съд е приел, че неизпълненията на задължениета на дистрибутора за представяне на прогноза за продажбите за следващата календарна година – 2015г. /т.3.9.1/ и на задължението за представяне на отчет за изпълнение на договореното за тримесечията /т.3.9.2/, не биха могли въобще да обосноват отговорност за пропуснати ползи на ищеца от нереализирани продажби на стоките по договора за исковия период юни 2014г. – май 2015г. Според съда дължимото по първата посочена уговорка на страните (представяне за съгласуване с доставчика на годишна прогноза за продажбите) има отношение към допустимото по сделката предоговаряне в писмена форма на прогнозните годишни количества и брой точки на продажба, заложени в договора за 2014г. в анекс №1 от 30.06.2014г., а за следващите 2015г. и 2016г. – в т.8.1. от споразумението. Съдът е направил извода, че предвид изричните уговорки на страните за минимални изискуеми обеми на продажбите по договора, неизпълнението на задължението за представяне на такава прогноза не може стои във връзка с твърдяното пропускане на увеличение на имуществото на кредитора-ищец като е посочил, че при несъгласувана годишна прогноза за продажбите – план за продажбите по т.3.9.1. намират приложение уговорките на страните за минималните продажби. В решението е акцентирано върху обстоятелството, че клаузата по т.3.9.1. касае възможност, а не задължение за предоговаряне на тези количества, поради което е изключен извод, че неизпълнението на задължението на ищеца за представяне на прогноза има за необходимо следствие претендираните вреди. Според съда същото важи и по отношение на неизпълнените задължения на ответника по т.3.9.2 (за представяне на отчет за всяко тримесечие, за достигнатите брой точки на продажба и за изпълнение на договорения обем), тъй като дължимото активно поведение на длъжника-дистрибутор в случая има отношение към информираността на ексклузивния доставчик, което безспорно е от значение за планиране на договарянето му с производителите на процесните продукти, но неосъществяването му не би могло да има за последица нереализиране на изискуемите по договора количества на доставките. По отношение на твърденията за невъзможност на ищеца да реализира продажби при условията на т.8.3. или загубване на изключителните права на дистрибутора, въззивният състав е приел, че последното е в пряка зависимост от неизпълнението за задължението за закупуване на минимални количества от стоките по договора /т.8.1/, а не от непредставянето на визираните отчети. Според съда при непредставянето на такива отчети правото по т.8.3 следва да бъде упражнено на основата на данните за реално осъществените продажби, с които доставчикът-ищец безспорно разполага.
Апелативният съд е посочил, че претенцията на ищеца, произтичаща от неизпълнение на задължението за минимални изискуеми продажби по договора /т.8.1/ е неоснователна, тъй като такова неизпълнение и претендираната от него последица не се установяват по делото. Отразил е, че съществувалото предходно споразумение на страните от 14.06.2013г., неизпълнението на което по правило може да породи вреди, е прекратено и страните са се съгласили отношенията им, включително досежно евентуално неизпълнение за времето от 01.06.2014г. до 18.06.2014г., да се считат за уредени. В тази връзка според съда уговорките на страните по процесния договор и установените по делото факти изключват изводи за неизпълнение на задълженията за осъществяване на минимални обеми на покупките на процесните стоки от доставчика за времето от 18.06 2014г. до 31.12.2014г. и за останалата част от исковия период за времето от 01.01.2015г. до 31.05.2015г. Препращайки, при условията на чл. 272 ГПК, към мотивите на първоинстанционния съд за липса на неизпълнение на задължението по т.8.1, апелативният съд е посочил, че след сключване на споразумението, ответникът през 2014г. е закупил продукти от първата марка на стойност 9 999,37лв. без ДДС и от втората на стойност 5 000.78лв. без ДДС, което за марката „D.“ е незначително неизпълнение без ефект за кредитора съобразно договорените с анекс №1 от 30.06.2014г. минимални количества.
По отношетние на твърдението на ищеца за неизпълнение на задължението за закупуване на минималните количества от ответника за периода януари – май 2015г., въззивният състав е приел същото за неоснователно по съображение, че съобразно закрепената в договора воля на страните, дистрибуторът се е задължил да закупи общо за 2015г. продукти от първата марка на стойност 340 000лв., а от втората – на стойност 60 000 лв. Съдът се е позовал на липсата на уговорки за периодичност на задължението за закупуване на продуктите, отнесена към съответна част на общия изискуем минимален годишен обем, поради което при необективирана съвпадаща насрещна воля на страните досежно такава, е изключено да се приеме, че преди датата 01.01.2016г. по отношение на задължението е налице неизпълнение на длъжника-дистрибутор – задължението в пълен обем е изпълняемо през 2015г., но не и изискуемо преди края на календарната година, съответно забавата на длъжника за закупуване на минималните изискуеми количества настъпва едва на цитираната дата ( арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД).
В заключение въззивният състав е посочил, че дори да беше налице неизпълнение на задължението за закупуване на минимални количества на дистрибутора, пропуснатите ползи от нереализираните продажби на доставчика, би могло да бъдат определени въз основа на договорените минимални годишни количества, съответно да се претендира нереализираната печалба от тези доставки при съобразяване на разликите в цените на двете сделки – покупката на стоките от ищеца от производителя и продажбата на стоката от доставчика на дистрибутора, но при приспадане на обичайните разходи. Според съда за обезщетението за пропуснати ползи не е релевантно прекратеното споразумение от 14.03.2013г., поради което не би могло въз основа това споразумение да се определя нереализираната средномесечна печалба на ищеца от неизпълнението на задълженията по споразумението от 18.06.2014г. на ответника, каквито са доводите на ищеца.
Настоящият състав намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По поставения от касатора в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК процесуалноправен въпрос №1: „Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените действия от страна на съда непълно обсъждане на всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност?”, е формирана трайна практика на ВКС (включително и с цитираните от касатора решения по чл.290 ГПК), според която въззивният състав е длъжен да обсъди всички релевантни за спора доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Въпросът обаче в случая не може да обоснове наличието на предпоставката по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касация, тъй като същият не е решен в противоречие с посочената задължителна практика на ВКС.
В обжалваното решение въззивният състав е отразил всички събрани по делото доказателства, на които страните са се позовавали за установяване на твърдените от тях факти. Съдът е обсъдил доказателствата (включително и заключенията по извършените две съдебно-счетоводни експертизи и една съдебно-стокова експертиза) в контекста на правния спор по чл.79 ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД и с оглед направените разяснения в мотивите към решението за характера на претенцията на ищеца за обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнени конкретни уговорки по действащ (а не по развален) договор. В тази връзка съдът е анализирал релевантните за спора доказателства, свързани с последиците от неизпълнението на задълженията на ответника-дистрибутор по т.9.3.1 и т.9.3.2 от споразумението от 18.06.2014г. и анекс №1/30.06.2014г. към него. Изводът на съда за липса на неизпълнение на задължението по т.8.1 за изкупуване на минималните количества продукти е обоснован с конкретните уговорки в споразумението и събраните по делото доказателства в изпълнение на тези уговорки. Следва да се има предвид, че формулираният от касатора въпрос №1 е мотивиран с оплакванията в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за неправилно определяне от съда на предмета на спора и за негови необосновани правни изводи. Определянето на предмета на спора не е свързано със задължението на съда за обсъждане на доказателствата, а несъгласието на касатора с изводите на въззивния състав и оплакването за необоснованост на решението, не е предмет на производството по чл.288 ГПК, доколкото (както бе посочено по-горе) процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По аналогични съображения не обуславя допускане на касационно обжалване формулираният от касатора процесуалноправен въпрос №9: „Ако съдът е разпределил доказателствената тежест, но страната не е доказала това, за което има указания, следва ли съдът да вземе предвид това неизпълнение при постановяване на решението?”. Въпросът е обоснован с оплакването на касатора за неправилност на въззивното решение, включващ твърдението му, че ищецът е доказал фактите, на които основава своите искания, но че ответникът не е доказал своите възражения. Въпросът е по правилността на решението и не може да предпостави допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросите от №2 до №8 не са обусловили решаващите изводи на съда и като такива не обосновават наличието на общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Отделно следва да се има предвид, че по отношение на тези въпроси касаторът не е изложил доводи за наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касация, извън твърдението му, че по тези въпроси липсва съдебна практика. Според разясненията в т.4 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, когато поради неточно тълкуване на законите или когато те са непълни, неясни или противоречиви, разглеждането му би допринесло за създаване на съдебна практика, за промяна на вече създадената съдебна практика или за нейното осъвременяване, каквито твърдения липсват в изложението.
Въпрос №2: „Ако страна по договора прави изрични признания за неизпълнението си по договора, трябва ли съдът да вземе предвид тези признания и трябва ли да направи тълкуване на договора, преди да се произнесе от фактическа и правна страна по спора?” не е значим за конкретния правен спор, защото от една страна съдът е приел за установено, че ответникът не е изпълнил задълженията си по т.3.9.1 и т.3.9.2 от споразумението (в какъвто смисъл са и неговите признания), а от друга страна- признанията на ответника за посочените обстоятелства не са относими към направеното от съда тълкуване на клаузите от договора. Въпрос №3: „Има ли право екслузивният доставчик да продава и доставя на други дистрибутори ако дистрибутора не изпълнява задълженията си по договора?” не е включен в предмета на спора и не е обусловил решаващата воля на съда, за да приеме неоснователност на претенциите за обезщетение за вреди от пропуснати ползи.
Въпросите №4: „Непредставянето на прогноза за продажбите на продуктите представлява ли неизпълнение от страна на ексклузивния дистрибутор?” и №5: „Непредставянето на отчети за неизпълнението на договореното от ексклузивния доставчик съгласно определени точки от договора, представлява ли неизпълнение от страна на ексклузивния дистрибутор?”, не могат да бъдат квалифицирани като въпроси по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като въззивният състав е приел тезата на ищеца, че непредставянето на прогноза за продажбите на продуктите и непредставянето на отчети за неизпълнението на договореното представлява неизпълнение на клаузи на договора от ексклузивния доставчик, но исковете са отхвърлени по други съображения (според съда посочените нарушения сами по себе си не обуславят пропуснатите ползи претендирани от кредитора).
Въпрос №6: „Ако има възражения от страна на ответника за неизпълнение на договорните задължения поради неизпълнение от страната ищеца, а в процеса бъде доказано, че няма неизпълнение от страна на ищеца, следва ли съдът да прецени това обстоятелство?”, е неотносим за правния спор, тъй като въззивният състав не е приел виновно неизпълнение на договора от страна на ищеца-кредитор, свързана с негов отказ или забава за подмяна на продукти с изтекъл срок на годност. В тази връзка обстоятелствата, свързани с неприетото от съда за основателно възражение на ответника за неточно изпълнение от страна на доставчика, са без значение на крайния извод на съда. Въпрос №7: „Преждевременно ли е предявен иска, ако ответникът е поканен с нотариална покана за изпълнение?”, не е поставен коректно и не е значим за спора, тъй като в обжалваното решение въззивният състав не е приел, че искът е преждевременно предявен, а е посочил, че за исковия период от месец януари до месец май 2015г. не може да се приеме неизпълнение на задължението на ответника по чл.8.1 да закупи продукти съответно от първата марка на стойност 340 000лв., а от втората – на стойност 60 000 лв., което задължение с оглед клаузите на споразумението от 18.06.2014г. е за цялата 2015г. (без предвидени задължения за периодични покупки) т.е. – съдът е приел, че изискуемостта на задължението по чл.8.1. следва да се преценява към 31.12.2015г. Въпрос №8: „Как се изчислява размера на пропуснатите ползи? Може ли същият да бъде доказан чрез изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която изчислява средномесечната печалба на ищеца и по този начин да бъде установен размера на пропуснатите ползи?” е зададен общотеоретично като отговорът на въпроса относно начина на изчисляване на пропуснатите ползи по принцип е зависим от конкретните клаузи на конкретните договори. Отделно следва да се има предвид, че мотивите на въззивното решение относно начина на изчисляване на пропуснатите ползи от една страна не са решаващи за изхода на спора, а от друга – не са постановени в противоречие с постановките в Тълк.решение №3/12.12.2012г. по т.д.№3/2012г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които, за присъждане на обезщетение за пропуснатите ползи е необходимо да се установи съществуването на сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага.
На основание чл.78 ал.3 във вр. с чл.78 ал.8 ГПК и чл.25 ал.1 от Наредбата за правната помощ касаторът [фирма] следва да бъде осъден да заплати на [фирма] юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1255 от 02.06.2017г., постановено по в.т.д.№4469/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 9 с-в.
ОСЪЖДА [фирма] – ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма] – ЕИК[ЕИК] сумата 200лв. /двеста лева/ – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: