Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
4484_16_opr_288_partage_I_227gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
София, 21.04. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети март 2017 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4484 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение от 08.06.2016 г. по възз.гр.д. № 9569 /2015 г. на Софийски градски съд, г.о., с което е обезсилено първоинстанционно решение от 03.03.2015 г. постановено по гр.д. № 62407 /2012, на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. Г. С. срещу жалбоподателя иск за делба на недвижим имот в [населено място], район М., индивидуализиран в решението както и иск по чл.31,ал.2 З и делото е върнато на СРС за ново произнасяне по отношение на правоприемниците на починалия в хода на производството ищец.
Насрещните страни М. Г. С., М. Г. С. и Й. Ц. С. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено в производство по съдебна делба, за което не са предвидени ограничения за допускане до касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:
Единият от двамата ищци – Й. Ц. С. е починал на 04.08.2014 г. и е оставил за свои наследници по закон М. Г. С. и Й. Ц. С.. Обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено по отношение несъществуващ правен субект.
Процесуалното правоприемство настъпва по силата на закона, а не по волята на съда и е без значение дали това обстоятелство е станало известно на съда. Наличието на процесуална правоспособност е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск и на постановеното по него съдебно решение, за която съдът следи служебно и липсата и е процесуална пречка за постановяване на решение по спора. В случая към момента на приключване на устните състезания и постановяване на решението по спора ищецът Й. Ц. С. е бил починал . Когато страната е починала в течение на процеса преди приключване на съдебното дирене и решението е постановено преди съдът да е конституирал и обезпечил участието на нейните правоприемници в процеса, независимо от причините за това, решението е процесуално недопустимо, като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост и подлежи на обезсилване, а делото – на връщане за разглеждане от първоинстанционния съд, който следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, но вече с участието на процесуалните и правоприемници (Решение № 86 от 03.04.2015 г. по гр.д. № 5563 /2014 г., ІV г.о. на ВКС, постановено по чл.290 ГПК). Поради изложените съображения обжалваното решение, както и определенията следва да се обезсилят, а делото да се върне за ново произнасяне по отношение на правоприемниците на починалия ищец след повтаряне на процесуалните действия, извършени без участието на М. Г. С. и Й. Ц. С..
Жалбоподателят извежда процесуалноправните въпроси : смъртта на ищец по иск за делба след завеждането (предявяването) на иска и преди постановяване на решението и неконституирането на наследниците му води ли до необходимост от обезсилване на отхвърлителното първоинстанционно решение; при положителен отговор налага ли се обезсилването да засяга и останалите ищци или такова се постановява само по отношение на решението разглеждащо иска на починалия. Жалбоподателят твърди, че въпросите са разрешени в противоречие с приетото с т.6 от ТР № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС и на т.17 от ТР № 1 /2001 г. на ОСГК на ВКС, евентуално, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.3. ГПК.
Първият въпрос е обуславящ, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с цитираното разрешение в т.6 от ТР № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия другар. Прието е също, че постановките на т. 17 от ТР № 1 /2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1 /2000 г. на ОСГК на ВКС в частта относно задължителното другарство не са актуални при действието на ГПК (в сила от 01.03.2008 г.). Следователно няма противоречие и с т.17 от ТР № 1 /2001 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно последователно установената съдебна практика, отразена в ППВС 4 /1964 г., в Решение № 107 от 08.10.2014 г. по гр. д. № 5383 /2013 г.,на ВКС, ІІ г.о., и в Решение № 227 от 07.11.2012 г. по гр. д. № 142 /2012 г.,на ВКС, ІІ г.о., постановени в производство по чл.290 ГПК и съгласно доктрината страните в производството за съдебна делба са задължителни необходими другари. Това е един от примерите за задължително другарство, отбелязан в учебниците по българско гражданско процесуално право в частта за другарството (например § 77, стр.389 от деветото преработено и допълнено издание, С., 2012, С. норма) и в частта за съдебната делба – страни (§ 125, стр.729) : страни в съдебната делба трябва да бъдат всички участници в имуществената общност, без да има значение дали участват в съдебната делба като ищци или като ответници;, Другарството е задължително (216,ал.2 ГПК) . Искът за делба трябва да бъде насочен към всички други участници в имуществената общност, предявяването на иска за делба от и срещу всички участници в другари е условие за допустимост на процеса. Съдебната делба е нищожна, ако в нея не участва като страна някой от участниците в общността (арг. чл.75,ал.2 ЗН). Бъде ли извършена въпреки това съдебна делба, тя ще бъде недействителна (чл.75,ал.2 ЗН) спрямо всички участници в общността. В производството по съдебна делба трябва да вземат участие настоящите участници в имуществената общност.
Обуславящ въпрос е решен в съответствие с установената практика, вкл. тази, на която съдът се е позовал.
Вторият въпрос не е обуславящ, поради изложеното вече, че на обезсилване подлежи решението по иска за делба, а не негова част, постановена по отношение на някоя от страните по иска за делба. Предложеното от жалбоподателя разрешение не е съобразено със закона и установената съдебна практика.
Тъй като обуславящият въпрос е разрешен в съответствие с установената съдебна практика – с постановление на пленум на ВС, с тълкувателно решение на ВКС и касационни решения, постановени в производство по чл.290 ГПК и не са налице изменения в законодателството и обществените условия,, които да налагат различно тълкуване, посочените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК не са осъществени.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Искането на насрещните страни за присъждане на разноски е основателно за сума по 1 000 (хиляда) лева за адвокатско възнаграждение за всеки един от тях, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представените три договора за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 08.06.2016 г. по възз.гр.д. № 9569 /2015 г. на Софийски градски съд, г.о.,
Осъжда [фирма] да заплати на М. Г. С. сумата 1 000 (хиляда) лева за процесуално представителство в касационното производство.
Осъжда [фирма] да заплати на М. Г. С. сумата 1 000 (хиляда) лева за процесуално представителство в касационното производство.
Осъжда [фирма] да заплати на Й. Ц. С. сумата 1 000 (хиляда) лева за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.