ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 242
София, 21. април 2020 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 4487 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1258/28.05.2019 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 2661/2018, с което е потвърдено решението от 04.09.2017 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 9953/2014, с което е уважен предявеният иск по чл. 79 ЗЗД.
Недоволна от решението е касаторката З. И. А., представлявана от адв. Н. К. от ВАС, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да обсъди в мотивите на решението всички доказателства относно правно релевантните факти по делото и за приложението на чл. 183 ГПК, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречива практика на ВКС, каквато прилага. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като е очевидно неправилно.
Ответникът по жалбата Ч. Д. Г., представляван от адв. М. Т. от САК, я оспорва, като неоснователна и счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по същество решението е правилно.
Третото лице помагач Д. Х. Б. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е предал на ответницата срещу разписка сумата 100.000 лева в изпълнение на сключен между тях договор, с който са се споразумели ответницата да извърши правно и счетоводно обслужване по обжалване на данъчно-ревизионен акт /ДРА/ пред НАП, като тя е приела сумата на отговорно пазене и със задължение да я възстанови в петдневен срок от постановяване на неблагоприятно решение по ДРА. В хода на първоинстанционното производство е постановено решение по адм. д. № 1499/2015 по описа на ВАС, 8-мо отделение, с което жалбата срещу въпросния ДРА е отхвърлена и е настъпило условието за връщане на получената по разписката сума. Договорът между страните, въз основа на който е изготвена неоспорената от ответницата разписка, е изключен от доказателствата по делото на основание чл. 183 ГПК, тъй като при поискване не е представен оригиналът на договора. Ответницата твърди, че получената по разписката сума е изплатена по нареждане от ищеца на третото лице помагач – Б., като е представила договор за правно обслужване от 26.06.2013 г. и анекс от 24.07.2013 г., с които тя е възложила на третото лице изработката на всички документи, необходими за правно консултиране и защита по ДРА срещу възнаграждение за изпълнителя от 74.250 лева, която сума се „депозира като гаранция и на отговорно пазене“ и ще бъде възстановена от изпълнителя на възложителя в петдневен срок от постановяване на неблагоприятно решение по ДРА, като с анекса размерът на възнаграждението е увеличен с 16.050 лева. Видно от приложено пред въззивния съд споразумение от 18.08.2017 г. между ищеца, в качеството му на кредитор и третото лице помагач, като длъжник, с което последният е признал, че дължи на ищеца сумата 100.000 лева и се е задължил да я изплати на 4 вноски със съответните падежи по посочената банкова сметка на ищеца. В молба от 15.11.2018 г. /л. 73/, третото лице помагач заявява, че тя е била ангажирана от ищеца за производството по обжалване на ревизионния акт и ответницата й е предала всички получени от ищеца суми в тази връзка, а споразумението касае именно тях. Споразумението също е изключено като доказателство по делото, тъй като оригиналът му е изискан от насрещната страна, а не е представен от ответницата, нито изискала по съответния ред от лицето, от което твърди да го е получила и което се предполага, че разполага с оригинала. Независимо от това е прието, че текстът на споразумението не води до извод, че то касае именно процесното облигационно отношение: ответницата не е страна по него, произволно е записана в него като „представител на кредитора по договора“, т.е. на ищеца и не се сочи каквото и да било основание на признатото със споразумението от третото лице помагач задължение в размер на 100.000 лева. От събраните по делото доказателства въззивният съд е достигнал до извода, че ответницата е поела към ищеца, по силата на изрична договореност между тях – двустранно подписаната разписка, задължението да съхранява и да му върне предадената й като депозит сума от 100.000 лева при настъпване на съответното условие, което се е осъществило в хода на процеса, поради което е приел, че вземането на ищеца за връщане на сумата е изискуемо, а искът, като основателен и доказан, следва да бъде уважен. Като неоснователни са приети възраженията на ответницата, че предадената й сума е дадена на третото лице помагач по нареждане от ищеца, поради което именно последната дължи връщането й, тъй като липсват каквито и да било доказателства за наличието на договорка между страните – ищецът не е страна по договора и анекса, подписани от ответницата и третото лице помагач, а съдържанието на клаузите им не позволява дори предположение, че ответницата ги е сключила в изпълнение на волята на ищеца. Липсват доказателства, че посочените в договорите възнаграждения за изпълнителя суми са му предадени, като е прието, че уговорките за размера на задължението не доказват изпълнението му по отношение на третото лице-помагач, а признанието на последната съгласно изявленията в молбата от 15.11.2018 г., че тя е получила сумите от ответницата не променя качеството на последната на длъжник на ищеца, тъй като поетото с разписката задължение за връщане на сумата е на ответницата и именно тя дължи изпълнение на ищеца, независимо дали е предала сумите на трето лице.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставените въпроси да обуславят решението по делото, въззивният съд е съобразил установената съдебна практика на ВКС, че в мотивите на решението следва да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Съгласно чл. 183 ГПК когато по делото се прилага документ в заверен от страната препис и при поискване тя не представи оригинала на документа или официално заверен препис от него, то представеният препис се изключва от доказателствата по делото, но повдигнатият от касаторката въпрос не обуславя изхода на делото, тъй като съдът е приел, че дори да се приемат, процесните доказателства те не установяват ответницата да е сключила споразуменията в изпълнение на волята на ищеца нито посочените в тях суми да са платени.
Ответникът по жалбата Ч. Д. Г. претендира разноски в касационното производство, но по делото не са представени доказателства за извършването им.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1258/28.05.2019 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 2661/2018.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.