7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .242
гр. София,21.04.2020год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1682 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на Н. С. Т. и Д. Г. Т. (и двамата от [населено място]) против решение № 674 от 21.03.2019г. по в. гр. д. № 2484/2018г. на Апелативен съд – София, с което, след частична отмяна на решение № 853 от 7.02.2018г. по гр. д. № 5758/2017г. на Софийски градски съд, I ГО, 6 състав в уважителната част, и потвърждаване на първоинстанционния акт в отхвърлителната му част, са отхвърлени предявените от касаторите срещу ЗАД „Армеец“ АД искове за заплащане на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) на сумата над 62 500 лева до 137 500 лева /по всеки от исковете/ – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина на ищцата и баща на ищеца, Г. Т. С., настъпила вследствие ПТП на 20.09.2014г, като на касаторите са възложени и разноски по делото.
Касаторите твърдят, че въззивното решението е неправилно в обжалваната отхвърлителна част, поради нарушение на материалния закон, на практиката на СЕС и поради необоснованост. Сочат, че в нарушение на чл. 236, ал.2 от ГПК и чл. 121, ал.4 от Конституцията на Република България, апелативният състав не е взел отношение спрямо изложените от тях доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като само формално е изложил мотиви, но не е отчел по отделно и в съвкупност всички релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение факти и обстоятелства, с което е нарушил чл.52 ЗЗД. В този смисъл решението е постановено в противоречие с практиката на Съдът на Европейския съюз – решения от 16 март 1978 г., Воsch (135/77, ЕU:С:1978:75, т. 4) и от 26 април 1988 г., Аsteris и др./Комисия (97/86, 99/86, 193/86 и 215/86, ЕU:С:1988:199, т. 27). Според тези решения, мотивите на обжалваното съдебно решение, които представляват необходимата основа на неговия диспозитив, са неделими от последния и диспозитивът на едно съдебно решение трябва да се тълкува в светлината на тези мотиви. Считат, че от събраните по делото свидетелски показания са се установили, както добрите отношения между ищците и починалия, основани на обич и привързаност, така и болезнения начин, по който са преживели смъртта на техния син и баща. Същевременно излагат, че при определяне на размера на справедливото обезщетение решаващият състав само формално се е позовал на нивата на застрахователните лимити и премии. Намират определените от второинстанционния съд обезщетения за очевидно несъразмерни с лимита и занижаването им за несправедливо. Също така считат, че възраженията на застрахователното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат са останали изцяло недоказани в процеса и съдът неправилно е приел наличие на съпричиняване от страна на загиналия. Претендират направените съдебни и деловодни разноски за настоящата и предходните инстанции.
Ответната страна по жалбата и по делото, ЗАД „АРМЕЕЦ” АД, в писмен отговор оспорва жалбата. Намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на решението, съответно излага доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищците, майка и син на починалия при ПТП Г. Т. С., са възникнали вземания срещу ответника, застраховал гражданската отговорност на осъдения от наказателния съд делинквент, за обезщетение за вреди от смъртта на близкия им в размер на по 150 000 лева. Обезщетението, което е присъдено, е изчислено след приспадане на приноса на пострадалия към вредоносния резултат от 50 %, изразяващ се в пътуване без поставен предпазен колан, както и в нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП – починалият не е управлявал автомобила само в собствената си лента, наред с това е управлявал автомобила и след употреба на алкохол.
От фактическа страна е установено, че с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 116/2016г. по описа на ОС – Търговище, която е задължителна за гражданския съд (чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК) по въпросите относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, както и относно съставомерния резултат, елемент от престъплението, М. Д. М. е признат за виновен в това, че на 20.09.2014г. около 10,30 часа по третокласен път-4009 км и 5+300, преди навлизане в [населено място], общ. Търговище, при управлението на л. а. м. „Фолксваген пасат“ с рег. [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение по пътищата по: чл.8, ал.1 ЗДвП, като не е ползвал дясната половина от пътя по посока на движението си; по чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП – относно забраната за навлизане в насрещната лента при пътно платно с двупосочно движение; и по чл. 20, ал. 2 ЗДвП – при възникнала опасност за движението не е направил всичко възможно да намали скоростта или да спре, и по непредпазливост е причинил смъртта на Г. Т. С.. От заключението на изслушаната по делото автотехническа експертиза, уточнено в съдебно заседание, е прието, че ударът е бил непредотвратим, дори и водачът да не е предприел маневра за навлизане в насрещната лента, но би бил по-слаб и нямало да бъде челен, а сумарната скорост е щяла да бъде много по-ниска от тази, при която е настъпил ударът.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвено от д-р М., решаващият състав на апелативния съд е установил, че конкретната причина за смъртта на Г. Т. от процесното ПТП на 20.09.2014г., е получената закрита гръдна травма, получена от удар на гръдния кош върху волана. При правилно поставен предпазен колан, какъвто пострадалият не е поставил (с оглед позицията на тялото, както е открито след ПТП), се очаква тялото да е фиксирано към седалката и да не се удари върху волана, а дори и да се удари, да не се получат такива тежки и най-вече смъртоносни увреждания. Травмата на главата е получена от удар в предното стъкло и при поставен предпазен колан също не би настъпила. Отделно в допълнително заключение вещото лице е отговорило и, че при настъпилия челен, кос удар между десните части на автомобилите, управлявали с над 60 км/ч, в теоретичен аспект е възможно при сумарната скорост да настъпят и други увреждания, в т. ч. смъртен изход, без да може да се посочи какви конкретно биха били те, като при разкъсване на черен дроб и далак от кръвоизлива в коремната кухина може да настъпи смъртен изход.
От заключението на СМЕ, изготвено от д-р М., апелативният съд е установил, че при алкохолна концентрация над 4 промила, съзнанието е потиснато до дълбока кома и има висока вероятност от смъртен изход от острата алкохолна интоксикация; налице е потискане на дишането, неправилна сърдечна дейност, защитните рефлекси и мускулен тонус са намалени до липсващи; до изпадане в това състояние възприятията са нарушени, очаква се състояние на ступор, налице са и количествени нарушения в съзнанието, в различна степен до кома, нарушено е възприемане на звукови и слухови дразнения, налице е понижена чувствителност за болка, реакциите са неадекватни, дори липсващи, евентуално координацията е силно нарушена. Същевременно съдът е съобразил, че в случая, съгласно заключението на СМЕ, уточнено в съдебно заседание, не може да се говори за връзка между механизма на травматичните увреждания и много високата алкохолна концентрация, и дори да не е бил употребил алкохол пострадалият, той би починал от тежката гръдна травма, в резултат от която е смачкан гръдният му кош.
От показанията на свидетелката Г. въззивната инстанция е приела за установено, че от 1995г. ищцата живее с бащата на Д. – Г., на семейни начала. Д. (роден 1980г.) е израснал при тях от 15 годишен до 30 годишен, когато се оженил и се отделил; отношенията им били добри, били много близки, като починалият бил и грижовен син по отношение на майка си, били единни за всичко, и обикновено в края на седмицата я посещавали от града. След като узнала за смъртта на сина си тя плачела и не можела да повярва, а Д. се затворил, не говорел, дори с дъщеря си почти не играел. Майката на Г. била жизнена, а след смъртта на сина си се отказала от живота, не искала да гледа животни и да прави зимнина и рухнала тотално. И понастоящем ищците не могат да приемат загубата. От показанията на свидетелката. В. се потвърждава, че отношенията между баща и син били много близки, те били в отлични отношения. Семейството на Г. било напълно покрусено, съкрушено на погребението му. И към настоящия момент близките на починалия не са превъзмогнали загубата на близкия си, но се опитвали да продължават напред.
От приетата по делото съдебно – психиатрична експертиза е установено, че претърпяната от ищеца Д. Т. тежка психотравма – смъртта на баща му – е довела до кризисна реакция, след което е наблюдавано състояние на протрахиран (проточен) отговор към психотравмиращото събитие, с невротично-депресивна симптоматика – депресивна реакция в параметрите на адаптационно разстройство, с по-голяма интензивност в продължение на 2 месеца. Тази симптоматика е напълно компенсирана, без хронични последици, но и към момента на освидетелстването (м.01.2018г.) е налице чувство на емоционално лишаване, поради трайния и тежък характер на травмата. Ищецът не е бил консултиран от психиатър, не е провел лечение в психиатрично заведение и не е приемал медикаментозна терапия.
Въз основа на приетото за установено по-горе и след съобразяване с критериите за справедливост, обективирани в ППВС № 4/1968г., решаващият съд е намерил, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за понесените от ищците болки и страдания по повод загубата на близкия им е в размер на по 125 000 лева. Въззивният съд е отчел стреса от настъпилата при трагични обстоятелства внезапна смърт на сина на ищцата и баща на ищеца, който е бил почти на 56 години, и степента на преживените от близките негативни емоции, трайната дълбока скръб от загубата, която ще продължат да изпитват. Съобразил е, че отношенията между страните и починалия са били топли, характеризиращи се с обич, разбирателство и привързаност, като от непоправимата загуба на починалия са причинени страдания и душевна травма, тъй като починалият е заемал съществено място в живота на своята майка и син.. Отчетено е и компенсирането на депресивната симптоматика при ищеца, който е създал свое семейство и е живял в самостоятелно домакинство към 2014г., но до 2010г. е живял с баща си, неустановяването посредством специални знания на депресивна реакция у ищцата, но установени по делото силни връзки между членовете на фамилията, както и страданията и поведенческите прояви с траен характер, и променения начин на живот в резултат на фаталната загуба. Решаващият състав е взел предвид и формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС и общественото разбиране за справедливост на дадения етап от развитието на обществото. Отчел е и конкретните икономически условия, а като ориентир и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент – 2014г., индиция за икономическите условия.
Въззивният съд е направил извод, че възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, релевирано от ответника, което е било в спорния предмет и на въззивното производство, е доказано. Посочил е, че релевантен за допринасяне за настъпването на вредите е фактическият конкретен принос на пострадалия към вредоносния резултат, а не допуснато от негова страна формално нарушение, необуславящо вредоносния резултат. В случая, с оглед категоричния експертен извод относно обстоятелството, ползвал ли е пострадалият предпазен колан и какви са последиците от неизползването му, въззивният съд е формирал извод, че пострадалият е допринесъл за настъпването на травматичните си увреждания, поради неизползване в нарушение на чл. 137а, ал 1 ЗДвП, с оглед намаляване на риска от увреждане чрез ограничаване на подвижността на тялото, на обезопасителен колан. Въззивният съд е приел, че делинквентът, нарушил правилата за движение за съобразена скорост и за движение в собствената си пътна лента, както и пострадалият, имат равен фактически принос за настъпване на установените телесни увреждания на последния, довели до летален изход. Аргументирано е, че с оглед констатациите на СМЕ, при поставяне на обезопасителен колан пострадалият е нямало да получи гръдна травма, която е непосредствената причина за настъпилата смърт. Посочено е, че изводът в допълнителното заключение на СМЕ, че е възможен смъртен изход и при друг механизъм на увреждане, е изцяло хипотетичен, като в процеса е установено, че обективната причина за леталния изход е гръдната травма, причинена от удар върху волана на автомобила, която не би настъпила при използване на предпазен колан.
Същевременно, въззивната инстанция е счела, че в случая няма пряка връзка между леталния изход и изключително високата алкохолна концентрация, установена у пострадалия, макар да може обосновано да се предположи, че алкохолната интоксикация е в началото на причинния процес на ПТП, доколкото пострадалият, макар и без следи за загуба на устойчивост и резки движения на управлявания от него автомобил, е навлязъл в насрещната лента (независимо дали с цел навлизане в страничен път), след което отново се върнал в своята лента за движение, с което е предизвикал неправомерна спасителна маневра от страна на делинквента, вследствие на която е настъпил и удар между двете МПС – ТР № 106 от 31.10.1983г. по н. д. № 90/1982г., ОСНК на ВС. Също така въззивният съд е възприел тезата, че навлизането в насрещната лента от страна на пострадалия, с оглед и мястото на удара, стои извън причинния процес за вредоносния резултат. Поради изложеното е приел, че определените обезщетения по реда на чл. 52 ЗЗД следва да се намалят с 50 % на основание чл.51, ал.2 ЗЗД и да се присъди по 62 500 лева обезщетение за неимуществените вреди на всеки от ищците. За несъстоятелен е приет довода на ответното дружество, че тежката форма на алкохолна интоксикация само по себе си е фактор, довел до вредоносния резултат.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил следните правни въпроса, като обусловили решаващите изводи на съда, поради което и значими за изхода на делото: „1/ Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи, съдът дължи ли обоснован отговор защо преценката му е в една или друга посока?; Твърди се противоречие с решение № 15 от 30.01.2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г., IV г. о. на ВКС; 2/ При формиране на изводи относно размера на обезщетението, следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, и с интензитета на търпените душевни болки?; Твърди се противоречие с: решение № 149 от 02.05.2011 г. на ВКС по гр. дело № 574/2010г., III г.о. решение № 121 от 09.07.2012г. на ВКС по т.д. №60/2012г., II т.о., на ВКС, Постановление №4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС.; 3/ Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти?; Твърди се противоречие с решение по гр.дело № 3923 по описа на ВКС за 2017 год.; 4/ Следва ли, при определяне на справедливото застрахователно
обезщетение, съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната
икономическа обстановка и инфлационните процеси?; Твърди се противоречие с: решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г., II т.о. на ВКС и решение № 1 от 26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г., II. т.о. на ВКС;5/ Подлежат ли на доказване гражданските последици от деянието от страната, която ги излага, с допустимите за това доказателства, или те се считат за установени по силата на чл.300 ГПК?; Твърди се противоречие с решение № 163 от 26.10.2011г. по т. д. № 1025/2010 г., II т. о. на ВКС; 6/ За да е налице съпричиняване, следва ли да е установен конкретен принос на пострадалия или е достатъчно да има само предположение за поставяне в риск?; Твърди се противоречие с: решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II т. о. на ВКС, решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011г., I т. о. на ВКС, решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., II т. о. на ВКС; 7/ При направено възражение за съпричиняване, поради непоставяне на предпазен колан, презюмира ли се наличието на обезопасителни колани за процесното МПС и ако не – чия е доказателствената тежест за доказване на този факт?; Твърди се противоречие с решение№ 27/ 15.04.2017г. по .т. дело № 457/2014г. на II т.о. на ВКС”. Касаторът се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Въпреки, че поставените въпроси относно приложението на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД /въпроси № 2-4 и № 6-7/ са обуславящи за изхода на спора, по отношение на тях е формирана задължителна практика на ВКС, в съответствие с която е постановено въззивното решение, поради което не е налице соченото селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивната инстанция е изложила подробни съображения не само, че пострадалото лице е нарушило правилата за движение по пътищата, но и че това е допринесло за настъпване на вредоностния резултат, изхождайки от конкретно установените, а не предполагаеми обстоятелства по делото. Изводът на решаващия състав не е изграден само въз основа на факта, че пострадалото лице е водач на автомобила и не е ползвало предпазен колан, както се поддържа от касаторите, а е мотивиран и с факта, че гръдната травма не би настъпила, а от там и смъртта на пострадалия водач на МПС, ако беше ползвал колан, съобразно установеното от приетите по делото експертизи. Размерът на обезщетенията е определен на база на всички значими за тях обстоятелства, съобразно ППВС № 4/68г и формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, според която при причиняване на смърт за обезщетението за неимуществени вреди от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия. Решаващият състав е отчел и обществено икономическите обстоятелства, вкл. застрахователните лимити, които са само индиция за икономическите отношения.
Първи въпрос не може да обуслови допускането на касационния контрол, тъй като в съответствие с практиката на ВКС в мотивите си съдът е посочил кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, като е обсъдил доводите и възраженията на страните.
Пети въпрос е неотносим към спора, тъй като е задавен във връзка с алкохолното опиянение на пострадалия, за което, противно на твърдението на касаторите, въззивният състав е приел, че се установява от СМЕ, че не е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
С оглед горното, не се доказва осъществяването на наведената предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не намира проявление и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като не се установява противоречие на атакувания акт с цитираната в жалбата практика на СЕС относно неделимостта на мотивите от диспозитива на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 674 от 21.03.2019 г., по в. гр. дело № 2484/2018 г. на Апелативен съд – София в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.