О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
София, 22.03.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 938 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Обединение „У. – С. 2007” чрез адвокат Д. Т. срещу решение № 240/13.05.2011 г. на Пловдивски апелативен съд /П./ по т.д. № 211/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [община], [населено място] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Пазарджишки окръжен съд /ПОС/ е предявен иск от Обединение „У. – С. 2007” срещу [община] с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.258 ЗЗД за заплащане на 276 026.09 лв. – стойност на извършени и неизплатени СМР на обект „Реконструкция на път – транспортна инфраструктура, прилежащ мост на р. Т. в района на местност „Крантовица”, финансиран от Европейския съюз чрез програма ФАР по договор за строителство от 12.04.2008 г. със законна лихва от 18.06.2010 г. Искът е отхвърлен от ПОС, чието решение е потвърдено от П.. П. е възприел установената и приета от ПОС фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи. Приел е, че в случая ищецът е сключил договор с общината след проведен открит конкурс за възлагане на малка обществена поръчка с предмет „Реконструкция на път – транспортна инфраструктура, прилежащ мост на р. Т. в района на местност „Крантовица”, като изпълнението на договора е финансирано от Европейския съюз чрез програма ФАР. Договорът е сключен по предложената от изпълнителя цена, включваща всички разходи по изпълнение на обекта на поръчката и тази цена е образувана въз основа на анализни цени на отделните видове СМР, ценови показатели, количествено-стойностна сметка. Изпълнителят не е офертирал допустими непредвидени разходи върху СМР преди и след определянето му за победител на поръчката, при което П. е приел, както и ПОС, че договорът е сключен при твърда цена на поръчката, която е изплатена изцяло с дължимия ДДС. Исковата претенция включва стойност на СМР извън договорените и платените, поради което П. е приел, че тя е неоснователна с оглед така сключения договор, имащ силата на закон за сключилите го – чл.20а ЗЗД. П. е приел още, че в случая е относима и забраната на чл.43 ал.1 ЗОП за изменения на договор за обществена поръчка, както и обстоятелството, че договорът е изпълнен от ищеца много след договорения срок.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси:
1. Дължи ли се възнаграждение за допълнителни СМР, невключени в цената на договора, ако същите са се наложителни в процеса на строителството, за да бъде изграден процесния обект?
2. Доводи във връзка с приетото за приложение на чл.43 ал.1 ЗОП, без да се формулира конкретен въпрос.
3. Как се отразява процедурата по възлагане на обществени поръчки, която включва административноправни и гражданскоправни елементи на характера на договора за изработка и следва ли тази гражданскоправна сделка, както и свободата на договаряне, да бъдат ограничавани от административната процедура, част от която е договорът за изработка, както и равни ли са правата на страните по договора и представляват ли тези страни равнопоставени субекти?
Разрешението на първия въпрос е фактологично обусловено от установеното и приетото във връзка с предложението на изпълнителя, с оглед на което е сключен процесният договор, договорената твърда цена и липсата на каквито и да е данни по делото по време на поръчката или след това ищецът-изпълнител да е офертирал допустими непредвидени разходи върху СМР. С оглед на така сключения договор и установените обстоятелства по изпълнението му е приета неоснователност на претенцията на договорно основание. В този смисъл, разрешението на така формулирания въпрос по т. 1 не е обуславящо изхода на спора извън приетата и установена фактическа обстановка във връзка със сключване и изпълнение на договора.
В т. 2 касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК– основна предпоставка за достъп до касация. Навежда довод във връзка с приложението на чл.43 ал.1 ЗОП, без да го конкретизира. Следва да се посочи, че П. се е позовал на разпоредбата на чл.43 ал.1 ЗОП като допълнително основание във връзка с извода му за неоснователност на претенцията по сключен договор по правилата на ЗОП при твърда цена, без каквито и да било данни по делото да е искано или допуснато изменение му. Ето защо и този въпрос не е обуславящ изхода на спора.
Въпросът по т. 3 е теоретичено поставен, не е обсъждан и разрешен в тази конкретика от П.. Щом това е така, този въпрос, както е формулиран, не е обуславящ изхода на спора и не представлява основание за достъп до касация.
Независимо от гореизложеното за въпросите на касатора, липсва и допълнителен критерий за селекция – представената съдебна практика е по обективно неидентични казуси и не обуславя наличие на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК. Не обуславя наличие на такъв критерий за селекция и определение по чл.288 ГПК /определение № 684/30.10.2009 г. на ВКС/, нито въззивни решения, за които няма доказателства да са влезли в сила /р. № 82/19.05.2009 г. на Видински ОС и р. № 997/14.07.2009 г. на Софийски АС/ – т.1 и т.2 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Касаторът не излага конкретни съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, а само бланкетното препращане към текста от законовата разпоредба не обуславя приложението й.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на П..
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски за настоящата инстанция в размер на 9600 лв. /договор за правна защита и съдействие и фактура/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 240/13.05.2011 г. на Пловдивски апелативен съд по т.д. № 211/2011 г.
ОСЪЖДА Обединение „У. – С. 2007” със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], БУЛСТАТ №[ЕИК], представлявано от [фирма] с управител инж. С. Л., да заплати на [община], [населено място] обл. Пазарджик, [улица], БУСТАТ №[ЕИК], сумата 9600 лв. /девет хиляди и шестстотин лева/, представляваща разноски по делото пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.