О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
София, 23.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1731 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.247 и чл.248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 9468 от 06.11.2019 г. на адвокат М. Г. за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 496/30.10.2019 г. по настоящото дело, в частта, с която е посочено името на адвоката, на когото се присъжда възнаграждение по чл.47, ал.6 ГПК, както и по молба вх. 9923/20.11.2019 г. на „Перун-91“ ООД в частта за присъдените разноски.
По първата молба:
Адвокат М. Г. сочи, че в диспозитива на определението погрешно е посочено името на адвокат М. П. като особен представител на Ф. П., вместо нейното име – М. Г..
Ответникът в производството „Перун-91“ ЕООД не взема становище по молбата.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
Основното производство по делото е по чл.288 ГПК. То е образувано по касационна жалба на „Перун-91“ ЕООД, която не е допусната до разглеждане по същество. Един от ответниците в това производство Ф. М. П. е бил представляван от адвокат М. Г., назначена на основание чл.47, ал.6 ГПК, а другият ответник – М. Т. П., е представлявана от адвокат М. П.. В диспозитива на определението по чл.288 ГПК неправилно адвокат М. П. е посочена като особен представител на Ф. П., съответно – неправилно на нея е присъдена сумата от 900 лв. възнаграждение по чл.47, ал.6 ГПК, вр. чл. 7, ал.2, т.4 и т.9, ал.3 от Наредба № 1/2004 в размер на 900 лв. Касае се за очевидна фактическа грешка, тъй като посочената сума следва да се присъди на действителния особен представител адвокат М. Г.. Тази грешка следва да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК.
По втората молба:
Молителят счита, че в производството по чл.248 ГПК има право да направи искане за намаляване на присъдените разноски в размер на 1000 лв. за процесуалния представител на ответника М. Т. П. и 900 лв. за особения представител на Ф. М. П.. Позовава се на минималните размери на адвокатските възнаграждения, които били 500 лв. Делото не било от такава фактическа и правна сложност, която да налага завишаване размера на тези възнаграждения.
Адвокат М. П., процесуален представител на ответницата М. Т. П., счита, че молбата следва да се остави без разглеждане, а евентуално – без уважение. С оглед цената на предявения иск минималният размер на адвокатското възнаграждение възлизал на 898,60 лв., но съдът следвало да отчете фактическата и правна сложност, затова заплатеното възнаграждение от 1000 лв. не е прекомерно.
Адвокат М. Г., особен представител на ответника Ф. М. П., също счита, че присъденото възнаграждение от 900 лв. не е прекомерно.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Молбата по чл.248 ГПК е подадена в законния едномесечен срок, поради което е процесуално допустима. Преди постановяването на определението по чл.288 ГПК молителят „Перун-91“ ООД не би могъл да направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответниците, тъй като той не получава препис от отговора на касационната жалба и приложенията към нея. Следователно възражението не е преклудирано и може да бъде направено в производството по чл.248 ГПК.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Предмет на делото е иск по чл.66, ал.1, вр. чл. 33, ал.2 ЗС, предявен от „Перун-91“ ООД срещу Ф. М. П. и М. Т. П.. Цената на този иск е в размер на 22 271 лв., колкото е данъчната оценка на процесния имот. Минималният размер на адвокатското възнаграждение според чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 1198 лв. /830 лв. + 3% х 12271 лв./. Съгласно чл.9, ал.3 от същата наредба, за изготвяне на отговор на касационна жалба размерът на адвокатското възнаграждение е ? от възнаграждението по т.7 или в случая то възлиза на 898,5 лв. Това е и минималният размер, който трябва да съобрази съдът. Спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото присъдените възнаграждения от 1000 лв. и 900 лв. не са прекомерни и не следва да бъдат намалявани. Неоснователен е доводът на молителя, че съдът следва да приеме за минимум на адвокатското възнаграждение сумата от 500 лв., която е посочена в чл.9, ал.3 на Наредба № 1/2004 г. Това е абсолютен минимум, под който възнаграждението не може да пада, дори когато е по-ниско от размера, изчислен при съобразяване на чл.9, ал.3, вр. чл.7 от Наредбата. В настоящия случай изчисленият размер по чл.9, ал.3, вл. чл. 7 надвишава 500 лв., затова не може да се определя абсолютният минимум.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 496/30.10.2019 г. по гр. д. № 1731/2019 г. на ВКС, I-во г.о., като в абзац втори, ред 5 и 6, вместо израза“ адвокат М. И. П., като особен представител на Ф. М. П.“ се чете „адвокат М. Г. Г., като особен представител на Ф. М. П.“
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Перун-91“ООД за изменение на определение № 496/30.10.2019 г. по гр. д. № 1731/2019 г. на ВКС, I-во г.о., в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: