О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
София, 24.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Бонка Йонкова
ЧЛЕНОВЕ : Евгений Стайков
Галина Иванова
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 1829/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] – [населено място], против решение №18 от 23.02.2015г., постановено по в.т.д. №315/2014г. по описа на Бургаски апелативен съд.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение съдържа голям брой пороци, част от които обусловят недопустимост на решението и други, които обуславят необоснованост и неправилност, поради множество нарушения на материалния и на процесуалния закон. Твърди се, че обжалваното решение е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният състав не е обсъдил доказателствения материал по делото и не е изложил собствени мотиви съгласно изискването на чл.236 ал.2 ГПК. Сочи се, че в нарушение на чл.266 ал.3 ГПК съдът не е поправил допуснатите процесуални нарушения от първоинстанционния съд във връзка с направеното оспорване от касатора на автентичността на част от писмените доказателства. Излагат се аргументи за необоснованост на решението с оглед преценката на доказателствата и неприемането на направеното искане от касатора за признаване на единадесет обстоятелства за безспорни, което се е отразило върху доклада по чл.146 ал.1 т.3 и т.4 ГПК.
Оплакванията за неправилност, свързани с нарушение на материалния закон, се основават на неправилно приложение на разпоредбите на чл.223 ал.1 и ал.2 ТЗ, чл.224 ТЗ и чл.227 ал.3 ТЗ, както на разпоредбите чл.24 и чл.25 ал.2 от Устава на [фирма]. Същевременно касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по иск, с който не е бил сезиран, имайки предвид посочената в първоинстанционното решение липса на нищожност на атакуваните решения на дружеството, поради отразяване на вот „въздържал се” при приемането им. В касационната жалба са посочени допуснати нарушения от въззивния съд на материалния закон във връзка с обявяването на дневния ред на Общото събрание на акционерите. Направени са оплаквания за нарушение на процесуалните правила и в частност на чл.236 ал.2 ГПК на решението, в частта му, с която е потвърдено решението на първата инстанция по молбата на ищеца за отстраняване на очевидна фактическа грешка.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставя следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, които групира в седем раздела:
Раздел І.
1. „Длъжен ли е съдът да мотивира решението си, дори когато неговите фактически констатации съвпадат с тези на първата инстанция?“
2.“Разпоредбата на чл. 272 от ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство?“
3.„Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора?“
4.„Разпоредбата на чл. 272 от ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като обсъди събраните доказателства, доводите и възраженията на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство?“
5.„Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност като част от процеса по формиране на правните си изводи?“
Според касаторът посочените въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана вТълкувателно решение №1 от 04.01.2001 г по ГД № 1/2000 г, Т.К. II ТО на ВКС, Решение №134 от 30.12.2013 г по ТД № 34/2013 г, Т.К. II ТО на ВКС, Решение № 157 от 08.11.2011 г по ТД №823/2010 г, Т.К. II ТО на ВКС, Решение № 241 от 17.10.2012 г по ТД №850/2011 г, Т.К. II ТО на ВКС, Решение № 230 от 11.02.2013 г по ТД №1090/2011 г, Т.К. II ТО на ВКС, Решение № 212 от 01.02.2012 г по ТД №1106/2010 г, Т.К. II ТО на ВКС, Решение № 202 от 21.12.2013 г по ТД №866/2012 г, Т.К. II ТО на ВКС, Решение № 36 от 24.03.2014 г по ТД №2366/2013 г, Т.К. II ТО на ВКС и Решение № 117 от 12.08.2013 г по ТД №921/2012 г, Т.К. I ТО на ВКС.
Раздел ІІ.
6. „Длъжен ли е въззивният съд, в изпълнение на възложените му правомощия, да поправи изследва, обсъди и поправи процесуалните грешки на първоинстанционния съд, за които изрично е бил сезиран във въззивната жалба?“.
Според касатора въпросът е решен в противоречие с Решение № 971 от 09.01.2014 г по ТД №971/2012 г, Т.К. II ТО на ВКС, Решение № 65 от 30.07.2014 г по ТД №1656/2013 г, Т.К. II ТО на ВКС, Решение № 243 от 30.07.2013 г по ГД №479/2012 г, Т.К. IV ГО на ВКС, Решение № 764 от 19.01.2011.г по ГД №1645/2009 г, Т.К. IV ГО на ВКС, Решение № 196 от 11.04.2012 г по ТД №994/2010 г, Т.К. II ТО на ВКС, Решение № 68 от 08.09.2014 г по ТД №3610/2013 г, Т.К. II ТО на ВКС, Решение № 272 от 05.07.2011 г по ГД №1047/2010 г, Г.К. II ГО на ВКС, Решение № 55 от 03.04.2014 г по ТД №1245/2013 г, Т.К. I ТО на ВКС и Решение № 54 от 08.09.2014 г по ТД №3035/2013 г, Т.К. II ТО на ВКС.
Раздел ІІІ.
7. „Как следва да се обективира, респективно докаже, че на първоначално определената дата за провеждане на общо събрание на акционерите на акционерно дружество не е събран необходимия минимален по закон и/или по устав кворум за неговото провеждане, кой следва да обективира/констатира тези обстоятелства и в какъв акт?“
8. „Допустимо ли е лица, които не са акционери в АД или не действат в качеството си на такива, да правят констатации относно наличие на необходимия минимален по закон и/или по устав кворум за провеждане на общо събрание на акционерите на АД?“
В изложението се поддържа, че за тези въпроси е налице противоречива съдебна практика в Решение №13 от 16.01.2012 г по ТД № 1224/2011г. на Апелативен съд П. и Решение от 28.06.2013 г. по Т. 269/2013 г на Окръжен съд Бургас, както и че решаването им ще допринесе за осъвременяване на тълкуването на съдебната практика.
Раздел ІV.
9. „Допустимо ли е съдебното решение в случаите, когато съдът се произнася по непредявен иск?“
10. „Допустимо ли се съдът сам да определя или изменя предмета на делото и обема на търсената защита?“
Сочи се, че посочените въпроси са решени от въззивния съд в противоречие със следната константна съдебна практика на Върховен касационен съд, обективирана в Решение № 16 от 24.03.2011 г по ТД №354/2010 г, Т.К I ТО на ВКС, Решение № 108 от 31.05.2013 г по ТД №527/2012 г, Т.К. II ТО на ВКС, Решение № 107 от 31.05.2013 г по ТД №443/2012 г, Т.К. II ТО на ВКС, Решение №125 от 15.07.2013 г по ГД №14/2013 г, Г.К. II ГО на ВКС, Решение № 428 от 19.10.2010 г по ГД №358/2011 г, Г.К. IV ГО на ВКС, Решение № 119 от 11.07.2013 г по ТД №2843/2013 г, Т.К. I ТО на ВКС.
Раздел V.
11. „Какви са възможните варианти за изразяване на вотове при осъществяване на гласуване по време на общо събрание на акционерите в акционерно дружество ?“
12.„Допустимо и законосъобразно ли е някои от вариантите за изразяване на вотове при осъществяване на гласуване по време на общо събрание на акционерите в акционерно дружество да бъде/бъдат изключени чрез изрично процедурно решение в тази посока?“
13.„Законосъобразно ли е от вариантите за изразяване на вот при
осъществяване на гласуване по време на общо събрание на акционерите в акционерно дружество да бъдат изключени вот „За“ и вот „Против“?“
Сочи се, че по поставените въпроси практически няма съдебна практика и решаването им ще допринесе за създаване на нова съдебна практика по точното прилагане на законите.
Раздел VІ.
14. „Въвежда ли разпоредбата на чл. 223, ал. 4, т. т 5 от ТЗ императивно задължение за конкретно предложение по всяка точка от дневния ред?“
15. „Правилото на чл. 223, ал. 4, т. т 5 от ТЗ изключва ли възможността за упражняване на правото на акционер и на друго предложение, при условията на чл. 223а от ТЗ?“
В изложението се твърди, че посочените правни въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с константната практика на Върховен касационен съд, обективирана в Решение № 216 от 20.01.2014 г по ТД №45/2013 г, Т.К. I ТО на ВКС и Решение № 12 от 07.04.2014 г по ТД №3088/2013 г, Т.К. II ТО на ВКС.
Раздел VІІ.
16.“Следва ли дружеството да изготви и предостави на разположение на акционерите, в срока по чл. 224, ал. 1 от ТЗ, писмени материали в случаите, когато самият закон установява задължение за изготвянето им в писмен вид (напр. годишен доклад за дейността на дружеството – арг. чл.187д и чл.250 от ТЗ; годишен финансов отчет – арг. чл. 248 и чл. 250 от ТЗ; годишен одиторски доклад – арг. 250 от ТЗ )? Какви са последиците за законосъобразността на провеждане на общото събрание, съответно – взетите на него решения, при неизготвяне, съответно – непредоставяне на разположение на акционерите в срока по чл.224, ал.1 ТЗ на писмените материали, за чието изготвяне има изрично посочено законово изискване?“.
По отношение на посочения въпрос касаторът твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, без да се позовава на конкретни решения на ВКС.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество [фирма] – [населено място], в който се поддържа, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Сочи се, че поставените въпроси са бланкетни и хипотетични и не са от значение на изхода на спора. Застъпва се становището, че при повдигане на основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът не обосновава конкретното значение на правните въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че не е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, доколкото поставените в изложението въпроси са решени в съответствие с практиката на ВКС. В отговора на касационната жалба е взето отношение поотделно по всички въпроси, включени в седемте раздела от изложението с позоваване на практика на ВКС по тяхното решаване. Същевременно се излагат съображения за правилността на обжалваното решение по съществото на спора и за липсата на касационни основания по чл.281 т.2 и т.3 ГПК. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховен касационен съд, ТК, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение на Бургаски апелативен съд са потвърдени две решения, постановени по т.д. № 266/2013г. по описа на Бургаски окръжен съд : 1. Решение № 261/05.08.2014г., с което са отхвърлени обективно съединените искове по чл. 74 ал.1 от ТЗ, предявени от [фирма] против [фирма] за отмяна на всички решения на проведеното на 7.05.2014г. Общо събрание на акционерите и 2. Решение № 289/09.10.2014г., с което са отхвърлени като неоснователни молбите на ищеца за поправка на очевидна фактическа грешка и за допълване на основното решение № 261/05.08.2014 г. по т.д. № 266/2013 г. на Бургаски ОС.
В обжалваното решение въззивният съд е посочил, че фактическите отношения между страните са напълно изяснени и са описани в мотивите на първоинстанционното решение. Независимо от това във въззивното решение са изложени мотиви, че съдът е приел е за установено, че на 07.05.2014г. е било проведено годишно Общо събрание на акционерите на ответното дружество [фирма], свикано по инициатива на акционера В. Д. В. при овластяването му с Определение № 241 от 20.02.2013г. по ч.т.д. № 97/2013г. на БОС, с вписан дневен ред. Въззивният състав е посочил, че в изпълнение на определението е била обявена покана в Търговския регистър на 11.03.2013г. за провеждане на Общо събрание на акционерите на [фирма] на 22. 04. 2013 година, с резервни дати за провеждане – 07.05.2013г. и 07.06.2013г. Впоследствие са били публикувани допълнения на дневния ред, съответно на 18.03.2013г. и на 22.03.2013г. от същия акционер, като в деловодството на ответното дружество са били внесени материали във връзка с това допълване. На 15.04.2013г. е било публикувано в Търговския регистър предложение за допълване на дневния ред от [фирма], без да са били депозирани материали за това допълване.
Въззивният съд е посочил, че на първата определена дата – 22.04.2013г. не е било проведено събрание на акционерите. Според представения по делото от ответното дружество списък на акционерите, регистрирали се за участие в това заседание, са били регистрирани акционери, притежаващи 61,77 % от капитала на дружеството, пълномощници на акционери с 0,758 % от капитала. В обжалваното решение е посочено, че ищецът [фирма] не се е бил регистрирал за участие с притежаваните от него 31,95 % от капитала.
Въззивният съд е приел за установено, че събранието на акционерите е било проведено на резервната дата – 07.05.2013г., и че по делото е представен протокол с обсъжданите и приети решения, предмет на исковете на [фирма] по чл.74 ал.1 ТЗ. Посочено е, че дружеството-ищец е участвало на така проведеното Общо събрание на акционерите.
В атакуваното решение въззивният съд е посочил, че разглежда оплакванията на въззивника [фирма] в съотвествие с правомощията си по чл.269 ГПК.
Произнасяйки се по процесуалните оплаквания на въззивника, съставът на Бургаски АС е посочил, че исковете са с правно основание чл.74 ТЗ. Отразено е, че първоинстанционният съд се е произнесъл по направените от страните доказателствени искания, включително и чрез допълване на определението по чл.374 ГПК. Съдът е взел отношение по оплакването на жалбоподателя за липса на произнасяне по оспорените писмени доказателства, представени от ответното дружество към отговора на исковата молба. Посочил е, че по отношение оспорването на автентичността на документи с оглед твърдението, че изявлението не изхожда от посочените за автори лица и оспорване авторството с оглед несъставяне от посочените лица и правото на тези лица да извършват съответните удостоверителни изявления, първоинстанционният съд се е съобразил с противоречието в изявлението на ищеца за оспорване на доказателствата, поради което не е включил оспорването на документите в допълнението на доклада си в съдебното заседание на 03.07.2014г. Въззивният съд е стигнал до извода, че „в конкретния казус нито е налице точна формулировка на оспорването, нито е направено доказателствено искане с оглед на това оспорване и правилно съдът не е го е приел за разглеждане.” Що се отнася до оплакването за неприемане от окръжния съд на направеното искане за признаване на общо 11 обстоятелства за безспорни, въззивният състав е приел, че ответникът в раздел ІІ от представеното становище на 22.05.2014г. е оспорил сочените от ищеца като безспорни факти и че при това положение тези обстоятелства се нуждаят от доказване.
По отношение на твърдението на жалбоподателя, че не са били налице предпоставките на чл.227, ал.3 ТЗ, във връзка с чл.25, ал.2 от Устава на [фирма] за провеждане на процесното Общо събрание при условията на „спадащ кворум“, въззивният състав е посочил, че от доказателствата по делото се установява, че въз основа на Заповед №84/19.04.2013г. на председателя на СД е бил съставен надлежен протокол от назначената от него комисия, която според съда има само организационни функции с оглед регистриране на акционерите и осигуряване технически провеждане на заседанието. В обжалваното решение е посочено, че това не е в разрез с императивните норми на ТЗ относно свикване и провеждане на конкретното заседание на насрочената дата за провеждане на Общото събрание. Не е проведено заседание за Общото събрание на първата обявена дата, но е налице регистрация на акционерите с установяване на необходимия процент от капитала за редовното му провеждане и за това е представен списък на акционерите с подписите на регистриралите се. Комисията е съставила протокол за регистрирания капитал по приложения списък на акционерите, надлежно подписан. Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд не приема тезата на ищеца, че е бил съставен протокол от непроведено заседание.
Въззивният съд е изложил мотиви защо според него не е налице недопустимост на първоинстанционното решение в частта му, с която във втората част на първия диспозитив е отразено, че съдът „намира за доказано, че на редовната дата 22.04.2013г., е липсвал кворум за провеждане на заседанието“. Съдът е приел, че отразеното в диспозитива представлява само аргумент за отхвърляне на иска по чл.74 ТЗ, поради което не е налице произнасяне по непредявен иск.
Във възивното решение са изложени аргументи за неоснователност на исковите претенции по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията, приети на Общото събрание на акционерите на 7.05.2013г. с оглед твърдението за неспазване на процедурата по свикването му по чл. 223 ал.1 и 2 от ТЗ и чл. 24 от Устава. Прието е, че е осъществено правото на акционера В. Д. да поиска свикване на Общо събрание от Съвета на директорите, че искането е било връчено на всеки от членовете на Съвета с покани за заседание на СД на 24.01.2013г. с резервна дата 07.02.2013г., както и че провеждането на това заседание на резервната дата, съставянето на протокол и неподписването му от един член на Съвета, са обстоятелства довели до използване законния ред за свикването му по чл. 223 ал.2 от ТЗ.
Изложени са мотиви защо според въззивният съд не се установява нарушение на разпоредбата на чл.224 ТЗ с оглед изричното заявление на ищеца, че се е снабдил с материалите, съгласно негово искане от 22.03.2013г., които са били на разположение в седалището на дружеството и в наличните канцеларии за неговата дейност. Прието е, че материалите са търсими от самите акционери, с оглед задължението им да участват в работата на Общото събрание и да проявяват инициатива в осъществяване на членствените си права. Отчитайки събраните по делото доказателства и формулировката на претенцията, въззивният съд е дал отговор защо приема за неоснователни твърденията на ищеца за незаконосъобразност на решенията, поради допускане в работата на ОС на лица, които не са вписани в книгата на акционерите.
Въззивният състав е приел, че първоинстанционното решение в частта му, с която се отхвърлят като недоказани исковете за отмяна на решенията като нищожни поради отразяване на вот „ въздържал се“ при приемането им като несъществуващо обстоятелство, не е недопустимо. Изложил е мотиви, , че произнасянето на съда кореспондира с приетите претенции в доклада, представен с определението по чл.374 ал.1 ТЗ.
Във връзка с оплакването на ищеца за нищожност на решението за избор на председател на събранието, поради липса на отразяване на вот за този избор, въззивният съд е приел, че в протокола е отразено проведено гласуване на избор на председател и секретар още в началото на събранието и избирането им е единодушно при 100% от представения капитал. Протоколът съдържа отразяване на гласуването за органи на заседанието. Според съда, това не е неосъществено обстоятелство, защото както провеждането, така и отразяването, се установяват по делото както от съставения протокол, така и от показанията на свидетелката Т.. В обжалваното решение е направен извода, че е налице подложено на гласуване решение за избор на председател и секретар на събранието, с надлежното му отразяване в протокола, както и че по делото не са установени нарушения на разпоредбите на чл. 228 от ТЗ и чл. 232 ТЗ.
Въззивният съд е изложил аргументи във връзка с оплакванията за неправилност на отделните решения на Общото събрание на акционерите, а именно: на решението по т.1, с което е одобрен годишен доклад на СД на ответното дружество за 2012г.; на решението по т.2 , с което е приет доклада на експерт счетоводителя относно проверката и заверката на Г. на дружеството за 2012г.; на решението по т.3 относно одобряване Г. за 2012г. и разпределение на част от печалбата на дружеството за същата година за дивидент в размер на 200 000лв. и изплащане на дивидент в размер по на 20 лв на акция, съразмерно с номиналната стойност на притежаваните акции; на решението по т.5 относно освобождаване от отговорност на членовете на СД за дейността им през 2012г. като е препратил на основание чл.272 ГПК и към мотивите на първоинстанционното решение. Обсъдени са аргументите на жалбоподателя за неправилност на решенията по обявения допълнително дневен ред на 18.03.2013г., по допълнително обявения дневен ред на 22. 03. 2013г. и по предложението за дневен ред на ищеца от 15.04.2013г., невключен за разглеждане на събранието.
В обжалваното решение съдът е изложил мотиви за неоснователност на въззивната жалба против Решение № 289/09. 10. 2014г., с което са отхвърлени като неоснователни молбите на ищеца за поправка на очевидна фактическа грешка и за допълване на основното решение № 261/05.08.2014 г. по т.д. № 266/2013 г. на Бургаски ОС.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване, поради недопустимост на въззивното решение в частта му, с която се отхвърлят като недоказани исковете за отмяна на всички решения на Общото събрание на акционерите от 7.05.2013г. като нищожни, поради отразяване на вот „въздържал се” при приемането им. В т.4.4 от касационната жалба евентуалната недопустимост на въззивното решение е обоснована с твърдението на касатора, че с посочения диспозитив, съдът се е произнесъл по иск, с който не е бил сезиран. Отделно в тази връзка касаторът е поставил в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК два въпроса, относими за допустимостта на въззивното решение, а именно:. 9.„Допустимо ли е съдебното решение в случаите, когато съдът се произнася по непредявен иск?“ и 10. „Допустимо ли се съдът сам да определя или изменя предмета на делото и обема на търсената защита?“.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/2010г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009 на ВКС,ОСГТК касационния състав следи служебно за евентуалната недопустимост на въззивното решение и дължи произнасяне, независимо от наличието или липсата на поставени въпроси по чл.280 ал.1 ГПК. В абзац 4 от диспозитива на решение №261/5.08.2014г. на БОС /потвърдено с обжалваното въззивно решение/ е посочено, че „съдът отхвърля като недоказани исковете [фирма] срещу [фирма] за отмяна на всички решения на ОСА, проведено на 7.05.2013г. като нищожни, поради отразяване вот „въздържал се” при приемането им. К. състав намира, че потвърждавайки първоинстанционното решение, въззивният съд не е допуснал произнасяне по непредявен иск, тъй като в исковата молба ищецът изрично е заявил, че ”при провеждане на събранието не е провеждан вот „въздържали се”, поради което записаното в този смисъл в различните решения но ОСА е неосъшествило се обстоятелство – основание за отмяна на всяко едно от тези решения.” Впоследствие в т.1.4 от искането на ищеца от 21.03.2013г. изрично е посочено като четвърто основание за отмяна на решенията, че при провеждането на ОСА липсва и не е проведен изричен вот „въздържали се”, при никое от осъществените гласувания. Претенцията на ищеца за отмяна на решенията във връзка с липсата на провеждане на вот „въздържал се” е отразена и в определението на съда от 20.02.2014г., което не е оспорено от ищеца в писменото му становище, депозирано на 15.05.2014г. В тази връзка касационният състав намира, че претенцията на отмяна на решенията на ОСА на посоченото основание, е била включена от ищеца в предмета на спора и не е налице произнасяне от страна на съдилищата по непредявен иск.
Не е налице евентуална недопустимост на решението в частта му, с което се потвърждава първоинстанционното решение за отмяна на решенията на ОСА, поради незаконосъобразност на начина на свикване на събранието /абзац 1 от диспозитива/. Посочвайки, че съдът намира за доказано, че на редовната дата 22.04.2013г. е липсвал кворум за провеждане на заседанието, съгласно чл.25 от Устава на дружеството, първоинстанционният съд не се е произнесъл „плюс петитум”. Втората част от абзац 1 от диспозитива на първоинстанционното решение представлява аргумент за отхвърляне на иска по чл.74 ТЗ и няма правноустановително действие. Аналогично настоящият състав не констатира наличие на вероятна недопустимост на въззивното решение и по отношение на други части от решението, посочени в касационната жалба. Поставените от касатора въпроси №9 и №10, не могат да обосноват допускане на касационно обжалване и на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК като неотносими за спора, доколкото, както бе посочено по-горе, в случая не е налице нито произнасяне по непредявен иск, нито самостоятелно определяне или изменение предмета на делото от страна на съда.
К. състав намира, че не може да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение с оглед поставените от касатора въпроси в раздел І от изложението: 1.„Длъжен ли е съдът да мотивира решението си, дори когато неговите фактически констатации съвпадат с тези на първата инстанция?“,2. „Разпоредбата на чл. 272 от ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство?“, 3.„Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора?“, 4.„Разпоредбата на чл. 272 от ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като обсъди събраните доказателства, доводите и възраженията на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство?“ 5.„Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност като част от процеса по формиране на правните си изводи?“. И петте поставени въпроса не са обуславящи за изхода на спора по смисъла на т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009 на ВКС,ОСГТК, тъй като въззивният съд е мотивирал решението си, подложил е на самостоятелна преценка доказателствата, обсъдил е защитните тези на страните, изложил е собствени фактически и правни изводи, приложил е разпоредбата на чл.272 ГПК чрез препращане към конкретни мотиви на първоинстанционното решение. Следва да се има предвид, че при произнасянето си по въпросите, свързани с правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд в съответствие с разпоредбата на чл.269 ГПК, предвиждаща ограничен въззив, се е ограничил от посочените от въззивника оплаквания.
Въпрос №6 от раздел ІІ от изложението: „Длъжен ли е въззивният съд, в изпълнение на възложените му правомощия, да поправи изследва, обсъди и поправи процесуалните грешки на първоинстанционния съд, за които изрично е бил сезиран във въззивната жалба?“ също не отговаря на характеристиката на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК като предпоставка за допускане на касационно обжалване. Въпросът е зададен общо, без в него се конкретизира неправилното процесуално действие. Същевременно следва да се отбележи, че нарушението на съдопроизводствените правила обуславя неправилност на решението, преценката за наличиено на която, е извън правомощията на касационния състав в производството по чл.288 ГПК по допускане на касация.
Въпросите от раздел ІІІ от изложението: 7.„Как следва да се обективира, респективно докаже, че на първоначално определената дата за провеждане на общо събрание на акционерите на акционерно дружество не е събран необходимия минимален по закон и/или по устав кворум за неговото провеждане, кой следва да обективира/констатира тези обстоятелства и в какъв акт?“ и 8. „Допустимо ли е лица, които не са акционери в АД или не действат в качеството си на такива, да правят констатации относно наличие на необходимия минимален по закон и/или по устав кворум за провеждане на общо събрание на акционерите на АД?“ не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, тъй въпросите са зададени общотеоретично и в тях не е е направена конкретната връзка с конкретния спор. Съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009 на ВКС,ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Изложените от касатора мотиви за съображенията, поради които поставя съответния въпрос, не са част от самия въпрос. Отговорите на въпросите относно това как се следва да се обективират и доказват определени обстоятелства, респ. относно това кой може да прави констатации за липсата на кворум, са обусловени от конкретна преценка на конкретни факти. В тази връзка и двата въпроса нямат характер на значими въпроси по чл.280 ал.1 ГПК за изхода на конкретното дело.
По същите съображения не могат да обосноват допускане на въззивното решение до касация и въпросите в раздел V от изложението: 11. „Какви са възможните варианти за изразяване на вотове при осъществяване на гласуване по време на общо събрание на акционерите в акционерно дружество ?“, 12.„Допустимо и законосъобразно ли е някои от вариантите за изразяване на вотове при осъществяване на гласуване по време на общо събрание на акционерите в акционерно дружество да бъде/бъдат изключени чрез изрично процедурно решение в тази посока?“ и 13.„Законосъобразно ли е от вариантите за изразяване на вот при
осъществяване на гласуване по време на общо събрание на акционерите в акционерно дружество да бъдат изключени вот „За“ и вот „Против“?“. Посочените три въпроса не са включени в предмета на спора и не са обусловили правните изводи на съда. Въпросите, по начина по който са зададени, не са обсъждани от въззивният съд и не са от значение за формиране на решаващата му воля.
Общо теоретични и неотносими за конкретния правен спор по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК са въпросите по раздел VІ от изложението: 14.„Въвежда ли разпоредбата на чл. 223, ал. 4, т. 5 от ТЗ императивно задължение за конкретно предложение по всяка точка от дневния ред?“ и 15.„Правилото на чл. 223, ал. 4, т. 5 от ТЗ изключва ли възможността за упражняване на правото на акционер и на друго предложение, при условията на чл. 223а от ТЗ?“. Въззивният съд не е разглеждал исковите претенции въз основа на доводи на ищеца за липса на конкретизация в поканата за свикване на Общото събрание на акционерите. Без да се повтарят мотивите на въззивното решение, следва да се отбележи, че въззивният съд не е обосновал своите изводи за липса на нарушения при свикването на Общото събрание на акционерите, с приложението на разпоредбите на чл.223 ал.4 т.5 и чл.223а ТЗ, чието тълкуване се иска с поставените въпроси.
Поставените от касатора въпроси в раздел VІІ от изложението: 16.“Следва ли дружеството да изготви и предостави на разположение на акционерите, в срока по чл. 224, ал. 1 от ТЗ, писмени материали в случаите, когато самият закон установява задължение за изготвянето им в писмен вид (напр. годишен доклад за дейността на дружеството – арг. чл.187д и чл.250 от ТЗ; годишен финансов отчет – арг. чл. 248 и чл. 250 от ТЗ; годишен одиторски доклад – арг. 250 от ТЗ )? Какви са последиците за законосъобразността на провеждане на общото събрание, съответно – взетите на него решения, при неизготвяне, съответно – непредоставяне на разположение на акционерите в срока по чл.224, ал.1 ТЗ на писмените материали, за чието изготвяне има изрично посочено законово изискване?“ не представляват въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, въз основа на които да може да бъде допуснато касационно обжалване. И двата въпроса се основават на твърдението на касатора, че писмените материали, свързани с дневния ред на общото събрание не са били изготвени и не са били на разположение на акционерите. Както бе посочено по-горе на базата на доказателствата по делото и на изричното заявление на ищеца, че се е снабдил с материалите, съгласно негово искане от 22.03.2013г. въззивният съд е приел, че писмените материали са били на разположение на ищеца, както и на останалите акционери в седалището на дружеството и в наличните канцеларии за неговата дейност, които са могли да бъдат потърсени. Правилността и обосноваността на този извод не могат да бъдат проверявани в производството п