О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
гр.София 26.04. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№283/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. И. К. против решение №8558/25.11.2016г. по в.гр.д.№3324/16г. на Софийски градски съд , с което след отмяна на решение от 30.12.15г. по гр.д.№18314/13г. по описа на Софийски районен съд е осъдена да заплати на [фирма] на основание чл.59 ЗЗД сумата 5400 лв.,ведно със законната лихва и разноски.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд,обусловили крайния резултат по делото, поради несъобразяването им с материалния закон.
Ответникът [фирма] възразява срещу сочените от касатора основания за допускане на решението на САС до касационно обжалване и оспорва по същество изложените в касационната му жалба доводи за неправилност на същото.
Съставът на Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да постанови атакуваното решение , СГС е приел като безспорно установени фактическите обстоятелства по нареден на 26.01.2010г. от К. превод на 5400 лв. от личната й банкова сметка при [фирма] в полза на търговско дружество; погрешно извършено дебитиране на сумата вместо от нейната сметка – от сметката на друго физическо лице, която впоследствие е била заверена от банката със същата сума за възстановяването й.От това,че банковата сметка на ответницата по делото никога не е била задължавана,а задължението й за плащане към третото лице по нареждането е било изпълнено за сметка на банката,съдът е направил извод,че К. е спестила разход в размер на паричната сума,с която и се е обогатила,а ищцовата банка се е обеднила със същата сума.Връзката между обедняването и обогатяването /при липса на необходимост тя да е причинно-следствена/ съдът е обосновал с факта на възстановяването от страна на ищеца на сума,която първоначално е следвало да бъде заплатена от ответницата.Прието е наличие на всички елементи на института на неоснователното обогатяване,като възраженията на въззиваемата за отговорност на банката за неточно изпълнение на платежната операция,основани на чл.68 от ЗПУПС,са намерени за неоснователни по съображения,че тази отговорност е спрямо платеца /наредителя/ при превод по сметка,различна от посочената такава на получателя,каквато хипотеза в конкретния случай не е налице.
В приложеното към касационната жалба изложение на основанията по чл.284 ал.1 т.3 ГПК касаторът твърди,че с решението си въззивният съд се е произнесъл по следните материално-правни въпроси от значение за изхода на делото: Налице ли е връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника,когато ответникът е предоставил на ищеца вярно и точно платежно нареждане за извършване на паричен превод ,а ищецът е извършил превода от сметка на трето лице без знанието и съгласието му при условията на грешка и при липса на единство на фактическия състав между нареждането и грешката? и Дали връзката между валидно извършеното нареждане на паричен превод от ответника, допуснатата от ищеца грешка, възстановяването на паричната сума от ищеца на третото засегнато лице,произтичат от един или от няколко общи юридически факта в съответствие с тълкуванието,дадено в т.5 на ППВС №1/28.05.1979г.? Посочени са в изложението като допълнителни критерии за допустимост на касационно обжалване и трите хипотези по чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК.
Касационното обжалване на въззивното решение се допуска, съгласно чл.280 ал.1 ГПК,когато с него е разрешен материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода на делото при наличие на някоя от допълнителните предпоставки на т.т.1,2 или 3 от същия член. Съгласно указанията,дадени в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС от значение за изхода на делото е този правен въпрос,който е бил включен в предмета на спора от страните и е обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело.Нямат характер на правни въпросите,които са от значение за правилността на обжалваното въззивно решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за обсъждане на събраните по делото доказателства,тъй като това не е предмет на производството по чл.288 ГПК.
Формулираните от касатора въпроси не обосновават приложимост на общия критерий за правни такива по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с указанията в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,тъй като са изцяло от фактологичен характер. Отговорът на тях изисква преценка за правилността на изложените от въззивния съд мотиви /доколко действително при възприетите като осъществени по делото факти е налице връзка между обедняването и обогатяването и доколко тази връзка произтича от общ факт или обща група факти/.
Независимо от липсата на въпрос,който да покрива общия критерий за допустимост,установен с разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК и , което , съгласно указанията в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,е самостоятелно основание да бъде отказан достъп до касационен контрол, съставът на ВКС , ТК , първо отделение не констатира наличие и на който и да е от посочените от касатора допълнителни такива. Същите само са цитирани формално,без да са обосновани съобразно указанията в ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Единствено посоченото /очевидно , свързващо се с критерия по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК/ при формулировката на втория въпрос, ППВС №1/28.05.1979г., не може да бъде обвързано с противно разрешение на въпроса, така,както е поставен /предвид казуистичния му характер/ и по този начин не би могло да обуслови допускане на касационно обжалване. Касаторът не е посочил,нито представил влезли в сила съдебни решения на други съдилища,разрешаващи противоречиво спрямо решението на въззивния съд един и същ правен въпрос,обусловил изхода на делото,поради което не е обосновано и приложението на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Същото се отнася и до хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,която в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът само е цитирал,без да се съобрази и изложи обосновка, съобразно постановките на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,свързана с нужда от създаване на практика за попълване на празноти в закона,отстраняване на неяснота в конкретно посочени правни норми, промяна на създадена неправилна съдебна практика или нужда от промяната й поради изменения в законодателството или обществените условия.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да постанови определение,с което да откаже допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.25а ал.3 НЗПП в полза на ответника по касационната жалба [фирма] следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №8558/25.11.2016г. по в.гр.д.№3324/16г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Р. И. К. с ЕГН [ЕГН],живуща в [населено място] [улица] ет. да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК],седалище и адрес на управление [населено място] [улица] юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.