1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
София, 27.04.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1118 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Р. /България/”ЕАД, [населено място] против Определение № 53 от 10.02.2015г. по ч.в.т.д.№ 33/2015г. на Апелативен съд Б., с което е отменено постановеното по реда на чл.638,ал.3 ТЗ Определение № 1265 от 11.11.2014г. по т.д.№ 203/2013г. на ОС Бургас и вместо него е постановено друго, с което е оставено без уважение искането на банката съдът да разреши продължаване на изпълнителните действия по изп.дело №№ 1076/2012г. и 1077/2012г. на ЧСИ Д. Н..
Искането е за обезсилване на определението като процесуално недопустимо и прекратяване на частното въззивно производство. Поддържа се, че е приложима разпоредбата на чл.274,ал.3,т.1 ГПК, тъй като с атакуваното определение, независимо че не са били налице предпоставките по чл.613а,ал.3 ТЗ във вр. с чл.274,ал.1 ГПК за инстанционен контрол по отношение на определение по чл.638,ал.3 ТЗ на съда по несъстоятелността, въззивната инстанция се е произнесла по същество, отменяйки първоинстанционния акт и е оставила без уважение искането по чл.638,ал.3 ТЗ на обезпечения кредитор „Р. /България/”ЕАД. Жалбоподателят счита за неправилен извода на апелативния съд, че определението по чл.638,ал.3 ТЗ е преграждащо както за изпълнителното производство, така и за производството по несъстоятелност. Поддържа, че това становище противоречи на практиката на ВКС, поради което е постановен недопустим акт, с който е упражнен инстанционен контрол върху влязъл в сила съдебен акт.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК /противоречие на обжалваното с определенията по ч.т.д. №3420/2013г., ч.т.д. №965/2014г. и двете на 2 т.о. и по ч.т.д.№ 4550/2013г. на 1 т.о./ се иска допускане на частното касационно обжалване по въпросите: 1/Определението на съда по несъстоятелността по чл.638,ал.3 ТЗ с уважителен диспозитив има ли значение за самото производство по несъстоятелност, респ.въздейства ли преграждащо върху развитието му и може ли този акт да бъде предмет на самостоятелен инстанционен контрол по реда на чл.613а,ал.3, във вр. с чл.274,ал.1,т.1 ГПК; 2/ Искането по реда на чл.638,ал.3 ТЗ на обезпечения кредитор за продължаване на производството по реализация на неговото обезпечение, част ли е от самото производство по несъстоятелност, съответно актът по чл.638,ал.3 ТЗ, с който това искане е уважено, може ли да бъде предмет на самостоятелен инстанционен контрол по реда на чл.613а,ал.3, във вр. с чл.274,ал.1,т.1 или т.2 ГПК. Алтернативно се иска допускане на обжалването по същите процесуалноправни въпроси на основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Отговор на частната касационна жалба не е постъпил в срока по чл.276 ГПК.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
За да бъде извършена преценка за допустимостта на обжалвания съдебен акт, който макар и да не е съобразен с практиката на ВКС, е необходимо насочената срещу него частна касационна жалба да е допустима. По съображенията, по които жалбоподателят счита, че апелативният съд не е следвало да разгледа и да се произнесе по същество по частната жалба срещу поставено по реда на чл.638,ал.3 ТЗ определение на съда по несъстоятелността, на същото основание не би била допустима и настоящата частна касационна жалба. Така както банката обосновава необжалваемостта на определението по чл.638,ал.3 ТЗ на съда по несъстоятелността, от същите аргументи произтича и необжалваемостта пред ВКС на произнасянето на въззивния съд по същество по искането за продължаване на действията по изпълнителното дело. Формираната от ТК на ВКС последователна практика е за необжалваемост на определението на съда по несъстоятелността по искането по чл.638,ал.3 ГПК, с което е разрешено или отказано продължаването на изпълнителните действия по спряно изпълнително производство срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността. Това становище, споделяно и от настоящия състав е аргументирано с разпоредбата на чл.613а,ал.1 и ал.3 ТЗ: обжалваемостта и на двете групи определения е регламентирана от общите изисквания и предпоставки на чл.274,ал.1 ГПК-да бъде изрично призната възможността за атакуването му или да е преграждащо производството по несъстоятелност, каквато характеристика актът по чл.683,ал.3 ТЗ няма. От това произтича и квалификацията на последния по чл.253 ГПК, от което следва възможността страната да сезира съда по несъстоятелността с ново искане за разрешаване продължаване действията по спряното на основание чл.638,ал.1 ТЗ изпълнително производство.
Частната касационна жалба като недопустима-насочена срещу неподлежащ на обжалване акт, следва да бъде оставена без разглеждане.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане частната касационна жалба на „Р. /България/”ЕАД, [населено място] против Определение № 53 от 10.02.2015г. по ч.в.т.д.№ 33/2015г. на Апелативен съд Б..
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок с частна жалба пред друг състав на ТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.