О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
гр. София, 27.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, III гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията ПЪРВАНОВА ч. гр. дело № 6870 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 8773 от 27.09.2013 г. на Н. Г. В., чрез адв. С. Б. срещу определение № 370 от 30.07.2013 г. по гр. д. № 1750 по описа за 2013 г. на Върховен касационен съд, I г.о., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба срещу определение № 20055 от 10.12.2012 г., постановено по гр. д. № 12380 от 2012 г. на Софийски градски съд, VI-10 състав.
Жалбоподателят е изложил доводи за неправилност на определението.
Ответникът [фирма] не изразява становище по частната жалба.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г.о., констатира, следното:
С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна касационна жалба срещу определение на въззивния съд, с което е оставено в сила разпореждане от 13.02.2012 г. по гр. д. № 3901 от 2012 г. на Софийски районен съд, 36 състав, с което е допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, ал. 3 ГПК. Съставът на ВКС, I г.о. е констатирал, че в случая се касае за определение, което не е от категорията на съдебните актове, подлежащи на касационен контрол, тъй като определенията, с които въззивният съд се произнася по частна жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК не попадат в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК.
С определение от 14.02.2014 г. е спряно производството по настоящото дело до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС. Решението по тълкувателно дело е обявено на 18.06.2014 г.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице хипотезата на т. 8 на тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС и съобразно приетото в нея определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Производството по такива спорове е двуинстанционно.
С оглед горното и поради задължителния характер на посочения тълкувателен акт, обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 370 от 30.07.2013 г. по гр. д. № 1750/2013 г. на Върховен касационен съд, I г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: