3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
гр. София, 28.04.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 693 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 629а ТЗ ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответника [фирма], [населено място], [община], приподписана от адв.. Б. Г., срещу определение № 263 от 16.12.2016г. по в. ч. т. дело № 347/2016г. на Великотърновски апелативен съд, гражданско и търговско отделение, с което след частична отмяна на определение № 401 от 31.10.2016г. по т. дело по несъстоятелност № 42/2016г. на Габровски окръжен съд е допуснато обезпечение на подадената молба с вх. № 3643/21.09.2016г. с правно основание чл. 625 ТЗ от молителя В. И. Д. и Д. Й. П. чрез налагане на обезпечителна мярка „Спиране на изпълнението“ по образуваното изпълнително дело № 20167340401002 по описа на ЧСИ З. Василева, рег. № 734 с район на действие Габровски окръжен съд, по което на публична продан е било изнесено цялото търговско предприятие на [фирма], при внасяне на парична гаранция от молителите в размер на 5 000 лв. – всеки от тях, или общо сумата 10 000 лв. по сметка на Великотърновски апелативен съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон. Поддържа становище, че обезпечителната мярка не е подходяща, тъй като имуществото е продадено с Постановление за възлагане на недвижим имот от 22.11.2016г., независимо, че въззивният съд при постановяване на определението си не е имал данни за това. Релевира доводи, че въззивната инстанция не е съобразила, че изпълнителното дело се води от привилегирован кредитор [фирма], както и че не са налице данни за разпиляване на имуществото. В приложено към частната касационна жалба изложение инвокира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпрос в противоречие с практиката на ВКС и кой се решава противоречиво от съдилищата – в определение № 2260/05.12.2011г. по т. д. № 4170/2011г. на САС и определение № 331/05.04.2011г. по ч. т. д. № 1011/2010г. на ВКС, ТК, II т. о.
В. И. Д. от [населено място] и Д. Й. П. от [населено място] не изразяват становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като въззивното определение не подлежи на касационно обжалване.
Обжалването на постановените от окръжните съдилища в производството по несъстоятелност решения и определения е предмет на самостоятелна правна уредба в Част IV „Несъстоятелност“ на Търговския закон, чиито разпоредби са специални по отношение на разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, уреждащи обжалването на съдебните решения и определения. В разпоредбата на чл. 613а, ал. 1 ТЗ са посочени изчерпателно определенията и решенията на окръжните съдилища в производството по несъстоятелност, които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК – по реда на въззивното и касационното обжалване. Актовете на окръжните съдилища извън посочените в цитираната правна норма подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд съгласно специалната разпоредба на чл. 613а, ал. 3 ТЗ.
Определението на съда по несъстоятелност по чл. 629а ТЗ за допускане на предварителни обезпечителни мерки не е включено в изрично посочените в чл. 613а, ал. 1 ТЗ съдебни актове, т. е. същото не подлежи на обжалване по общия ред на ГПК. Следователно обжалваемостта на това определение се определя съгласно разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, а именно само пред съответния апелативен съд. В този смисъл е трайноустановената практика на ВКС, обективирана в множество определения: определение № 270/01.06.2015г. по ч. т. д. № 1337/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 713/14.10.2014г. по ч. т. д. № 2163/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 122/25.02.2015г. по ч. т. д. № 414/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 611/29.10.2015г. по ч. т. д. № 2889/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 402/14.07.2015г. по ч. т. д. № 1356/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 184/31.03.2016г. по ч. т. д. № 410/2016г. на ВКС, ТК, II т. о. и други.
В конкретния случай първоинстанционното определение по чл. 629а ТЗ е обжалвано пред Великотърновски апелативен съд по реда на чл. 613а, ал. 3 ТЗ. Въззивният съд се е произнесъл по частната жалба по същество, проверил е законосъобразността на определението на Габровски окръжен съд и постановеният от него въззивен съдебен акт е окончателен. Аргументи за обжалваемост на въззивното определение пред ВКС от разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. последно ГПК не могат да се черпят поради това, че процесуалните норми на ТЗ относно несъстоятелността са специални спрямо тези на ГПК.
Предвид липсата на процесуална възможност за касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], [населено място], [община] срещу определение № 263 от 16.12.2016г. по в. ч. т. дело № 347/2016г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.