1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
гр. София, 29.05. 2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 5303 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 4287 от 26.05.2016г. постановено по гр.д. № 14726/2015г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение №І-41-84 от 26.08.2013г. по гр.д. № 69/2012г. на Софийски районен съд, 41 състав и вместо това е осъден С. В. А. да заплати на Л. П. Р. на основание чл.30, ал.3 ЗС сумата 6650 лв., представляваща 1/24 част от ползите за периода 01.04.2008г. – 30.10.2010г. от съсобствен недвижим имот – третата изба, със застроена площ 150,15 кв.м. от обобщена винарска изба и склад към нея на партера на масивната жилищна сграда и сумата 6280 лв., представляваща 1/24 част от ползите /наеми/ за периода 15.05.2009г. – 30.09.2010г. от съсобствени недвижими имоти – построените върху избата магазин с площ 90,70 кв.м. и склад с площ 67,58 кв.м., всички намиращи се в УПИ ІV-7 в кв. 209, местн. Центъра, с адрес: [населено място], [улица], заедно със законната лихва върху сумите от 29.12.2011г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба, подадена от ответника С. В. А., се поддържа неправилност на решението поради нарушения на съдопроизводствените правила. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочи хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като се изтъква, че съдът е нарушил съдопроизводствените правила – не е допуснал представени от касатора доказателства и е извадил от кориците на делото доказателства, събрани в първоинстанционното производство. На второ място, съдът правилно е решил въпроса с квотите в съсобствеността, но се е объркал в сметките – осъдил е касатора да заплати не получените наеми, според квотата му, а почти всичко, което е получил като наем, което е в противоречие с Тълкувателно решение № 7/2012г.
Ответникът по касационната жалба Л. П. Р. счита, че решението не следва да се допуска до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Искът е по чл. 30, ал.3 ЗС за присъждане на полагащата се на ищеца част от наеми за съсобствените имоти, получени от ответника по сключен договор за наем, без участието на ищеца. Въззивното производство е по чл. 294 ГПК. С Решение № 198 от 10.11.2015г. по гр.д. № 2441/2015г. на І г.о. на ВКС е отменено предходно въззивно решение по спора и делото е върнато за ново разглеждане. Касационното обжалване е допуснато по въпроса за срока, в който ответникът може да представи доказателства по предявения срещу него иск. Прието е, разпоредбата на чл.131, ал.3 ГПК изисква от ответника да представи с отговора на исковата молба всички писмени доказателства, с които разполага. Въз основа на това е счетено, че съдът не е следвало да взема предвид данъчната декларация на ответника относно получените наеми, представена извън посочения законов срок, без да е ново доказателство по чл. 266, ал.2 ГПК. Наред с това е изтъкнато, че дори декларацията да е представена своевременно, тя не може да обоснове отхвърлянето на предявения иск – ответникът като наемодател на съсобствена вещ дължи на другия съсобственик, който не е страна по договора, неговата припадаща се част от наема. Съставът на касационния съд е посочил, че срещу ответника С. А. ищецът има вземане в размер на 1/24 част от наема, колкото е припадащата се на този наемодател част от задължението към ищеца. По отношение на възражението, че наемателите не са плащали редовно договорените наеми, са дадени указания за установяване с помощта на вещо лице на реално получения наем за обектите през процесния период /при справка в счетоводството на наемателите/, както и средният месечен наем за същите обекти през този период, който да бъде минималната база, по която искът по чл.30, ал.3 ЗС да бъде уважен. За извършване на тези действия делото е върнато за ново разглеждане.
Софийски градски съд при новото разглеждане е назначил експертиза за установяване на получените наеми от двете дружества – наематели, но тя не е могла да извърши справка в счетоводствата им, тъй като едното дружество е заличено от търговския регистър, а другото не е открито на адреса. Въз основа на втората част от указанията на ВКС е приета експертиза за установяване средния месечен наем като минимална база за уважаване на иска. Посочената от вещото лице средна пазарна наемна цена за магазина е 7 713,99 лв., а за заведението – 10 029,82лв. Въз основа на това съдът е постановил решението за уважаване на исковете в предявените размери, доколкото установената средна пазарна наемна цена ги надхвърля. Приел е за доказано ползването на съсобствената вещ от трети лица в исковия период и е счел, че съсобственикът, който не е получавал полагащата му се част от наемната цена, има право на основание чл. 30, ал.3 ЗС да получи обезщетение за ползата, от която е лишен на база средна пазарна наемна цена. Разгледал е възражението за погасителна давност и е го е намерил за неоснователно, доколкото вземането не представлява наем, а се основава на неоснователно обогатяване и давността е петгодишна.
При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав намира, че такива липсват.
Касаторът не е изпълнил задължението си да посочи правен въпрос, разрешен от съда и определящ за изхода на спора, а формулирането на такъв въпрос съставлява общото основание за достъп до касационно обжалване. Не е обосновано и някое от допълнителните основания по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК, а именно: разрешаването на въпроса в противоречие с практиката на ВКС, решаването му противоречиво от съдилищата или значението му за точното прилагане на закона и развитието на правото. /Виж разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. В изложението на касатора са повторени доводите в жалбата за нарушения на съдопроизводствените правила поради изключване на представени по делото доказателства и за необоснованост поради неточно изчисляване на дължимото обезщетение. Това са основания за касационно обжалване по чл. 281, т.3 ГПК, които не могат да бъдат обсъждани в производството по чл. 288 ГПК. Отделно, въпросът недопустимостта на доказателствата, представени извън срока по чл.131, ал.3 ГПК, е разрешен в отменителното решение на касационната инстанция; той не е обсъждан в решението на въззивния съд, а и не би могъл да бъде пререшаван. Що се отнася до сочената грешка в сметките, такава не е налице. Съдът изрично е посочил, че не взема предвид вариантът на вещото лице М. по данъчната декларация на ответника, като неотносим. А твърденията на касатора за грешка касаят именно съпоставката на декларирания наем от 7367,61 лв. и дължимата 1/24 част от 7354,14лв. Освен това, при определяне размера на претенциите съдът в крайна сметка се е основал не на експертизата на вещото лице М. за получените наеми, а на експертизата на вещото лице К. за средна пазарна наемна цена.
Посоченото от касатора Тълкувателно решение № 7/2012г. на ОСГК разрешава въпроса дали личното ползване на съсобствения имот от един от съсобствениците е предпоставка за основателността на претенцията за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС или от значение е само обстоятелството, че той пречи на останалите съсобственици да ползват общата вещ. Въпросът е напълно неотносим към настоящия спор.
Предвид изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция в размер на 700 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4287 от 26.05.2016г. постановено по гр.д. № 14726/2015г. на Софийски градски съд по касационна жалба на С. В. А..
ОСЪЖДА С. В. А. от [населено място], [улица], ет.1 да заплати на Л. П. Р. от [населено място], [улица], ет.3 сумата 700 /седемстотин/ лева разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: