1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
гр.София,
31.05.2018 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 2062 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение 23.03.2018г. по ч.гр.д.№3738/2018г. на ГС София, с което е потвърдено определение за отказ да бъде изменено решение в частта за разноските.
Частният жалбоподател – Н. М. В., чрез процесуалния си представител поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде уважено искането му за изменение на решение от 14.11.2017г. по гр.д.№15546/2016г. на РС София в частта за разноските.
Ответникът – [фирма] не взема стоновище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по иск на Н. В. срещу – [фирма] за установяване, че същият не дължи сумата 7 152,62 лева – незаплатена топлинна енергия. С решение от 14.11.2017г. по гр.д.№15546/2016г. РС София е признал за установено, че ищецът не дължи исковата сума на ответното дружество, тъй като вземането е погасено по давност, като на ищеца не са присъдени разноски по делото. С молба от 24.11.2017г. Н. В. е поискал съдът да измени постановеното от него решение в частта му за разноските, като му бъдат присъдени разноски в размер на 976,10лева. С определение от 04.01.2018г. РС София е оставил без уважение искането му.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на районният съд, като е приел, че е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК.
В приложено към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че с определението е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС: достатъчно ли е признанието на предявения иск за да се освободи ответника от отговорността за разноски, когато сезирането на съда е условие за упражняване субективно право на ищеца и трябва ли да се позове длъжника на изтекла в негова полза погасителна давност пред кредитора извън съдебно. Моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Позовава се на определение по ч.гр.д.№592/2012г., Іг.о. на ВКС и на решение от 19.06.2013г. по гр.д.№927/2012г.,ІV г.о. на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е дал отговор на въпроса трябва ли да се позове длъжника на изтекла в негова полза погасителна давност пред кредитора извън съдебно в противоречие с посочената от жалбоподателя практика. В цитираното решение , постановено по реда на чл.290 ГПК се приема, че целта на погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански права и на кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Посочва се, че възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което не може да се направи извън исковия процес.
В противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е дал отговор и на въпроса достатъчно ли е признанието на предявения иск за да се освободи ответника от отговорността за разноски, когато сезирането на съда е условие за упражняване субективно право на ищеца. В същата се приема, че предпоставките за недължимост на разноските по делото са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Посочва се, че когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца , признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл.78 ал.2 ГПК.
С оглед на така дадените отговори на поставените за разглеждане въпроси от жалбоподателят Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК , като настоящата инстанция следва да отмени обжалваното определение като неправилно и да разгледа по същество частната жалба.
Частната жалба е основателна.
Въззивният съд , като е потвърдил определението на районният съд, неправилно е приел, че е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК. В случая не са налице предпоставките за недължимост на разноските по делото, които са кумулативни, тъй като сезирането на съда е условие за упражняване на субективното право на ищеца, а именно да се позове на изтекла погасителна давност, което може да стане само в исков процес, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо следва да се уважи искането на частния жалбоподател за изменение на решение от 14.11.2017г. по гр.д.№15546/2016г. на РС София на основание чл.248, ал.1 ГПК, като [фирма] следва да бъде осъдена да заплати на Н. М. В. направените по делото разноски в размер на 976,10лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да заплати на жалбоподателя и сумата 15 лева разноски пред настоящата инстанция, като не следва да се присъждат такива в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение поради липса на доказателства за реално заплатено такова /т.1 ТД№6 /2012г. ОСГТК на ВКС/.
Предвид изложените съображения съдът:
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение 23.03.2018г. по ч.гр.д.№3738/2018г. на ГС София.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Н. М. В. сумата 976,10лева. направените по гр.д.№15546/2016г. на РС С разноски, както и сумата 15 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: