3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
София, 05.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 924 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.255 ГПК.
Образувано по молбата на адв.И. О. – ПАК, като процесуален представител на ТД [фирма], [населено място] за определяне на подходящ срок на Софийски апелативен съд за администриране на подадените от страната молби, наименовани ” за бавност” с вх.№ 9422/2011 год. и № 3966/2012 год., предвид липсата на своевременно произнасяне по заявено от молителя искане по чл.248, ал. 1 ГПК, обективирано в молба вх.№ 7096/09.09.2011 год..
Оплакването на молителя е за необосновано забавено администриране на молбите му, адресирани до ВКС, основани на чл.255 ГПК, поради което иска определяне на срок за приключване „на процедурата по делото”.
Към молбата е приложено становище по чл.255, ал.2 ГПК на съдията докладчик по в.т.д.№ 482/2010 год. на Софийски апелативен съд, в което се изтъква, че определението по чл.248, ал.1 и сл. ГПК, предмет на подадената от молителя молба вх. № 7096/09.09.2011 год. е постановено на 25.01.2012 год. и доколкото подадените от пълномощника на ТД [фирма], [населено място] предходни молби за бавност съдържат единствено искане за администриране на делото до първоинстанционния съд, без въззивното решение да е влязло в сила, то същите не съдържат процесуално действие, което въззивната инстанция необосновано забавя.
Настоящият състав на ВКС, като взе предвид изложените в молбата доводи и оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.257 ГПК, намира следното:
С решение № 1451/05.08.2011 год., постановено по в.т.д.№ 482/2010 год. Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 30.03.2010 год., по гр.д.№ 810/ 2009 год..
С молба вх. на САпС № 7096/09.09.2011 год., основана на чл.248, ал.1 ГПК, ответната по въззивната жалба страна – ТД [фирма], със седалище [населено място], чрез пълномощника си адв. И. О.-ПАК, е поискала да бъде допълнено горепосоченото въззивно решение на Софийски апелативен съд в частта му за деловодните разноски.
С резолюция от 11.10.2011 год. на молителя са дадени указания да представи препис от молбата по чл.248, ал.1 ГПК за насрещната по нея страна, а с резолюция от 01.12.2011 год. на последната- да вземе евентуално становище по същата, в срока по чл.248, ал.2 ГПК.
В първата молба за бавност, подадена от ТД [фирма], чрез адв. И. О. с вх.№ 9422/01.12.2011 год. молителят изразява несъгласие с предприетата от въззивния съд процедура по връчване препис от въззивното решение на втория ответник по въззивната жалба- [фирма], като едновременно с това иска и определяне на срок за произнасяне по молбата му, основана на чл.248, ал.1 и сл. ГПК.
В срока за уведомяване на ответниците по тази молба – на 25.01.2012 год. въззивният съд е постановил съдебен акт, с който се е произнесъл по същество по молбата на ТД [фирма] по чл.248, ал.1 ГПК и който, поради невръчването му на [фирма] не е влязъл в сила.
Или, гореизложеното позволява да се обобщи, че в случая липсва основание да се приеме, че е налице несвоевременно извършено от въззивния съд процесуално действие, обуславящо определяне на срок за осъществяването му, поради което молбата по чл.255 ГПК следва да се остави без уважение.
Що се касае до процесуалните действия, извършени от въззивната инстанция във вр. с връчване на въззивното решение по в. т.д.№ 482/ 2010 год. и определението на Софийски апелативен съд от 25. 01. 2012 год. за неговото допълване в частта за деловодните разноски на страната – [фирма], чиято процесуална законосъобразност всъщност се оспорва от молителя, освен, че същите не са изрично посочени като основание за молбата по чл.255 ГПК, то доколкото правилността им не подлежи на проверка в производството по чл.257 ГПК, евентуалната основателност на оплакването за допуснато нарушение на процесуалния закон в предхождащите настоящата молба, „молби за бавност”, не е самостоятелно основание за определяне на срок за приключване на делото, с влизане на въззивното решение в сила.
Само за прецизност в тази вр. следва да се посочи, че при наличие на съдебен адресат, който е и пълномощник на страната по делото, от адреса на който изпратените съобщения до същата не се връщат, липсва основание за приложението на чл.50, ал.2 ГПК по отношение на последната – ТД.
Водим от гореизложеното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение молбата на ТД [фирма], [населено място], подадена чрез пълномощника му адв.И. О. – ПАК с вх.№ 10886/13.11.2012 год. за определяне на подходящ срок на Софийски апелативен съд за администриране на предходни молби с вх.№ 9422/ 2011 год. и № 3966/2012 год. относно определяне на срок за произнасяне по искането за допълване на възз.т.д.№ 482/ 2010 год. на с. с. в частта за деловодните разноски, обективирано в молба вх.№ 7096/ 09.09.2011 год. на същото ТД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: