1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
София, 07 март 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3696/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат В. Н. – В., срещу въззивно решение от 01.04.2016 г. по гр. дело №1281/2016 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 11.08.2015 г. по гр. дело №25149/2014 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение е признато за незаконно и е отменено извършеното със заповед №100-00-49/12.03.2014 г. на изпълнителния директор на [фирма] уволнение на Д. С. Г., на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ, от длъжността ’’машинен оператор, ППИ” в цех „П. на ПИ” в [фирма], като същата е възстановена на заеманата преди незаконното уволнение длъжност: ’’машинен оператор, ППИ” в цех „П. на ПИ” и дружеството е осъдено да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконно уволнение, за периода 13.03.2014 г.-13.09.2014 г., в размер на 3084.20 лв. със законната лихва, считано от 13.05.2014 г. до окончателното изплащане. Въззивният съд е приел, че процесното ЕР на ТЕЛК не е влязло в сила. За да се изясни дали ищцата е страдала от заболяване, довело до намалена работоспособност, вследствие на което се е достигнало до невъзможност да изпълнява възложената и работа, това обстоятелство трябва да бъде установено със стабилен индивидуален административен акт на компетентния здравен орган. Освен това работодателят не е установил юридическия факт, включен в хипотезата на разпоредбата на чл. 325, ал.1, т. 9 КТ, а именно че при него няма друга работа, подходяща за здравословното състояние на ищцата и тя не се е съгласила да я вземе.
Ответницата по касационната жалба Д. С. Г., със съдебен адрес – [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: може ли съдът да преценява законността на уволнението на основание, което не е посочено в исковата молба; каква е доказателствената сила на частните документи и как се установява от работодателя наличието на определени от него места за заемане от трудоустроени работници или служители; може ли съдът да се произнася по валидността на ЕР на ТЕЛК; може ли работодателят с едностранно изявление да прекрати трудовия договор на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ без заключение на ТЕЛК за липса на подходяща за промененото здравословно състояние на работника или служителя свободна щатна длъжност; представлява ли обжалването на акт за трудоустрояване оспорване на акта и дали отмяната на акта, издаден от некомпетентен орган, води до незаконност на вече извършеното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посочени са и са представени съдебни решения и определения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение от 01.04.2016 г. по гр. дело №1281/2016 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите въпроси са правноирелевантни, защото въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен, тъй като по делото е установено по безспорен начин посоченото в исковата молба основание за незаконност на уволнението – липса на влязло в сила решение на компетентния медицински орган за трудоустрояване. По този начин е съобразена и задължителна съдебна практика, според която решението на ТЕЛК/НЕЛК/ трябва да е влязло в сила, за да е законно прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ. По спора дали определена длъжност е подходяща за работника или служителя по смисъла на чл. 3, ал.1 от Наредбата за трудоустрояване, компетентен да се произнесе е единствено здравният орган, издал предписанието за трудоустрояване. До произнасянето по спора, подлежащият на трудоустрояване работник не е длъжен да заеме предложената му от работодателя длъжност, а отказът му да заеме длъжността не е основание за уволнение по чл.325, ал.1, т.9 КТ. /Решение №195 от 17.09.2014 г. по гр. дело №1997/2014 г. на ВКС, III г.о. и решение №35 от 06.03.2015 г. по гр. дело №3483/2014 г. на ВКС, IV г.о. /
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 960 лв. деловодни разноски за касационната инстанция, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.04.2016 г. по гр. дело №1281/2016 г. на Софийския градски съд
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на Д. С. Г., със съдебен адрес – [населено място], 960 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.