О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
София, 08.12.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 4336/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството по делото е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Хр.М. като пълномощник на Г. Р. Ф. и М. Х. Р., против определението на Софийски градски съд, постановено на 03.07.2017 г. по ч.гр.д. № 7877/2017 г., с което е потвърдено определението на Софийски районен съд от 18.04.2017 г. по гр.д. № 50406/2016 г. за прекратяване на производството по делото поради липса на правен интерес от предявения иск.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателите поддържат, че изводът на въззивния съд за недопустимост на владелческия иск по чл. 75 ЗС поради липса на правен интерес не е съобразен с конкретно установените по делото факти. Считат, че въззивното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за приложимостта на владелческата защита по чл. 75 ЗС в случаите на застрашаване на владението с предприемане на изпълнителни действия върху имота.
Ответната страна не е подала отговор на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателите в настоящото производство са предявили пред районния съд иск за осъждане на ответниците- физически лица да прекратят своите действия, с които нарушават владението им върху описания в исковата молба недвижим имот. Твърдяли са, че са собственици на недвижимия имот на основание договор за продажба на наследство, сключен на 07.10.2011 г., и че от този момент владеят имота явно, спокойно, необезпокоявано и непрекъснато до 03.04.2016 г., когато владението им било нарушено чрез залепване от ЧСИ на уведомление на входната врата на жилището за предстоящ въвод във владение на ответницата И. В.. Посочили са, че насроченият за 21.04.2016 г. въвод е бил отложен от ЧСИ и им е била предоставена възможност в качеството си на трети лица, владеещи имота да защитят правата си по съдебен ред. С определение № 11264 от 15.07.2016 г. по гр.д. № 19099/2016 г. по описа на Софийски районен съд молбата им по чл. 524 във вр. с чл. 523, ал.2 ГПК за спиране на въвода е била оставена без разглеждане като процесуално недопустима по съображения, че изпълнителното основание, въз основа на което е предприето принудителното изпълнение не е влязло в сила съдебно решение, а заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т.3 ГПК, и в тази хипотеза защитата на правата на трети лица, заварени в имота, не е по реда на чл. 524, ал.2 ГПК, а чрез обжалване действията на съдебния изпълнител или чрез предявяване на владелчески иск.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявеният от ищците владелчески иск се явява недопустим поради липса на правен интерес, тъй като владението им върху имота не е отнето и не е нарушено. Приел е, че под „нарушение” по смисъла на чл. 75 ЗС се имат предвид действия и бездействия, с които се отстранява напълно или отчасти фактическата власт на владелеца или се създават пречки за спокойното упражняване на тази фактическа власт. Получаване на съобщение за насрочване на въвод в имота, без такъв да е извършен, не попада в тези хипотези, тъй като само по себе си това действие не накърнява и не отстранява фактическата власт на владелеца.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставения правен въпрос. В практиката на ВКС, на която се позовават касаторите – определение № 479 от 17.08.2009 г. по ч.гр.д. № 178/09 г. на ІV г.о, определение № 174 от 11.03.2013 г. по ч.гр.д. № 1436/2013 г. на ІІІ г.о., се приема, че в случаите, когато изпълнителното основание не е влязло в сила съдебно решение или спогодба, въвод срещу третото лице не може да се извърши, тъй като срещу него няма изпълнителен лист, и че в тези случаи защитата на третото лице срещу процесуално незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител е по реда на обжалването / чл. 435, ал. 4 и 5 ГПК/ или чрез предявяване на владелчески иск. Така изразеното становище е принципно, но от него не следва, че третото лице може да защити правата си с иск по чл. 75 ЗС преди да бъде проведено изпълнение против него, т.е преди владението да бъде отнето от него и предадено на взискателя. Това следва от естеството и характера на владелческата защита. Насрочването на ден и час за извършване на въвода не представлява действие, което изключва, ограничава или смущава фактическата власт на досегашния владелец, тъй като не води до промяна на фактическите отношения. Хипотетичната възможност да бъде осъществен въвод срещу третото лице не обуславя правен интерес от провеждането на владелчески иск.
По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийски градски съд, постановено на 03.07.2017 г. по ч.гр.д. № 7877/2017 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: