4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
София 08.03. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември, две хиляди и десета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело № 766/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. С.,[населено място], подадена от адвокат Л. Г., срещу въззивно решение №89 от 22.01.2010г. по гр. дело № 1513/2009 г. на П. окръжен съд.
Подадена е и насрещна касационна жалба от М. А. И., чрез пълномощника и адвокат Д. П..
Ответникът по касация Х. П. В. оспорва касационната жалба на И. К. С..
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторът И. К. С. твърди, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане и развитието на правото – основание за допускане касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Конкретните въпроси са следните : какъв е характерът на уговорката по т.2 от договора за покупко-продажба по нотариален акт № 923/1970г. и представлява ли договорно задължение за предпочитателно изкупуване; възможно ли е с оглед твърденията и исканията на ищеца да се приеме, че са предявени два иска – с правно основание чл.33,ал.2 ЗС и чл.79 ЗЗД при условията на кумулативност или евентуалност, следва ли с оглед фактическите твърдения да се приеме, че е предявен при условията на евентуалност и иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД, по който съдът е следвало да се произнесе като приеме, че искът по чл.33,ал.2 ЗС е неоснователен; съдът следва ли да тълкува сам и съобразно с всички доказателства по делото действителната воля на страните, изразена в т.2 от договора, съобразно и с другите клаузи.
В насрещната касационна жалба жалбоподателката М. А. И., чрез процесуалния си представител адвокат П.,твърди, че обжалваното решение за правилно, но сочи, че са допуснати процесуални нарушения при назначаване на адвокат Д. П.. Последната не била назначена, съобразно изискванията на ГПК. Счита, че следва да се допусне касационно обжалване на решение на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.Тя е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от 23.02.2007г. по гр.д.№ 842/2005г. на Районен съд – Асеновград, с което е признато по отношение на А. М. Д., М. А. И., С. И. И. и Х. П. В. правото на И. К. С. да изкупи за сумата 1197,20 лева , платима на Х. П. В. недвижим имот : жилищна сграда, представляваща самостоятелен обект № 00702 525.148.002 по кадастралната карта на[населено място], със застроена площ от 43 кв.м., ведно с 45/568 ид.ч. от дворното място, в което е построена, ведно с 45/568 ид.ч. от дворното място, в което е построена. Постановено е друго решение, с което е отхвърлен предявеният от И. К. С. иск по чл.33,ал.2 ЗС – за признаване правото му да изкупи от А. М. Д.,М. А. И. /наследници на починалата в хода на процеса М. Д./, С. И. И. и Х. П. В. за сумата 1197,20 лева недвижим имот – жилищна сграда -№00702 525.148.002 по кадастралната карта, с площ 43 кв.м., ведно с 45/568 ид.ч. от дворното място, в което е построена. С въззивното решение е отменено и решение № 99/11.03.2009г. по гр.д.№ 842/2005г. на Районен съд – Асеновград за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение от 23.02.2007г. по гр.д.№ 842/2005г.. Постановено е друго решение, с което е отхвърлена молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 23.02.2007г. Въззивният съд е приел, че ищецът И. С. твърди наличие на съсобственост на недвижим имот – дворно място и построените в него две жилищни сгради между него и ответниците С. И. и М. Д.. Последните са продали на Х. В. с нотариален акт № №81/2004г. едноетажната жилищна сграда и прилежащите и 45/568 ид.ч. от дворното място без да го предложат за изкупуване на ищеца при същите условия. Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.33,ал.2 ЗС – за изкупуване на процесния имот, предмет на извършената между ответниците покупко-продажба по нотариален акт № 81/2004г. на две основания – чл.33,ал.1 ЗС и неизпълнение на договорна клауза по т.2 на нотариален акт № 923/1970г. С оглед заявения петитум искът е да бъде признато правото му на изкупуване по реда на чл.33, ал.2 ЗС като в първото по делото заседание в първоинстанционното производство е допуснато изменение на иска чрез добавяне на ново основание –договорна клауза в нотариален акт № 923/1970г. – „в бъдеще продавачите да продадат на купувача и едноетажната жилищна сграда със съответната ид.ч. от дворното място, ако купувачът го желае и по цени на ГНС”. За да постанови решението си решаващият съд е приел, че не е налице съсобственост между ищеца и продавачите по атакувания договор от 2004г., тъй като те са собственици на самостоятелни обекти – жилищни сгради в дворното място, ведно с идеални части от последното.Налице е разделна собственост, възникнала чрез правна сделка, сключена между ищеца и ответниците – прехвърлители, които и на него са му продали самостоятелна жилищна сграда /не процесната/ с нотариален акт № 923/1970г. Правото на изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС принадлежи само на съсобственика на същия имот, но не и на етажния собственик по отношение на друг самостоятелен имот в етажната собственост. По отношение на решението на първоинстанционния съд, постановено по реда на поправка на очевидна фактическа грешка, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на закона за това, тъй като неправилно е прието от районния съд, че второто наведено от ищеца основание– неизпълнено задължение по договор,обективиран в нотариален акт № 923/1970г., съгласно който първата група ответници са поели задължение „в бъдеще да продадат на купувача и едноетажната жилищна сграда със съответната ид.ч. от дворното място, ако купувачът го желае и по цени на ГНС”, може да обоснове приложимост на чл.33,ал.2 ЗС.
Не са налице предпоставките на чл.280,ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно ТР №1/2009 г. ОСГТК, ВКС правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде осъвременена, преди настъпилите в законодателството и обществените условия промени. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не са изложени никакви доводи, обуславящи допускане на касационно обжалване по повдигнатите въпроси на това основание. Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, съгласно която съдът дава правна квалификация на предявения иск, съобразявайки фактическите твърдения на ищеца и заявения петитум. Съобразно диспозитивното начало, залегнало в разпоредбата на чл.2 ГПК /отм./, ищецът въвежда с исковата молба вида на търсената защита и предмета на делото. След като в разглеждания случай ищецът е поддържал в процеса твърдение, че търси защита по реда на чл.33,ал.2 ЗС с оглед поддържаното основание, то поставените въпроси относно вида и броя на предявените от него искове и начина на съединяването им в процеса не могат да обосноват допускане касационно обжалване на решението, вкл. и с оглед на евентуална недопустимост, поради произнасяне по непредявен иск.
С оглед приетото по касационната жалба на И. К. С. и на основание чл.287,ал.4 ГПК насрещна касационна жалба от М. А. И., чрез пълномощника и адвокат Д. П. не следва да се разглежда.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация Х. П. В. следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 650 лева, съгласно договор №8895 от 22.04.2010г. за правна защита и съдействие.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от въззивно решение №89 от 22.01.2010г. по гр. дело № 1513/2009 г. на П. окръжен съд.
ОСЪЖДА И. К. С.,[населено място], да заплати на Х. П. В. [населено място], разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 650 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.