О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№242
Гр.София, 08.05.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 77 по описа на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. А. Ч. против Решение № 164/ 03.05.2017 г. по в.гр.д.№ 61/ 2017 г. на ОС- [населено място]. С посоченото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 194/ 09.06.2016 г. и допълнително Решение № 342/ 25.10.2016 г. по гр.д.№ 1194/ 2014 г. на РС- гл.Л., с които е отхвърлен предявеният от касатора срещу Т. С. П. иск с правна квалификация чл.73, ал.1 ЗС- за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 5 408 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на част от таван с обем от 178 куб.м., целият с обем от 228 куб.м., находящ се в сграда с идентификатор 63427.2.1550.1, построена в имот с идентификатор 63427.2.1550 по КК на [населено място]. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му.
В обективирано в касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че от обуславящо значение за изхода на делото са следните правни въпроси:
1. Допустимо ли е наследник на собственик на идеални части за друг имот и друг адресат да оспорва собствеността на собственик на реални части от сграда, какъвто се явява ищеца?
2. Допустимо ли е ответника по иск за собственост да оспорва обема на правата, прехвърлени от неговия праводател с договора, от който произтичат собственическите претенции на ищеца?
3.Длъжен ли е съдът да зачете транслативния ефект на договорите, на които се основават претенциите на ищеца, относно обема на прехвърлените права?
По делото е депозирано на 12.12.2017 г. допълнително изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, подписано от адв.Д. Д., което настоящият състав не обсъжда, тъй като е подадено след изтичане на преклузивния 1-месечен срок по чл.283 ГПК, който за касатора е започнал да тече на 23.05.2017 г. /чл.64, ал.1 ГПК/.
Ответникът по касационната жалба- Т. С. П. е депозирала в срока по чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлена исковата претенция по чл.73, ал.1 ЗС, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за притежаване от страна на ищеца на таванското помещение в двуетажната жилищна сграда, принадлежаща на ответницата. Този решаващ правен извод, поставен в основата на въззивното решение, се основава на съвкупен анализ на събраните по делото доказателства относно материалноправната легитимация на ищеца, при което е прието, че доколкото правата на неговите праводатели произтичат от извършена през 1976 г. по реда на ЗСГ продажба чрез общинския народен съвет, същите не са могли да придобият повече права, отколкото са били определени в решението по чл.16, ал.1 ЗСГ. Посочено е, че процесният таван не представлява самостоятелен обект на собственически права и съответно не е могъл да бъде /а и с оглед данните по делото/ не е бил обект на самостоятелно прехвърляне, както и не е бил прехвърлен като принадлежност, доколкото може да се приеме, че посочената в Н..акт № 37/ 76 г. кубатура от 228 куб.м. се отнася до целия прехвърлен имот, още повече, че в документите относно последващите прехвърляния на обекта такава кубатура не е посочена.
При така поставените в основата на въззивното решение решаващи правни мотиви следва да се приеме, че постановените от касатора правни въпроси не са относими при извършване на преценка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е отхвърлил исковата претенция по чл.73, ал.1 ЗС не защото не е зачел транслативния ефект на сделките, на които се основават собственическите претенции на ищеца, а поради формиран извод, че предметът на тези сделки не включва процесното таванско помещение в жилищната сграда на ищцата. Този му извод е фактически, основава се на логически анализ на събраните по делото доказателства и като такъв няма отношение към релевантната преценка относно предпоставките за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС, която, като се има предвид, че в случая намира приложение редакцията на чл.280 ГПК към датата на подаване на касационната жалба /т.е. преди влизане в сила на ЗИД на ГПК- ДВ, бр.86 от 2017 г./, е свързана само с приложението на материалния или процесуалния закон, но не и с порока необоснованост. В конкретния случай въззивният съд е приел, че ангажираните от ищеца писмени доказателства не установяват, че в обема на прехвърлените му права се включва процесния таван, и формулираните от касатора правни въпроси се отнасят именно до тази фактическа констатация, с което по същество се релевира оплакване за необоснованост на въззивното решение. Според т.1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК, съдържащо задължителни указания досежно определянето на обуславящия изхода на делото правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, които се преценяват от касационния съд едва в стадия на разглеждане на касационната жалба- в случай, че същата бъде допусната до разглеждане. Правният въпрос, който обуславя допускането на касационното обжалване, следва да е принципен и насочен към установяване на действителния смисъл и съдържание на приложима по делото материалноправна или процесуалноправна норма, която въззивният съд е приложил или е игнорирал при формулиране на правните си изводи. Доколкото поставените от касатора въпроси не отговарят на тези изисквания, тъй като са свързани с твърдения за пороци на обжалваното въззивно решение поради необоснованост в контекста на фактическата обстановка по конкретния правен спор, същите не са годни да обусловят извод за наличие на предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки, ангажиращи компетентността на касационната инстанция по спора.
Независимо от изхода на производството, касаторът не дължи на ответника по касация направените от последния разноски в касационното производство поради липса на доказателства за действително извършени такива.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 164/ 03.05.2017 г. по в.гр.д.№ 61/ 2017 г. на ОС- [населено място], по касационната жалба на Г. А. Ч..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: