О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
гр.София, 24.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на осемнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 222/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на „Б” АД, гр. Б. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 662/ 02.11.2009 г. по гр.д. № 614/ 2009 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Белослатински районен съд по гр.д. № 1073/ 2008 г. в частта, в която са уважени исковете на Й. Д. Т. против касатора за заплащане на сумата 1 654,41 лв трудово възнаграждение и сумата 91,64 лв лихва за забава.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд се е произнесъл по значим материалноправен и процесуалноправен въпрос – трябва ли да се уважи иска, когато в процеса не са събирани доказателства, установяващи по несъмнен начин исковите претенции и когато исковете не са заявени надлежно (с конкретизиране на сумите, дължими за отделните месеци от целия период). Според касатора обжалваното решение е дало отговор на тези въпроси в разрез с практиката на ВКС и на останалите съдилища. Поради това се иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно – отмяната му.
Ответникът по касация Й. Д. Т. не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
Обжалваното решение не съдържа произнасяне по процесуалните въпроси, сочени от касатора в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване. За да уважи исковете въззивният съд не е приел, че доказателствата по делото не са достатъчни за направа на категоричен извод, а напротив – приел е, че претенциите са доказани по несъмнен начин. Следователно решението не е постановено въз основа на положителен отговор на поставеният от касатора въпрос.
Правният въпрос, който може да е основание за допускане на касационно обжалване, трябва да бъде формулиран изрично от касатора. С оглед принципа на диспозитивното начало, съдът няма право да извлича въпроса от доводите в касационната жалба или сам да повдига такъв въпрос, освен в случаите на недопустимост или нищожност на атакуваното решение. Във всички останали случаи съдът дължи произнасяне само по въпроса, повдигнат от касатора и доколкото такъв е повдигнат. В конкретния случай касаторът е повдигнал въпрос, по който въззивният съд не се е произнесъл, а това означава, че касационното обжалване не може да се допусне независимо от това, дали по този въпрос има противоречива практика и дали отговорът по него е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Що се касае до въпроса редовна ли е исковата молба, по която решението е постановено, то съдът е длъжен и служебно да вземе отношение по този въпрос, тъй като той касае допустимостта на обжалвания въззивен съдебен акт. Отговор на въпроса кога исковата молба, с която се претендират парични задължения, е редовна, се дава от разпоредбата на чл.129 от ГПК. Ако молбата съдържа изложение на основанията на претенцията и е формулиран петитум, то тя е редовна. При релевирани твърдения за положен труд по трудов договор, за наличие на задължение на работодателя за плаща възнаграждение и за липса на изпълнение на това задължение, исковата молба съдържа достатъчно данни за основанието на ищцовата претенция. При отправено искане за осъждане на ответника да заплати определена сума пари за определен период от време и петитумът е редовен. Това, че претенциите на ищеца не са изложени в разбивка за отделните месеци от исковия период, не съставлява нередовност на исковата молба, тъй като не пречи на защитата на ответника и тъй като общото посочване на периода е достатъчно за гарантиране спазването на принципа на диспозитивното начало. По този въпрос нито има противоречива съдебна практика, нито се налага създаване на нова практика или изменяне на вече съществуващата, т.е. не е необходима намесата на ВКС за осигуряване на точното прилагане на закона и развитието на правото.
Следователно не са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК и касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 662/ 02.11.2009 г. по гр.д. № 614/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: