` О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
София, 15.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 57 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 15816/10.VІ.2008 г. на изпълнителната агенция „Национален филмов център” – София /по-нататък А. /, подадена чрез процесуалния й представител адв. П от САК против въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Б, от 19.V.2008 г., постановено по гр. д. № 721/2007 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СРС, ГК, 41-и с-в, от 14. ХІ.2006 г. по гр.д. № 9842/05 г. С последното, като неоснователни и недоказани, са били отхвърлени обективно съединените искове на А. с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу едноличния търговец М. Р. К. от гр. С., действащ с фирмата „41-Т – М. К. ”, както следва: 1/ За заплащане на сума в размер на 8 250 лв., представляваща 5% от отпусната държавна субсидия за създаване на филм със заглавие „С” съгласно договор от 26.ІІІ.1999 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба и до окончателното й изплащане; 2/ За заплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на лихва за забава върху горепосочената главница за периода от 28. ХІ.2002 г. и до 15. ХІ.2005 г. в размер на сумата 3 053.27 лв.
Оплакванията на А. са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение на СГС, поради което се претендира неговото цялостно отменяване и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който и двете обективно съединени искови претенции на ИА „НФЦ”-София, насочени срещу Е. „41-Т – М. К. ”-София, да бъдат уважени в предявените им размери, вкл. ведно присъждане на сторените от ищеца-настоящ касатор съдебно-деловодни разноски във всички инстанции.
В нарочното си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК А. твърди, че атакуваното от нея въззивно решение на СГС третирало „съществен материално-правен спор, чието решаване било от съществено значение за точното прилагане на закона” и затова било налице приложно поле на касационнтото обжалване.
Като ответник по касация Е. М. Р. К. от София, действащ с фирмата „41-Т – М. К. ”, не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените в касационната жалба на А. оплаквания.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар касационната жалба на изпълнителната агенция „Национален филмов център” – София да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, тя не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Съображенията, че в случая не е надлежно обосновано наличието на приложно поле на касационното обжалване на атакуваното с нея въззивно решение по-конкретно са следните:
Касаторът не е посочил главното основание за допустимост на касационното обжалване: кой е същественият въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, по който въззивният съд се е произнесъл и същият да е релевантен не само за точното прилагане на закона, но едновременно с това той да е и от значение за развитие на правото въобще. За разлика от определенията, съдебните решения са актове, с които инстанциите се произнасят по съществото на даден граждански или търговски спор, а последният е винаги материалноправен по своето естество. Следователно в разрез с действителния разум на процесуалния закон е да се говори в изложението към жалбата за „третиране на съществен материално-правен спор”, щом като законодателят изрично предпоставя преценката за допустимост на касационното обжалване да се прави единствено на плоскостта на релевиран от касатора „съществен въпрос”, винаги специфичен за конкретното дело, който по необходимост обуславя в крайна сметка решаващите правни изводи на въззивния съд. Без касаторът да е изпълнил задължението си да формулира такъв съществен въпрос, е безпредметно да се обсъжда налице ли е предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, която и без друго е била въведена от страна на А. половинчато, т.е. при игнориране нейния аспект, отнасящ се до „развитие на правото”. Причината за това е отъждествяването на тази предпоставка с едно от основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на неправилните въззивни решения: нарушаването на материалния закон, т.е. на ЗЗД – според инвокираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК доводи на касатора. В заключение ще следва да се отбележи, че предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване хипотетично би могла да е налице или когато произнасянето на въззивния съд по съществения въпрос е свързано с тълкуване на закона, имащо за свой резултат преодоляване на негова непълнота или отстраняването на неясноти в отделните негови разпоредби, или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго. В процесния случай А. няма наведени такива доводи в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Б, от 19.V..2008 г., постановено по гр. д. № 721/07 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 57 по описа за 2009 г.