7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
[населено място] ,01,04,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение, в закрито заседание на десети март,през две хиляди и четиринадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3310 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 234 / 08.05.2013 год. по т.д.№ 304 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд, трети граждански състав, с което е потвърдено решение № 13 / 14.01.2013 год. по т.д.№ 296 / 2012 год. на Окръжен съд – [населено място] . С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] иск с правно основание чл.327 ТЗ, за заплащане сумата от 31 752 лева , представляваща непогасена част от парично задължение – продажна цена на продадени от ищеца на ответника 165 бр. поцинковани контейнери , както и е отхвърлен иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД – за заплащане обезщетение за забава в издължаване на главницата, за периода 31.10.2009 год. – 26.07.2012 год., в размер на 17 608,53 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие с материалния закон – чл.55 ТЗ вр. с чл.182 ГПК – за доказателствената стойност на редовно водените търговски и счетоводни книги,с оглед включването на процесната фактура в отчетните регистри на ответника по чл.124 ЗДДС и ползването на данъчен кредит за съответната доставка,вкл. липсата на последваща корекция и отразяването й в дневника за покупки и справка – декларацията за съответния данъчен период, в случай че е извършено погрешно осчетоводяване на фактурата ,без да е настъпило данъчното събитие.Твърди се съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид кредитирането на счетоводна експертиза,изготвена изцяло въз основа едностранно изготвени от ищеца документи , удостоверяващи изгодни за същия факти, при това изготвени последващо на сключването на договора за покупко – продажба . Касаторът намира неоснователно несъобразяването от въззивния съд,като признание на цялото задължение по процесната фактура,извършените частични погашения по същото.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване, поради липсата на ясно и точно формулиран правен въпрос, както и непосочване на относима задължителна съдебна практика. Доводите на касатора страната намира относими единствено към преценка правилността на въззивното решение, на основанията по чл. 281 т.3 ГПК , различни от тези по чл.280 ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Производството е образувано по обективно съединени искове на [фирма] против [фирма], с правни основания чл.327 ТЗ – за заплащане цената на доставени 63 бр. метални контейнери,съставляващи част от обща доставка от 165 бр.,за която е съставена фактура № 1327 / 30.10.2009 год., ведно с обезщетение за забава в издължаването на цената.Издадената фактура е едностранно съставена от продавача, но отразена в счетоводството на ответника, включена в дневника за покупко – продажби и за съответната доставка е ползван данъчен кредит, което ответникът не оспорва и е потвърдено в заключение на съдебно-икономическа експертиза . Ответникът е оспорвал получаването на тези 63 бр. ,т.е. признава получени 102 бр. метални контейнери, като в съответствие с оспорването си е представил и стокови разписки, товарителници , вкл. допълнителни две фактури, които ведно с процесната са всички издадени от ищеца фактури за сключени с ответника сделки по покупко-продажба.Тези писмени доказателства, обаче, не са приети от първоинстанционния съд,като несвоевременно представени едва с допълнителния отговор , а въззивният състав е отчел , че искане за приемането им във въззивна инстанция, на основание чл.266 ал.3 ГПК,не е направено и не ги е приобщил служебно към доказателствения материал .С оглед твърдението за неизпълнение задължението на продавача за 63 бр. контейнера ответникът твърди и се установява частично разплащане за остатъка от 102 бр. , като самото частично плащане ищецът претендира да съставлява признание за сключването и изпълнението от негова страна на сделката за всичките 165 броя.
За да потвърди първоинстанционното решение ,въззивният съд е изходил от обстоятелството, че фактурата е едностранно изготвена от ищеца – продавач, не носи подпис на купувач и не съдържа волеизявление за получаването на стоката .Съдът е приел, че независимо от осчетоводяването на процесната фактура в счетоводството на ответника, ищецът – продавач дължи доказване предаването на стоката. В тази връзка съдът е изложил съображението, че е възможно некоректно ползване на права по ЗДДС, но за подобно поведение се носи съответната отговорност,без пряко и само от осчетоводяването на фактурата, едностранно изготвена от противната страна, да следва извод за изправността на същата . Съдът е съобразил и заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза, която установява разлика между бройката от 239 метални контейнера , за които са издадени и счетоводно заведени трите фактури с купувач – ответника и счетоводни заведените , като получени от поделения на ответника – в С., Горна О. и С., в изпълнение на сключените три договора за покупко-продажба / трите фактури /, общо 176 бр.метални контейнера .
В обобщение : въззивният съд е счел,че счетоводното завеждане на едностранно изготвена от продавача фактура, отразяването й в дневниците за покупко-продажби и ползването на данъчен кредит от купувача само по себе си, при липса на удостоверено в документа негово волеизявление за получаване на стоката и при представените и съобразени от експертизата доказателства за действително доставени контейнери в поделенията на ответника, не съставлява годно доказателство за пълно изпълнение задължението на продавача . В тази връзка са коментирани писмени доказателства за извършено предаване на контейнери и на трети за производството лица, вкл. на [фирма] / общо 66 броя / от общо установеното в периода на изпълнение сключените между страните договори по преждеупоменатите три фактури налични и осчетоводени като притежавани от продавача 300 бр. контейнера.
Във връзка с изготвената съдебно-счетоводна експертиза, ищецът е оспорвал изготвянето й въз основа на доказателствата представени с допълнителния отговор,но неприети в първоинстанционното производство – товарителници и стокови разписки – видно от които изпращач на стоката е трето за спора лице – „ Б. „ / Б. / – посочено в товарителници с превозвач също трето за спора лице – [фирма], чийто представител – И. Н. фигурира в стоковите разписки ,изготвяни за удостоверяване предаването на стоката от превозвача – на получателя – ответното дружество. Вещото лице е установило разминавания между количеството контейнери предадени на лицето И. Н. и последващо отчетените като получени от ответното дружество , но въззивният съд е отказал съобразяването на този факт и не е излагал мотиви в тази връзка, с оглед невъвеждането му с изрични доводи от ищеца в производството ,очевидно отчитайки факта, че по аналогичен начин предаването / чрез трето лице / , респ. превоза / чрез трето лице / и получаването на стоките от ответника е удостоверено и за признатите като действително получени 102 бр. контейнери по процесната, както и за всички получени по предходно издадените две фактури , контейнери. Ищецът не е твърдял и доказал предаване на стоките по начин различен, удостоверен с различни от съобразяваните от експертизата / доколкото не е отречено твърдението на ищеца за съобразяване именно товарителниците и стоковите разписки ,страна по които не е ищцовото дружество / документи .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК е поставен въпроса за доказателственото значение на счетоводното отчитане на доставката и конкретно не установява ли реално изпълнение на задължението на продавач, счетоводното отчитане на покупко-продажбата от купувача, с включване в дневниците за продажби и ползване на данъчен кредит за същата доставка . Въпросът е поставен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие на въззивното решение с постановени по реда на чл. 290 ал.1 т.1 ГПК решения : № 42 / 19.04.2010 год. по т.д.№ 593 / 2009 год. на ІІ т.о. ; № 23 / 07.02.2011 год. по т.д.№ 588 / 2010 год. на ІІ т.о. , реш.№ 166 / 26.10.2010 год. по т.д.№ 991 / 2009 год. на ІІ т.о. ; реш.№ 46 / 07.03.2009 год. по т.д.№ 546 / 2008 год. на ІІ т.о. и реш.№ 138 / 17.10.2011 год. по т.д.№ 728 / 2010 год. на ІІ т.о. ВКС .
Касаторът е поставил и следните въпроси :
1 / Следвало ли е съда да приложи презумпцията на чл.301 ТЗ ? – в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречие на въззивното с решения , казуална съдебна практика – № 1859/ 16.11.2001 год. по гр.д.№ 359 / 2001 год. на V г.о. , реш.№ 427 / 03.07.2007 год. по т.д.№ 190 / 2007 год. на І т.о. ВКС; реш. от 09.01.2003 год. по гр.д.№ 647 / 2002 год. на АС Варна и реш. от 18.07.2000 год. по ВАД № 69 / 99 година .
2/ Извършените частични плащания по процесната фактура може ли да се разглеждат като извънсъдебно признание от страна на купувача на цялото задължение ? – в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – поради противоречие с решение №20 / 25.03.2013 год. по т.д.№ 206 / 2012 год. на І т.о. на ВКС .
3/ Правилно ли е процедирала въззивната инстанция , приемайки , че ищецът е следвало да твърди и установи наличието на конкретна уговорка относно времето на плащане на цената , както и във връзка с изпращане на стоката ? – в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – поради противоречие с решение № 503 / 07.07.2008 год. по т.д.№ 250 / 2008 год. на І т.о. ВКС .
Без формулиране на конкретен въпрос е посочено противоречие и с решение № 112 / 09.01.2013 год. по т.д.№ 318 / 2012 год. на АС Бургас.
Първият от поставените въпроси е релевантен – включен в предмета на спора и отговор на същия е обусловил решаващ мотив за отхвърляне на иска, но при следните допълнителни, невизирани в съдържанието му предпоставки – едностранно изготвена фактура от продавача, без удостоверително изявление на каквото и да било лице, представляващо купувача, за получаването на стоката и при събрани писмени доказателства и специализирана експертиза , установяваща действително предадени от продавача на купувача , макар чрез трети лица / доколкото идентичност в организацията на предаването на стоките не се оспорва от страните за предмета на първите две и част от предмета на процесната фактура / контейнери . В този смисъл, така поставеният въпрос не кореспондира с действителното основание за несъобразяването на счетоводното записване на процесната фактура от съда. Дори да не би била отчетена непълнотата на така поставения въпрос, не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , с преждецитираната задължителна съдебна практика . В реш.№ 42 / 19.04.2010 год. по т.д.№ 593/ 2009 год. на ІІ т.о на ВКС и реш.№ 46 / 27.03.2009 год. по т-д.№ 454 / 2008 год. на ІІ т.о. на ВКС,правните последици на осчетоводяването на фактурата , като косвено доказателство – признание за задължението , са изведени от кумулативното приложение на чл.301 ТЗ , с оглед подписването й от фактически получател на стоката , оспорен като лице непредставляващо получателя . Решенията не съдържат отговор в смисъла , посочен от касатора , а именно – че необективирането на волеизявление за получаване на стоката в осчетоводения документ е ирелевантно за доказване факта на действителното й предаване от продавача , след като е налице счетоводното му отразяване от купувача . Нещо повече – в решението по т.д. № 593 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС изрично са коментирани волеизявления на самия ищец, относно качеството на лицето – получател на стоката от негово име и в негова полза , както и наличието на гласни доказателства за предаването на стоката . В същия смисъл са и мотивите на реш.№ 23 / 07.02.2011 год. по т.д. № 588 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС : фактът на доставката и задължението за плащане цената по същата следват от самото издаване на двустранно подписана фактура и отразяването й в счетоводствата на страните , представляващо признание за съществуването на задължението . Самият правен въпрос по който е допуснато касационното обжалване съдържа условието за „ двустранно подписана” от представителите на страните по сделката фактура . Съвсем различен от настоящия е правният въпрос по който е допуснато касационно обжалване и постановено реш. № 138 / 17.10.2011 год. по т.д.№ 728 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС: относно значението на двустранно подписаната фактура за предадени СМР , с правните последици на приемане на изпълнението , по смисъла на чл. 266 ал.1 ЗЗД – непротивопоставяне на предаденото количество и качество на изпълненото. По начало и тук не стои въпроса за ползване осчетоводяването на фактурата ,като признание за задължението , ирелевантно на което е наличието в документа на волеизявление на получателя на изработеното, за факта на получаването . Идентично и на останалите цитирани, макар във връзка с друг от поставените правни въпроси – по приложението на чл.301 ТЗ – съдебни решения – решение № 166 / 26.10.2010 год. по т.д.№ 991 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС поставя въпроса за доказателственото значение на двустранно подписаната фактура и счетоводното й отразяване от всяка от страните по сделката, за установяване възникването на правоотношение по договор за търговска продажба . В същото решение изрично и самостоятелно,спрямо отговора на въпроса за доказателственото значение на осчетоводяването , е коментирано установяването на факта на предаването на стоката ,респ. наличието на изрично удостоверително изявление за получаването й от купувача към момента на съставяне счетоводния документ.
Поставеният въпрос – „ за приложението на чл. 301 ТЗ „ – в действителност не съставлява такъв, доколкото не включва обстоятелства, сочещи конкретна хипотеза на приложение на чл.301 ТЗ. По начало мотивите на въззивното решение не са свързани с приложението на чл.301 ТЗ и ищецът не е въвел изричен довод за относимостта на нормата в разрешаването на правния спор. Вероятно касаторът визира установимото от експертизата разминаване в удостоверените , като получени от физическото лице И. Н., бройки контейнери и съответно бройката , предадени на ответника от същото лице контейнери. Както се посочи по-горе, въззивният съд е отказал коментар на така установения факт, като невъведен с изричен довод на страна по спора, а и обективно, свързването му с приложението на чл.301 ТЗ за която и да било от страните по спора е невъзможно. Лицето е посочено единствено като представител на превозвача на стоката , а не и като лице, действало от името и за сметка на страна по сделката . Като непокриващ общия селективен критерий по чл. 280 ал. 1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , въпросът не предпоставя изследване на сочения допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Въпросът за значението на частичните плащания на задължението по процесната фактура – е релевантен, тъй като е включен в предмета на спора и отговор на същия е обусловил, макар и не единствен, решаващ извод на въззивното решение. Цитираното от касатора решение №20 / 25.03.2013 год. по т.д.№ 206 / 2012 год. на І т.о. на ВКС , обаче, не е допуснато по идентичен правен въпрос , поради което и не обосновава хипотеза на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК . При това в мотивите му , факта на частично плащане по задължението не е отчетено като самостоятелно доказателствено средство за дължимостта на цялото вземане, нито коментирано изрично с качеството на признание на цялото вземане,а съпътстващо с други събрани безспорни доказателства за съществуването му.
Последният от формулираните въпроси , както впрочем и вторият, са директно зададени за преценка правилността на въззивното решение, осъществима на основанията по чл.281 т.3 ГПК , различни от тези за допускане на касационното обжалване , и в друга фаза на касационното производство.Впрочем самият въпрос е ирелевантен, тъй като с липсата на уговорка относно времето и мястото на заплащане цената на стоката в процесната фактура и недоказана уговорка за начина на изпращане на стоката , въззивният съд не е обвързал решаващите мотиви на решението си ,а именно – липсата на доказателства за предаването на стоката от продавача на купувача , при наличие пък на доказателства за действително предадени, по установения между страните начин /търговска практика /, количества от стоката – предмет на спорната фактура. Необосноваването на общия селективен критерий изключва необходимостта,а и възможността за обсъждане на сочения допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 234 / 08.05.2013 год. по т.д.№ 304 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд, трети граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :